Определение № 49219 от 28.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49219 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110129529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa от адвокат П. И. П., процесуален представител на М. Т.

М. за изменение на решение № 10489 от 04.06.2025 г. постановено по гр. д. № 29529/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева е многократно под предвидения в Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. размер, като това възнаграждение не съответства на принципите на пропорционалност и справедливост. Счита, че съдът не е съобразил и сложността на делото.

Насрещната страна „* взема становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са правилно присъдени съобразно фактическата и правната сложност на делото.

Насрещната страна „* не изразява становище.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 10489 от 04.06.2025 г. постановено по гр. д. № 29529/2024 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявените от М. Т.

М., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. *, чрез адв. П. П. Срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*“, по реда на чл. 422 1

ГПК иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, договор за паричен заем № 2702516 от 06.01.2023 г., сключен между „* и М. Т. М. поради противоречието му със закона. С решението по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 2 ЗЗД е прогласен за нищожен и договора за поръчителство от 06.01.2023 г., сключен между „* и М. Т. М., поради заобикаляне със закона. С решението е осъден „* да заплати на М. Т. М., сумата в размер на 299,80 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и да заплати на адв.

П. И. П., вписан в ХАК с № 1300053663, с адрес в гр. *, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. Т. М.. Също така с решението е осъден „*, да заплати на М. Т. М., сумата в размер на 189,91 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна. В случая правилно е определено дължимото възнаграждение. Неоснователни са оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в тази връзка следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая интересът по делото не е в голям размер, вида и количеството на извършената работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните 2 обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 400 лв. е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 237427 от 07.07.2025 г. от адв.

П. И. П., процесуален представител на М. Т. М. за изменение на Решение № 10489 от 04.06.2025 г. постановено по гр. д. № 29529/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3