Решение № 5820 от 16.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5820 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261100508454 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 49389/21.05.2026 г., подадена от длъжника „ВД ХОЛДИНГ“ ЕООД – гр.София, ЕИК 205869738, идентична с жалба, подадена в СГС с вх. № 266174/22.05.2026 г., върната от СГС на ЧСИ М.П. за администриране с даден й от ЧСИ вх.№ 57178/08.06.2026 г., потвърдени, че се поддържат от длъжника с елетронно съобщение от 10.06.2026г, всички по изпълнително дело № 20268510400546 по описа на ЧСИ М.П., per. № 851 с район на действие СГС против съобщение изх.№ 43139/26.05.2026 г., имащо характера на постановление за разноски, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „ВД ХОЛДИНГ“ ЕООД – гр.София, ЕИК 205869738 за намаляване или отмяна на приетите като разноски адвокатско възнаграждение от 1200евро на взискателя „АЙТИ 3 ЕС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 203695042 и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 93,24 евро с постановление за разноски с изх. № 36703/24.04.2026 г. Жалбоподателят моли да бъде отменен актът на ЧСИ по определяне на разноските, тъй като взискателят не е извършвал действия в изпълнителното производство, а и адвокатското възнаграждение е прекомерно 1 по размер. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят счита жалбата за изцяло неоснователна и необоснована, оспорва твърденията в нея, като ги намира и за неотносими към обжалваното постановление и моли съда да я остави без уважение.

В депозираните мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ намира жалбата за неоснователна, тъй като приетото като разноска адвокатско възнаграждение съответства на извършените по изпълнителното дело действия от взискателя и моли да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните, мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с редовна жалба, подадена в срок и от надлежен жалбоподател срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по определяне на разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Изпълнително производство е било образувано на 12.08.2025 г. по молба на „АЙТИ 3 ЕС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 203695042 и представен изпълнителен лист от 23.01.2026 г., издаден по т.д. № 1562/2025 г. по описа на СГС, VI-18 състав, на основание сключена и одобрена съдебна спогодба между ищеца „АЙТИ 3 ЕС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 203695042 и ответника „ВД ХОЛДИНГ“ ЕООД – гр.София, ЕИК 205869738 за сумата от 44 000 лева/22 496,84 евро, предстааляваща остатък от дължимо възнаграждение по Договор за управление на проект от 10.02.2023г. Двете страни са се съгласили и че на основание издадена обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 7854/2025г. на СГС било образувано изп.д.№ 20258510402166 по описа на ЧСИ М.П., по което постъпил отговор от Банка ДСК, че сумата, за която бил наложен запор върху банкова сметка, била изцяло обезпечена по размер и ако ответникът не плати задължението си по съдебната спогодба в срок, ищецът „АЙТИ 3 ЕС“ ЕООД ще подаде искане за издаване на изпълнителен лист и ще усвои запорираната главница по сметка на длъжника в Банка ДСК.

По делото няма спор, че длъжникът „ВД ХОЛДИНГ“ ЕООД не изпълнил спогодбата, както и не е извършил плащане и след получаване на ПДИ, а и в хода на продължилото изпълнително производство. По него, на 19.02.2026 г., постъпило Удостоверение от НАП за наличие на публични 2 задължения с вх. № 12498/12.02.2026 г. в размер общо малко над 30 000 евро.

На основание чл. 458 от ГПК, Държавата се счита присъединен като взискател, за което длъжникът бил уведомен с ПДИ с изх. № 11438/23.02.2026г. Предвид извършеното присъединяване, от първоначалния взискател са направени нови искания за проучване финансовото състояние на длъжника и за предприемане на нови изпълнителни действия, вкл. насочване на изпълнението върху собствени на длъжника акции. По предпиремането на изпълнителни действия върху тях длъжникът е уведомил ЧСИ, че не е съгласен и ще оспорва тези действия, тъй като стойността на акциите многократно надхвърля дълга.

На 09.03.2026 г. от длъжника „ВД ХОЛДИНГ" ЕООД била подадена жалба против Постановление за разноски с изх.№ 11440/23.02.2026г., по която първоначалният взискател депозирал становище и същата е изпратена по компетентност на СГС, пред когото е висяща към настоящия момент.

Конкретно, адвокатското възнаграждение от 1200 евро, предмет на настоящата жалба е било заявено от първоначалния взискател с молба от 21.04.2026 г., след като вече Държавата е била присъединена като взискател, с право на удовлетворяване преди първоначалния взискател, след като вече е било известно, че предварително запорираната сума по банковата сметка на длъжника е недостатъчна за погасяване на всички негови задължения по изпълнението, след като от длъжника е било оспорено предходното постановление за разноски и е била заявено, че ще бъдат оспорени и предприетите от ЧСИ нови изпълнителни действия по принудително изпълнение върху собствени на длъжника акции. По изпълнителното дело е постъпила запорираната сума от 22 509,75евро, за която ЧСИ е изготвил протокол за разпределение от 10.06.2026г., с разпределена на взискателя сума общо от 1281,48 евро разноски и без погасяване на дължимата му главница, дори частично.

От така протеклото до момента развитие на изпълнителното производство и събраните по него данни, съдът намира за еднозначно установено, че първоначалният взискател няма да получи удовлетворение от предварително обезпечената от него сума, която вече е разпределена за покриване на публичните задължения и за разноските по изпълнението.

Следователно, освен вече извършените от него по изпълнението действия, той 3 тепърва дължи да предприема следващи се активни действия с цел неговото и на Държавата удовлетворяване, покриване на разноските по изпълнението и съпътстващите производства, образувани по жалби от длъжника, които и вече са образувани, по които взискателят е предприел защита. Последното се установява от приложеното изпълнително дело и поради това съдът намира за неоснователно възражението на длъжника в обратния смисъл - за липса на извършени от първоначалния взискател действия. Това прави договореното, заплатено от него и претендирано като разпоска по изпълнението адвокатско възнаграждение от 1200 евро за обосновано по размер и законосъобразно ЧСИ е отказал да го намали по размер или да отмени постановлението си за приемането му като разноска. В тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Основателно е направеното пред съда оплакване за недължимост на сумата от 93,24 евро – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на приетото адвокатско възнаграждение от 1200 евро, което все още не е било обект на принудително удовлетворяване. Твърденията на длъжника са, че той разполага с акции на стойност, надхвърляща общата дължима по изпълнението сума, която ако бъде погасена от него доброволно, а не в резултат на принудително изпълнение, то тогава адвокатското възнаграждение няма да има характера на събрана сума по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ и върху него такса няма да се дължи. При погасяване на приетото като разноска адвокатско възнаграждение чрез извършени от ЧСИ действия по принудително удовлетворяване на първоначалния взискател, то длъжникът ще дължи и такса т.26 от ТТРЗЧСИ и върху събраното адвокатско възнагаждение от 1200 евро, респ. пропорционално на събраната част от него. По изложеното обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено в тази част.

Съдът намира за неоснователна претенцията за присъждане на разноски от жалбоподателя в настоящото производство, каквито не се дължат.

Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери приложение. На второ място е налице трайна и безпротиворечива практика по приложение на чл.248 от ГПК, че в това производство страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, в който смисъл са 4

Определение № 393/17.09.2018 г., по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч.гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. на ВКС;

Определение № 552 от 25.11.2016 г., по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г.о.;

Определение № 205/19.12.2018 г., по к.ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. и много други.

Въпреки, че намира за неоснователно искането на жалбоподателя да му присъди разноски в настоящото производство, то съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив в тази част, тъй като не се произнася по предявен иск, в който смисъл са и Определение № 233 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 50 от 6.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова и цитираните в него определения, Определение № 1591 от 12.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 239/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ съобщение изх.№ 43139/26.05.2026 г., имащо характера на постановление за разноски по изпълнително дело № 20268510400546 по описа на ЧСИ М.П., per. № 851 с район на действие СГС, с което е отказано да бъде отменена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 93,24 евро, изчислена и върху адвокатския хонорар от 1200 евро на взискателя „АЙТИ 3 ЕС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 203695042, приет като разноска в постановление за разноски с изх. № 36703/24.04.2026 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от с изх. № 36703/24.04.2026 г. по изпълнително дело № 20268510400546 по описа на ЧСИ М.П., per. № 851 с район на действие СГС, в частта за сумата от 93,24 евро - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху адвокатски хонорар от 1200 евро на взискателя „АЙТИ 3 ЕС“ ЕООД – гр.София, ЕИК 203695042, като ПОТВЪРЖДАВА постановлението за разноски в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6