Решение № 1863 от 20.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1863 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330201304 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-3389000014/06.02.2023г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на И. И. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 09.02.2023г., а жалбата е подадена на 16.02.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

Наказателно постановление № 23-3389-000014/06.02.2023г. е издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив за това, че на 05.01.2023г. в 17,38ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и бул „Княгина Мария Луиза“, жалб. И. И. М., ЕГН **********, като водач на лек автомобил Фолксваген с рег. № ****, е управлявала посочения автомобил, чужда собственост, като не спазва светлинните сигнали и преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, с което е извършила – не съобразява поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателката глоба в размер на 100 лв. на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия GA № 897901/20.01.2023г., издаден от Г. Г. М., инспектор при ОДМВР-Пловдив, РУ 06 - Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 05.01.2023г. в 17,38ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и бул „Княгина Мария Луиза“, жалб. И. И. М., ЕГН **********, е управлявала лек автомобил Фолксваген с рег. № ****, чужда собственост, като не спазва светлинните сигнали и преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, с което е нарушила чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай съдът намери, че констатациите в АУАН от фактическа страна в хода на съдебното производство не бяха опровергани.

За разкрИ.не на обективната истина по делото, в хода на производството бяха разпитани като свидетели актосъставителят М. и свидетелят по акта Ч. – полицейски служители, както и собственикът на процесното МПС – Д.. За изясняване на обективната истина е изискан и записът от процесното кръстовище на процесните дата и час, като същият е бил надлежно приобщен 2 чрез огледът му в съдебното заседание. От видеозаписът е видно преминаването на автомобил на червен сигнален светофар на процесните време и място. От докладната записка и от разпита на св. Ч. – очевидец на процесното деяние, се установява безспорно, че преминалият на червен сигнал автомобил е именно лекият автомобил Фолксваген с рег. № ****, като св. Ч. изрично в разпита си обяснява цялата ситуация покрай случая, на който е бил очевидец, която съвпада напълно с установената от видеозаписа, както и че си е записал регистрационния номер на видения от него автомобил.

Свидетелката М. също посочва, че след направена справка на камерите на АПИ е установила, че автомобилът с рег. № **** е бил в движение в процесния ден и е бил засичан от камери на АПИ. Описаното в АУАН и НП относно авторството на деянието от страна на жалб. М. не се опровергава и от показанията на св. Д.. Същият още в хода на проверката е посочил в обясненията си от 20.01.2023г., че във въпросния ден е дал автомобила си на жалб. М., която също в своите обяснения от 20.01.2023г. заявява, че именно тя е управлявала автомобила, като впоследствие е подписала и съставения АУАН без възражения. Твърденията и на двамата, че автомобилът не е преминавал на червен светофар, се явяват опровергани от разпита на св. Ч. и св. М., които са убедителни, последователни и взаимноподкрепящи се, както и от приобщения по делото запис, поради което и съдът счете, че следва да кредитира показанията на полицейските служители.

Така, въз основа на гореизложеното, съдът намира, че посочената в АУАН фактическа обстановка, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, изцяло отговаря на реализиралото се в действителността, като доказателствената сила на АУАН-а не бе оборена в настоящото дело чрез показанията на св. Д. и твърденията на жалбоподателката, които остават непоследователни, неубедителни и изолирани от останалия доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган – т.2.1 вр. т. 1.3.2. за актосъставителя (както и Заповед № 317з-12605-30.12.2022г., от която е видно, че актосъставителят изпълнява 3 длъжността „полицейски инспектор“) и т. 3.8. за административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.01.2023г., за нарушение, извършено на 05.01.2023г., а НП - на 06.02.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената норма са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2. съобразяване със светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4. съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение – съобразяване със светлинните сигнали, което изрично е и посочено в АУАН при посочването на правната квалификация. Липсата на изрично посочване в НП, че се касае за нарушение именно на предложение второ на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение, след като същото е безспорно описано в текстовата част на НП. Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри!

Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за 4 движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателката е навлязла и преминала през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод беше направен въз основа на кредитираните от съда показания на свидетелят-очевидец Ч., който е имал пряка видимост и непосредствено е възприел светлинните сигнали на светофара и момента на преминаването на жалбоподателката през кръстовището. Беше изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че преминаването е забранено.

Следователно, като е навлязла и преминала през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара, жалбоподателката не е съобразила поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това й поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказана, а тъй като нарушението е формално, то с осъществяването на това си поведение, нарушението е било довършено от обективна страна.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП с обственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая собственикът Д. е посочил лицето, на което е предоставил МПС-то, а именно – жалбоподателката М., която в обясненията си е потвърдила посоченото от него. Поради това и правилно не е била ангажирана отговорността на собственикът Д., а е била ангажирана тази на жалб. М..

Приложена е коректната санкционна норма на чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Предвидената санкция от 100 лева е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения от административно-наказващия орган. В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя 5 на въззИ.емата страна, но такИ. не са били претендирани, нито има доказателства да са били извършвани, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-3389000014/06.02.2023г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на И. И. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6