Решение № 199 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20255200600195 по описа за 2025 година С определение от 20.02.2025г. постановено по НОХД № 23/2025г. Районен съд гр. Пещера е осъдил обвиняемия П. А. А. да заплати в полза на Държавата сумата от 5336,00лв., представляваща паричната равностойност на МПС лек автомобил „******“ модел „******“ с ДКН ****** послужило за извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Против това определение е постъпила въззивна жалба от адвокат В. П. като защитник на обвиняемия П. А.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно тъй като процесното МПС е СИО и следователно следва да се присъди само ½ част от оценката на превозното средство. Прави се искане за спиране на настоящето производство до произнасяне на КС по к.д. №15 от 2024г.

Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание се поддържа само искането да се присъди половината от сумата тъй като автомобила е СИО.

Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди определението 1 като счита, че същото е законосъобразно и автомобила е неделима собственост поради което не може да се присъди половината от същия.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на страните в процеса и като провери изцяло така атакуваното определение направи следните изводи:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционният съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което подс. П. А. А. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК, е присъдил в тежест на подсъдимия П. А. да заплати в полза на държавата паричната равностойност от МПС лек автомобил марка „******“ модел „******“ с ДКН ****** в размер на 5336.00 лева, тъй като МПС е послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК и не е изключителна собственост на подсъдимия.

При постановяване на определението съдът се е съобразил с наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е изключителна собственост на подсъдимия; че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на сумата от 5336.00 лева, установена по експертен път.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно, поради следното:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 4от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични 2 вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният 3 състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

Още повече, че в тази насока е и решение №8 от 17.07.2025г. на 4

Канституционния съд по к.д. №15 от 2024г. С това решение е отхвърлено искането на ОСНК на ВКС за установяване на противоконституционност на ал.5 на чл.343б от НК, в частта“ако деецът не е собственик- да присъди равностойността му“.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.

Не основателен е доводът на защитата, че следва да се присъди половината от стойността на автомобила тъй като същият е придобит по време на брака на подсъдимия. На първо място следва да се отбележи, че имуществото СИО е неделимо. На второ място няма как неучастващо в процеса лице съсобственик на веща да бъде поставен в неравностойно положение и процесуална изненада. В тази насока е решение по съединени дела С-845/19 и С-863/19 на СЕС.

С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна или изменяне на определението не може да бъде удовлетворено.

Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.02.2025г. постановено по НОХД № 23/2025г. на Районен съд гр. Пещера.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5