Решение № 2969 от 24.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2969 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110210860 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10860 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – ч л . 6 3 и следващи от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. Д. Г. срещу Наказателно постановление № 22-4332-000923/15.02.2022 г. издадено от ххххх – Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Д. Д. Г. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата, подадена Д. Д. Г., са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Оспорват се фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган. Твърди се неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като жалбоподател Г. заявява, че не е извършил вменените му нарушения и не е управлявал лек автомобил собственост на хххх на 18.01.2022 г. Моли се за цялостна отмяна на 1 издадения санкционен акт. Претендира се присъждане на разноски по делото..

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Д. Д. Г. , редовно призован, не се явява, като същият се представлява от адв. хххххх от АК - Кюстендил, преупълномощен от адв.

Д. П.. Адв хххххх пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразено, намирайки фактическата обстановка за неизяснена, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Моли присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2022 г. в 22:53 часа в гр. София, на кръстовището на ул.

„Хан Кубрат“ и ул. „Бели Дунав“, на обособен обществен паркинг пред магазин „Лидл“, жалбоподателят Д. Г. управлявал лек автомобил марка „хххххххх собственост на хххх, като същият бил неправоспособен водач, който е временно лишен от правоспособност за срок от 6 (шест) месеца с АУАН по чл.103 от ЗДвП, влязъл в сила от 12.08.2021 г. По време на управление на автомобила, жалбоподателят Г. използвал пътя на обществения паркинг за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора, товари, извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и в дясно по посока на движението му, и преднамерено го извежда извън контрол, с което създава опасност за останалите участници в движението. Това било забелязано от полицейски служители от 09 РУ – СДВР, които изпълнявали служебните си задължения в състава на автопатрул при същото РУ. Същите извършили проверка на водача и автомобила. За извършената полицейска проверка от служителите на 09 РУ – СДВР била съставена докладна записка, като поискали съдействие от служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. От пристигналите на място служители на ОПП – СДВР, един от които бил свид. Н. П., с оглед на извършеното от жалбоподател Д. Г., същият му съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 453554 от 18.01.2022 г., в който квалифицирал нарушенията по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и по чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.

2

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН няма постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-000923 от 15.02.2022 г. от Началник група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Д. Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 11.07.2022г.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прием възоснова на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. П., Е. Г., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – докладна записка, съпроводително писмо, справка – картон на водача, Заповед № 8121 К-13180/29.10.2019 г. на министъра на МВР, Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.

Съдът дава вяра на заявеното от свидетеля Н. П. – актосъставител, от показанията на който се установява описаната по-горе фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че Н. П. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, макара и да не е свидетел – очевидец на твърдените нарушение, то същият е отразил в съставения от него АУАН на жалбоподател Д. Г. установените действия на същия, с автомобила „ххххх с рег. № хххххх от полицейските служители при 09 РУ – СДВР, които са го установили и проверили на място. Показанията на същия са последователни, логични и обективни.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е. Г., който работи в близост до мястото където е било извършено нарушението и твърди, че е станал очевидец на същото. Действително, същият заявява пред съда, че процесните събития се осъществили на съответния паркинг и че жалбоподателят Д. Г. не е управлявал автомобила, а се е намирал от дясната страна както и че автомобилът е бил управляван от 19 годишната приятелка на жалбоподателя, но същите са в противоречие с показанията на свид. Н. П. от ОПП – СДВР, който както бе посочено изяснява, че в подобни случаи, отивайки на съдействие, колегите им, които са спрели автомобила им казват - кой е водачът на автомобила, с който е извършено 3 съответното нарушение, което налага извода, че същите са били очевидци на нарушението. В този смисъл и съдът кредитира показанията на свид.

Г. само в частта, кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото, а именно досежно датата и мястото на събитията и извършената полицейска проверка, тъй като счита, че в останалата им част показанията на свидетеля са необективни и интерпретират случая в полза на жалбоподателя, без да са подкрепени от останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално лигитимирано лице, подадена е срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в съответния за това срок, но разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Д.а Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е съответствие между обстоятелствените части на АУАН и на НП. Констатираните административни нарушения са описани точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на съответното нарушение, както и съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правните рамки на всяко от нарушенията и адекватно да организира защитата си, което е и сторил.

Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл.

104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за съответната цел места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП , наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на НП всички елементи от обективната страна на нарушението. В процесната хипотеза жалбоподателят Д. Г. е осъществил соченото 4 нарушение като извършвал демонстративни маневри с автомобила „ххххх, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и в дясно по посока на движението му, и преднамерено го извежда извън контрол, с което създава опасност за останалите участници в движението. Това поведение на водача при управление на моторно превозно средство е в разрез с установеното задължение в посочената правна норма.

Жалбоподателят е извършил нарушението виновно, при форма на вината пряк умисъл, като е имал представи в съзнанието си времето и мястото, управляваното от него превозно средство и начинът на извършване на това управление. При тези субективни представи, е допуснал осъществяването на административното нарушение.

Санкционната норма на чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „Глоба“ 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая санкциите на нарушителя правилно е наложена на основание чл.

175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП в посочения в нормата фиксиран размер на наказанията.

По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, същата предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От приложената справка картон на водача по административнонаказателната преписка, по безспорен начин се установява, че водачът Д. Д. Г. не е представил валидно СУМПС, същото му е било отнето на 13.03.2021 г.със състамен му АУАН, а и е бил временно лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, което наказание му е било наложено с присъда по НОХД № 173/2021 г. на РС – Сливница и отнетото СУМПС му е било възстановено на 18.03.2022 г.

От субективна страна деянието е извършеното при форма на вината пряк умисъл.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1, предвижда наказание „Глоба“ в размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно 5 средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал санкцията, като е наложил законоустановния максимален размер, поради завишената степен на обществена опасност на деянието, доколкото с деянието си е поставил опасност обществените отношения, свързани с установения режим за предоставяне на правоспособност за управление на моторни превозни средства и в частност – обществените отношения, свързани с безопасносттта на транспорта.