Решение № 90 от 23.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Девня, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100913 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД от „А 1 България“ЕАД, ЕИК: 131468980 срещу М. Д. И., ЕГН: ********** с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 262, 20 лева, представляваща сбор от следните суми:

- 232, 20 лева – цената на незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 23.11.2023 г. до 22.05.2023 г. /период на изискуемост на задължението 29.12.2023 г. до 11.07.2024 г./, начислена съгласно условията на рамковия договор № 504456106, приложенията към него и Общите условия по партида № М4745687;

- 30 лева - цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 23.11.2023 г. до 22.06.2023 г. /период на изискуемост на задължението 29.12.2023 г. до 11.07.2024 г./, начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 505230683 по партида № М6539224;

- 30, 47 лева - мораторната лихва, начислена върху главницата от 262, 20 лева за периода от 19.01.2024 г. до 14.05.2025 г., формирана, както следва:

1

- 27, 48 лева - мораторна лихва върху сумата от 232, 20 лева, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги;

- 2, 99 лева — мораторна лихва върху сумата от 30 лева, претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 19.01.2024 г. до 14.05.2025 г., както и законната лихва върху главницата от 232, 20 лева, считано от датата на образуване на заповедното производство до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 636/2025 г. по описа на PC — Девня.

Ищецът излага в исковата молба, че въз основа на сключен между „А 1 България“ ЕАД и М. Д. И. рамков договор № 504456106 от 22.08.2022 г. и приложения към него, на ответницата са предоставяни електронни съобщителни услуги и й е продадено устройство на изплащане, чиито цени са начислявани по партида с № М4745687. Предоставяните услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, услуга мобилен интернет на мобилен № *** и фиксирана услуга телевизия № 201005320172. Устройството, продадено на изплащане е ZTE MF927U Hotspot.

Твърди, че по така посочената партида, за периода от 29.12.2023 г. до 11.07.2024 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на „А 1 България” ЕАД следните задължения: 232, 20 лева - непогасена сума за предоставени услуги и 30 лева - непогасена сума за устройство на изплащане или общо сума в размер на 262, 20 лева.

Сочи, че от страна на „А 1 България“ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимата сума, ведно с натрупаните лихви за забава, въз основа на което е образувано ч. гр. д.

№ 636/2025 г. на PC – Девня и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. При постъпило възражение от страна на ответницата, на ищеца било дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си, поради което за него възниквал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Твърди, че претендираната сума от 232, 20 лева представлява цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетен период от 23.11.2023 г. до 22.05.2023 г. /период на изискуемост на задължението 29.12.2023 г. до 11.07.2024 г./, начислена съгласно условията на рамковия договор № 504456106, приложенията към него и Общите условия по партида № М4745687, за която сума са издадени следните първични счетоводни документи – фактури № № 2

478548896/29.12.2023 г., 480031499/25.01.2024 г., 481507716/26.02.2024 г., 483015021/26.03.2024 г., 484502665/25.04.2024 г., 485979884/27.05.2024 г.

Уточнява, че Фактура № 478548896/29.12.2023 г. е издадена за сумата от 79, 21 лева, но по нея е извършено частично плащане в размер на 16, 68 лева и остатъкът е 62, 53 лева. Фактура № 485979884/27.05.2024 г. е издадена за сумата от 21, 36 лева, но по нея е извършено кредитиране в размер на 17, 23 лева и остатъкът е 4, 13 лева.

Сочи, че претендираната сума от 30 лева представлява цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 23.11.2023 г. до 22.06.2023 г. /период на изискуемост на задължението 29.12.2023 г. до 11.07.2024 г./, начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 505230683 по партида № М6539224. Сумата била сбор от суми, които са обективирани в същите издадени фактури.

Сочи, че върху претендираната главница от 262, 20 лева се дължи мораторна лихва за забава, начислена за периода от 19.01.2024 г. до 14.05.2025 г., формирана като сбор от сумата от 27, 48 лева - мораторна лихва върху сумата от 232, 20 лева, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и сумата от 2, 99 лева - мораторна лихва върху сумата от 30 лева, претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане.

Моли за положително произнасяне по предявените искове.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно НЗПП.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на основание чл. 23 ал. 4 от Закона за правната помощ особен представител на ответника – адв. М. П. от ВАК, в който се заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Сочи се, че са налице множество неравноправни клаузи в горепосочените договори, увреждащи потребителя, като в голяма степен същите са свързани с търсените от ищеца суми, в това число неустойки и лихви. Излагат се пространствени аргументи за неравноправност на неустоечните клаузи в договора, каквито суми ищецът не претендира. Твърди се, че ищецът не е доказал вземанията си по фактурите, както и че липсват доказателства какви суми от тях са платени или не са платени от ответника, поради което счита, че иска е недоказан. Моли за отхвърляне на иска.

В с.з. страните редовно призовани не се явяват, не се представляват.

Представят писмени становища по делото чрез проц. си представители, в които поддържат исканията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и 3 съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приобщеното към настоящото дело ч. гр. д. № 636/2025 г. по описа на Районен съд - Девня, в полза на заявителя „А 1 България“ЕАД, ЕИК: 131468980 срещу длъжника М. Д. И., ЕГН: ********** е издадена Заповед рег. № 364/24.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за претендираните с настоящата искова молба суми срещу длъжника Б. П. Т., ЕГН: **********, а именно: 262, 20 лева, представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден номер М4745687, част от Договор № 504456106 за периода 29.12.2023 г. до 11.07.2024 г., формирани както следва:

232, 20 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги;

30 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, за които са издадени следните счетоводни документи:

Фактура за предоставени услуги № 478548896/29.12.2023 г.; Фактура за предоставени услуги № 480031499/25.01.2024 г.; Фактура за предоставени услуги № 481507716/26.02.2024 г.; Фактура за предоставени услуги № 483015021/26.03.2024 г.; Фактура за предоставени услуги № 484502665/25.04.2024 г.; Фактура за предоставени услуги № 485979884/27.05.2024 г.; месечна вноска за устройство на изплащане

№

478548896/29.12.2023 г.;

480031499/25.01.2024 г.; месечна вноска за устройство на изплащане № месечна вноска за устройство на изплащане № 481507716/26.02.2024 г.;

483015021/26.03.2024 г.; месечна вноска за устройство на изплащане № 484502665/25.04.2024 г.; месечна вноска за устройство на изплащане № 485979884/27.05.2024 г.; месечна вноска за устройство на изплащане № 487554831/26.06.2024 г.;

30, 47 лева - мораторна лихва върху цялата сума, считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на настоящото заявление 28.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Определени са и разноски за производството в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

4

При редовно връчване на заповедта, длъжникът е депозирал в срок възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед на което съдът е дал указания на заявителя за предявяването на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Последното е сторено в указания едномесечен срок от получаване на разпореждането, с оглед на което така заявената претенция по реда на чл. 422 ГПК се явява процесуално допустима.

Не се оспорва от ответника, а и се установява от представения по делото договор за електронни съобщителни услуги № 504456106, че страните са валидно обвързани от постигнатото между тях рамково съглашение, уреждащо правоотношенията им, възникнали във връзка с ползваните от абоната услуги. Съгласно т. 4.4 от договора, за неуредените в него условия, се прилагат разпоредбите на приложенията и Общите условия, които са неразделна част от договора, които са представени по делото. Предвидено е в същата точка, че с подписването на съглашението абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с ОУ, Условията за продажба от разстояние, както и с действащия ценоразпис на оператора, относим към ползваните от абоната услуги. Договорът е сключен на 27.08.2018 г. между „А1 България“ЕАД и М.

М. И., ЕГН: **********, като вероятно е допусната техническа грешка при изписването на бащиното име на потребителя. Очевидно е, че страна по договора в качеството на потребител е ответницата, предвид пълното съвпадение на вписания в договора ЕГН.

Между страните по посочения договор са подписани и няколко приложения към договор №504456106, от които се установява, че на ответника М. Д. И., ЕГН: ********** са предоставяни електронни съобщителни услуги - мобилна услуга на мобилен № ***, услуга мобилен интернет на мобилен № *** и фиксирана услуга телевизия № 201005320172, чиито цени са начислявани по партида с № М4745687. Представен е и договор за продажба на изплащане, сключен между същите страни на 30.12.2022 г., ведно с приемо – предавателен протокол от същата дата, подписани от страните. Ответникът не оспорва автентичността на положените в документите подписи за потребител, следователно процесните договори за мобилни услуги и лизинг са валидно сключени.

Представени по делото са копия на фактури, издадени от оператора на името на ответника, относно фактурирани услуги за периода 23.11.2023 г. – 22.05.2024 г., включващи такси и потребление за мобилна услуга, интернет и телевизия на обща стойност 232, 20 лева.

Видно от предвиденото в т. 34 от представените от ищеца Общи условия абонатът е длъжен да заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги, като според т. 26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се 5 издава на името на абоната, а неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съобразно изложеното, с оглед представените от ищцовата страна доказателства и предвид липсата на възражение в противен смисъл от ответника, следва да бъде приет извода, че операторът е предоставил, респ. ответникът е ползвал мобилните услуги, чието възмездяване се търси от ищеца. Не се установява за процесния период достъпът на абоната към мрежата, чрез която се осъществява преносът на далекосъобщителни услуги, да е бил препятстван.