Решение № 21 от 01.07.2021, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Враца , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мирослав Д. Досов

Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20211400500197 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Й. П. от гр. ***, ЕГН **********, и В. Й. Н. от гр. ***, ЕГН **********, чрез адв. Л. Ф., против решение № 260223 от 25.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3238/2019 г. по описа на Районен съд – Враца, с което са отхвърлени предявените от двамата жалбоподатели искове срещу Г. Р. И., ЕГН **********, първият от които с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег.

№ 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., с който наследодателят на ищците е продал на ответника ¾ идеални части от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м., с прилежащи части – мазе № 1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на адрес гр. ***, при съседи: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1000,00 лева, получена на отпаднало основание.

С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдебната практика, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

За да обосноват твърдените пороци, жалбоподателите изтъкват по-конкретно няколко 1 основания за това. Според първото от тях съдът не е зачел и оценил правилно направеното от въззиваемата страна Г.И. извънсъдебно признание на факт, а само се е позовал на съдебна практика, определяща доказателствената му стойност, без да я приложи. В продължение на това оплакване се посочва, че щом като признанието е направено с писмен документ, то не са необходими други доказателства за доказване на направеното признание. Поради това считат, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 175 ГПК, незачитайки извънсъдебните признания на ответника за неизгодни за него факти.

Посочва се още, че щом като разпоредбата на чл. 175 ГПК изисква признанието да се преценява с оглед всички доказателства по делото, то по делото са налице обстоятелства, които го подкрепят, но не са обсъдени от съда, и се изразяват в следното: подадена от наследодателя тъжба до Районна прокуратура – Враца за неплащане на продажна цена; направените в отговор на нея двукратни признания от ответника; потвърждение от наследодателят, че не е получил продажната цена по договора; липсата на изявление в нотариалния акт, че продажната цена е получена; липсата въобще в нотариалния акт на изявление за начина на плащане.

Второто оплакване на жалбоподателите се изразява в твърдение, че съдът не се е съобразил при формиране на крайния си извод с разпределената от него доказателствена тежест, а именно посочил е, че ищците не са представили и поискали доказателства за установяване на обстоятелството платена ли е цената по нотариалния акт, след като този факт е възложен за доказване на ответника. Въпреки това жалбоподателите не оспорват разпределената им с окончателния доклад по чл. 146 ГПК доказателствена тежест. Твърдят още, че именно в изпълнение на възложената им доказателствена тежест, са доказали нужните обстоятелства, а именно наличие на валидно облигационно правоотношение, възникване на задължението на ответника да заплати продажната цена и безполезност на изпълнението с оглед настъпилата смърт на наследодателя-продавач.

Последното твърдение в жалбата касае предявения, наред с главния иск, втори иск при условията на алтернативност за действителност на договора за покупко-продажба по чл.

26, ал. 2 ЗЗД - ако съдът приеме за установено, че покупко-продажбата от 18.08.2014 г. е привидна сделка, прикриваща действителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, се иска да бъде развален последния. Твърди се, че по този иск правилно съдът не се е произнесъл, тъй като подобни възражения за характера на договора като такъв за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка не са направени от ответника, поради което не е съществувало основание за изследване на този въпрос и за предявяване на такъв иск. Поддържа се пред настоящата съдебна инстанция, че жалбоподателите искат процесният договор да бъде развален поради неплащане на продажната цена, а не оспорват неговата привидност.

По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД жалбоподателите твърдят, че претенцията им е доказана, след като ответницата не е установила, че е организирала за своя сметка погребението на наследодателя, не е върнала сумата на наследодателя, а по делото е установено от показанията на свидетеля С. В., че ищцата Ц. П. е поела разходите за това, поради което дадената сума от 1000,00 лева следва да им бъде върната.

2

При тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено в цялост, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззивната жалба е връчена лично на въззиваемата страна - Г. Р. И., която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подала писмен отговор.

Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.

Въззивницата Ц.П. се явява лично в откритото съдебно заседание по делото и с пълномощника си адв. Филипов, който заявява, че поддържа жалбата и излага доводи, подобни на тези, изложени във въззивната жалба.

Въззивницата В.Н. не се явява в откритото съдебно заседание по делото, а се представлява от пълномощника си адв. Ф., която също поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В срок въззивниците, чрез процесуалните си представители, са депозирали писмена защита, с която искат атакуваното решение да бъде отменено и исковете им да бъдат уважени. В писмената защита в синтезиран вид са изложени оплакванията им, посочени вече във въззивната жалба.

Въззиваемата Г. Р. И., редовно призована, се явява лично, оспорвайки жалбата.

Твърди, че е заплатила продажната цена по договора и е върнала дадената й сума от 1000,00 лева. В срок депозира писмена защита, с която иска атакуваното решение да бъде потвърдено, позовавайки се на изявлението, направено в нотариалния акт, че продажната цена по него е платена.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Й. П. и В. Й. Н. срещу Г. Р. И., с която се иска да бъде развален договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., с който наследодателят на ищците – М. В. Й., е продал на ответника ¾ идеални части от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент с площ от 84,35 кв.м., с прилежащи части – мазе № 1 с площ от 14,80 кв.м., 0,77 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на адрес гр. ***, при съседи: на същия етаж 1259.1020.26.4.8, под обекта ***, над обекта ***, а при условията на алтернативност се иска да бъде установено прикрито съглашение между страните по посочения договор за покупко-продажба, по силата на което същият е договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка на М. В. Й. и О. М. Й., и той да бъде развален, както и се иска ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 1000,00 лева, ведно със законната лихва, получена от наследодателя на ищците – М. В. Й. за покриване на разходите по погребението му, без основание поради неизпълнение на това задължение. Претендирано е и присъждането на направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са единствени наследници на починалия на 12.08.2018 г. техен роднина М. В. Й.. Твърди се, че последният е бил собственик на ¾ ид. части от описания по-горе недвижим имот. Заявява се, че приживе наследодателят им е продал своята част от този имот на ответницата Г. Р. И.

3 за сумата от 9800,00 лева с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л.. Посочено е, че приживе лицето е подало тъжба в Районна прокуратура - Враца за това, че е било измамено от купувача по договора, по която жалба била образувана прокурорска преписка, а в последствие било издадено постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Изложени са твърдения, че цената по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И.

Л., не е платена от купувача – ответницата Г. Р. И., а и в него липсвало изявление на продавача, че я е получил. Наведени са доводи, че при сключване на договора наследодателят на ищците дал на ответницата сумата от 1000,00 лева, с която тя да заплати разходите за погребението му след неговата смърт, но това не било сторено. Посочено е, че в тъжбата си до Прокуратурата наследодателят на ищците е изложил каква е била действителната уговорка между страните, но страните не са постигнали съгласие за вида на сделката, обема на грижите и лицата, спрямо които да се полагат, поради което не може да се направи категоричен извод, че договора за покупко-продажба е привиден, след като няма и обратно писмо или друг документ, с който да се установи симулативността на договора.

Изложени са въпреки това твърдения, че ответницата не е полагала грижи за наследодателя на ищците и неговия син. Релевират се доводи, че в дадените писмени сведения по образуваната прокурорска преписка ответницата е признала факта на неплащане на цената по договора за покупко-продажба и получаването на сумата от 1000,00 за погребални разноски. Посочено е, че договорът е валиден, но цената по него не е платена, а поради забавата плащането й вече е станало безполезно – продавачът е починал, а нуждата от парите е била за грижа за сина му, който също бил починал.

Назначеният на ответницата особен представител – адв. В.И., е подала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, въпреки че не му е известна личната й позиция поради липсата на контакт с нея. Оспорил е твърдението, че продажната цена не е платена от ответницата с довода, че в нотариалния акт е записано обратното, както и твърдението, че договорът е нищожен на което и да е от основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че са спазени нотариалните правила при сключване на сделката – страните са се явили лично и са изразили волята си пред компетентния нотариус, поради което счита, че твърденията на ищците са недоказани. По алтернативно заведения иск е навел твърдения, че от доказателствата по делото е изводима волята на страните по сделката, а именно, че последната има характера на прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка на продавача и неговия син. Оспорил е твърдението, че ответницата не е изпълнила задължението си по този договор. По третия иск особеният представител е оспорил твърдението, че ответницата е получила търсената сума и причината за това.

Районният съд е приел, че е сезиран със следните искове: 1. иск по чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 3874, дело № 278/2014 г. на нотариус И. Л., тъй като изпълнението на задължението на ответника е станало безполезно; 2. предявен при условията на евентуалност иск по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 2 ЗЗД за 4 установяване и разваляне на прикрито съглашение между страните по посочения договор за покупко-продажба, по силата на което същият е договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка на М. В. Й. и О. М. Й., и 3. иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД за връщане на сумата от 1000,00 лева, която е получена от ответницата, за да заплати с нея погребението на възложителя М. Й., което задължение същата не е изпълнила. По така приетите за разглеждане искове съдът е разпределил доказателствената тежест, както следва: 1. по иска по чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗЗЗД е указал, че в тежест на ищците е да установят възникването на облигационно отношение по договор за покупко-продажба между наследодателя им и ответника, по силата на което е прехвърлена собствеността върху ¾ ид. части от процесния имот и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че към момента изпълнението на това задължение е станало безполезно за ищците. В тежест на ответника съдът е указал, че следва да установи изпълнение на задължението си по договора да заплати уговорената цена от 9800,00 лева; 2. по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 2 ЗЗД съдът е указал, че в тежест на ищците е да установят, че действителната уговорка между страните по процесния договор е била прехвърлянето на собствеността върху идеалните части от имота да е срещу задължение за гледане и издръжка на продавача М. и неговия син О., а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е изпълнил това свое задължение; 3. по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД съдът е указал, че в тежест на ищците е да установят, че наследодателят им М. Й. е предал на ответницата сумата от 1000,00 лева с поръчка да организира за негова сметка погребението му, а в доказателствена тежест на ответницата е указал да установи, че е изпълнила поетата поръчка. Проекта за доклад е приет за окончателен с изменение във връзка с иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че безполезността е в отношенията между Г.И. и М. Й. – кредитор, който е починал, а не за ищците.

Разпечатката съдържа 35 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e141357b-0359-48d5-9d9a-4baa5301050e