Решение № 59 от 12.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24 в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена Богданова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20211100900976 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „К.“ ЕООД, чрез управителя Н.А.А. за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Молителят твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни публично правните си задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност и частноправни задължения. Твърди, че се намира в състояние на неплатежоспособност, считано от 2021г., когато плащанията са спрени. Поддържа, че наличното имущество на дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Не може да изпълнява изискуеми и безспорни парични задължения и е в обективна невъзможност да посреща текущите си такива, свързани с търговската дейност.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на дружеството като се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на дружеството и едновременно с това да бъде обявено в несъстоятелност.

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

„К.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент дружеството има следните задължения – към „Уникредит Булбанк“ АД по Договор за банков кредит – овърдрафт №0113/299/18052015/18.05.2015г. в общ размер на 91 957,43лв., от които главница 83 400лв. и лихви 8 557,43лв., към НАП по ревизионен акт №Р-22221418008138 – 091 – 001/10.09.2019г. на ТД на НАП София, потвърден с Решение №2041/05.12.2019г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за периода 01.03.2013г. до 30.11.2017г. в размер на 269 852,74лв., неплатени данъци и осигурителни вноски от м.06.2018г., като към датата на подаване на молбата задълженията на молителя към НАП възлизат на обща сума в размер 1 на 364 235,48лв., от които 261 778,55лв. главница и 102 456,93лв. лихви, задължения към доставчици в общ размер 19 530,67лв. и задължения към представителя на дружеството Н.А. в размер на 181 721,85лв.

Тези задължения са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото.

За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления изх.

№С190022-023-0002154/05.07.2019г., изх.

№С200022-0220023902/27.04.2020г., изх. №С210022-022-0033459/19.05.2021г., предоставени като информация и документи от ТД на НАП София с отразяване, че няма започнати действия по принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството по реда на ДОПК.

Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, от изчислените коефициенти за периода 31.12.2017г.- 31.12.2020г. показателят на коефициента за обща ликвидност е със следните стойности – към 31.12.2020г. възлиза на 0,2967, към 31.12.2019г. възлиза на 0,3452, към 31.12.2018г. възлиза на 0,4945 и към 31.12.2017г. е 1,1307. За периода 2018 - 31.12.2020г. показателят е със стойности под 1, което означава, че молителят не е бил в състояние да посрещне задълженията си.

Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на фирата, нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на фирмата следва да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0,33. Към 31.12.2020г. показателят на коефициента финансова автономност на дружеството е с коефициент 0,6982; към 31.12.2019г. възлиза на 0, 6472, към 31.12.2018г. възлиза на 0,4390, към 31.12.2017г. възлиза на 0, 0226. Направен е извод, че за анализирания период към 31.12.2020г, към 31.12.2019г. и към 31.12.2018г. фирмата има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал.

Коефициентът на задлъжнялост е реципрочен на показателя за автономност. Коефициентът на задлъжнялост е отрицателна величина към 31.12.2020г., към 31.12.2019г. и към 31.12.2018г., защото собствения капитал е декапитализиран и показва задлъжнялостта на „К.“ ЕООД. През целият анализиран период вещото лице установява, че разходите, които дружеството е отчитало са били повече от приходите на дружеството. Показателите за рентабилност през този период са с отрицателни стойности, тъй като дружеството е реализирало като финансов резултат загуба. Рентабилността е един от най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите. Тя отразява потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Според експертизата, съгласно балансите на „К.“ ЕООД към 31.12.2020г., 31.12.2019г., 31.12.2018г. и към 31.12.2017г. общата балансова стойностна притежаваните активи от дружеството не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения – текущи и не текущи към 31.12.2020г., 31.12.2019г., 31.12.2018г , докато към 31.12.2017г. общата балансова стойност на притежаваните активи са били достатъчни за покриване на задълженията.

Съгласно балансът на молителя към 31.12.2017г. той е отчел в пасива на баланса в размер на 2000лв. Съгласно балансът към 31.12.2020г. общият размер на задълженията на дружеството възлизат на 391 хил.лв. Задълженията на дружеството към 12.06.2021г. към фиска са в общ размер на 364 958,59лв. Последно извършените плащания към контрагенти от „К.“ ЕООД е от 02.11.2018г.

Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите. Коефициентът за бърза ликвидност , който се определя като отношение между сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. За периода 2017-2020г. при молителя показателят е с референтни стойности – 0,2967 към 31.12.2020г., 0,3452 към 31.12.2019г., 0,4945 към 31.12.2018г. и 1,1307 към 31.12.2017г. За периода 2019г.2 31.03.2021г. показателят е със стойности под допустимата граница – 0,1765 -0,1726, което означава, че молителят не е бил в състояние да посрещне задълженията си. Коефициентът за незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За периода 2017-31.12.2020г. стойностите на този показател са значително под референтните – за 2017 - 0,2312, за 20180,0000, за 2019-0,0076, за 2020 - 0,0000. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси своите задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните средства и краткосрочните задължения. Общо приетата стойност на този показател е над 0,3 – всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от задълженията. Стойностите на този показател за периода 2017-31.12.2020г. са значително под референтните – за 2017 - 0,2312, за 20180,0000, за 2019-0,0076, за 2020 - 0,0000.

Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо предприятие.

Изводът е, че дружеството – молител е в много влошено финансово състояние и изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми задължения.

Предприятието е с много лоша ликвидност, установимо с икономическите показатели.

Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова автономност, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения, считано от 02.11.2018г.

Последното извършено плащане от длъжника е от 02.11.2018г. с платежни нареждания към С.Х.С. в размер на 1000лв. и към Г. и Г. по фактури №98/23.05.2018 и 109/22.06.2018г.

За молителят не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност, съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.

След дадените указания от съда в закрито съдебно заседание на 22.06.2021г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 3 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл.629б ал.1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 23.06.2021г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми задължения по търговски сделки, както и парични публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 02.11.2018г.

3

След тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството след 31.12.2018г., коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като съответно приложима), както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2019г. икономическото състояние на молителя е било трайно влошено, което е и понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 02.11.2018г. от молителя са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.