Определение № 4112 от 13.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4112 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607768 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Г.Г., процесуален представител на подсъдимия Н. Х. Р., срещу протоколно определение от 04.11.2024 г., постановено по нохд № 9694/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 състав, с което първият съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

С депозираната частна жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано. Жалбоподателят заявява, че в хода на досъдебното производство не е изяснен съществен въпрос, който е относим към наказателната отговорност на подсъдимия, както и към обсъжданите по реда на чл. 248 НПК въпроси, а именно дали подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното от него инкриминирано деяние.

Посочва, че изясняването на този въпрос е съществен елемент за носене на наказателна отговорност от подсъдимия, а също и предпоставка за повдигане и предявяване на обвинение от прокурора, което е от основните му задължения. Твърди, че с неизясняването на този въпрос, още в хода на досъдебното производство, е ограничено правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да разбере правилно повдигнатото му обвинение. Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за връщане на делото на първия съд.

Въззивният съд, след като съобрази изложеното в частната жалба, в атакуваният съдебен акт, постановен от първия съд, и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато на подсъдимия Н. Х. Р. обвинение, с твърдения за извършено от него 1 престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за това, че на 27.01.2024 г., около 07:50 часа, в гр. София, на ул. ****, без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал.

1 ЗКНВП и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество, включено в Списък I в Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВН, издадена на основание чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, а именно кокаин, с нетно тегло 2,44 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент – кокаин 70% на стойност 719,80 лева.

Въззивният съд, след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт, констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Н. Р., поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт. На следващо място, от страна на първи съд, са оставени без уважение исканията, направени от адвокат Г. по реда на чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК, за прекратяване на наказателното производство, поради това, че не са събрани в хода на досъдебното производство доказателства, касаещи психичната годност на подсъдимия; начина на приобщаване на наркотичното вещество към делото, както и че подсъдимия в хода на досъдебното производство не е бил представляван от защитник. Контролираният съд е посочил, в мотивите на своето определение, че исканията на защитата не представляват основания за прекратяване на съдебното производство по делото и следва да бъдат разгледани в хода на съдебното следствие, т.к. не се субсумират под визираните от законодателя в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т.

1 НПК съществени процесуални нарушения при наличие на които следва да бъде прекратено съдебното производство.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Частната жалба на процесуалния представител на подсъдимия е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната жалба, намира същите за неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. Това е така, защото първият съд, при провеждане на разпоредителното заседание по делото, е изпълнил своите задължения в пълнота, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК. При това положение, от въззивния съд, не се констатират допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, защото след изслушване на 2 становищата на страните по въпросите, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, първият съд мотивирано и обосновано е отговорил на всички доводи и искания направени от защитата на подсъдимия, позовавайки се на относимите затова норми в НПК. Въззивният съд подобно на контролирания такъв намира, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, нарушаващи правото на защита на подсъдимия. Исканията на защитата правилно са преценени от първия съд като такива, на които следва да бъде даден отговор в хода на разглеждане на делото по същество. Вярно е в случая, че не е назначена в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза, която да даде отговор на въпроси, свързани с психичното и психологично състояние на подсъдимия Р. към момента на инкриминираното деяние, но липсата на посочената експертиза не води до искания от защитата резултат, а именно до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, за да бъде изготвена тази експертиза. Това е така, защото изрично в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 4 НПК законодателя е предвидил, че в разпоредителното заседание по делото не се обсъждат, от страна на съда, нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Тук е мястото да се посочи още, че експертизата не е доказателствено средство, а представлява способ за доказване и съгласно чл. 144 НПК същата се допуска и назначава, както от съда, така и от орган на досъдебното производство, когато е необходимо да се изяснят някои обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания в съответната област, съобразно предмета на делото. Действително, съгласно чл. 144, ал. 2, т. 4 НПК, експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно способността на подсъдимия, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, но липсата на назначена експертиза в хода на досъдебното производство не води не само до невъзможност за подсъдимия да разбере правилно повдигнатото му обвинение и да организира своята защита, в хода на подготвителната фаза на наказателния процес, но и не представлява с оглед разпоредбата на чл. 249, ал.

4 НПК допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство. Няма пречка в хода на съдебното следствие и при необходимост, по искане на страните или по почин на съда, да бъде допусната и изготвена съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия.

На следващо място възражението на защитата, касаещо начина на приобщаване на процесното наркотично вещество по делото, отново е въпрос, който следва да бъде решен от съда на който е възложено за разглеждане и решаване на делото по същество и с крайния съдебен акт. Това възражение на защитата отново не представлява основание за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на органите на досъдебното производство или в каквато насока е и разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК.

На последно място правилно и законосъобразно първия съд е 3 констатирал, че в хода на досъдебното производство не са нарушени правата на подсъдимия, поради липсата на защитник, който да го представлява. Това е така, защото на 12.06.2024 г., при предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, на подсъдимия Р. са били разяснени правата които има по чл. 55, ал. 1 НПК, между които е и правото му да има защитник, който да участва при провеждане на процесуално следствените действия по делото, но същият не се е възползвал от това си право заявявайки изрично, че не желае да се ползва от адвокатска защита. При това положение въззивния съд намира, че за съдебния състав, провел разпоредителното заседание по настоящото дело, не са били налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да приеме, че в хода на досъдебното производство са ограничени правата на подсъдимия, като е нарушено правото му да има защитник в хода на досъдебното производство и по този начин да прекрати съдебното производство по делото. Независимо от това негово желание, в случая не са налице и основанията на чл. 94, ал. 1 НПК или не е налице нито една от хипотезите, при които защитата на подсъдимия Р. е била задължителна, за да възникне за органа на досъдебното производство задължение да осигури на подсъдимия защитник, който да го представлява и защитава по делото.

В заключение въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Р.. Също така не се констатират и допуснати съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до извод за неяснота във волята му или чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. В случая прокурора е изготвил обвинителен акт, който отговаря по своето съдържание на изискванията заложени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК и е съобразен с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

При така изложеното по-горе се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по настоящото дело, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к. в случая дори и при извършената от въззивния съд служебна проверка, на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Р., не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, не се констатира и незаконосъобразно проведено от първия съд разпоредително заседание, поради което и частната жалба на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 04.11.2024 г., постановено по нохд № 9694/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 състав.

Връща делото на СРС, НО, 132 състав за продължаване на съдебното производство по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5