Решение № 1286 от 04.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1286

03.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502632 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от Директора Д.С.П. срещу Решение № 2903 от 07.07.2020г. по гр.д. № 18061/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Р. Д. К. с ЕГН ********** сумата от 1540.54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 219 часа за периода 31.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 206.06 лева, представляваща мораторна лихва начислена за периода от 01.01.2017г. до 30.10.2019г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на процесуални правила във връзка с призоваването и неправилно приложение на материалния закон. Съдържа доводи, че в конкретния случай не е била налице хипотезата на чл. 44, ал. 2 от ГПК, поради което призоваването по телефон било нередовно. Вследствие на последното страната била лишена от възможност да изрази становище в съдебното заседание, както и по предприетото изменение на иска. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а делото бъде върнато за ново разглеждане.

Евентуално излага доводи по същество, че в относимия период страните са били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите 1 нормативни актове по приложението му. В ЗМВР липсва препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно приложение, както на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредбата за структурата и организацията на работното време, така и на ЗДСл, по отношение на работното време и неговото отчитане и заплащане на възнагражденията. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът е държавен служител – полицейски орган и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено от ЗМВР. Препращането в специалния закон към КТ и ЗДСл е изрично, като за процесните отношения общата уредба не намира субсидиарно приложение. Законодателят прави ясно разграничение между статута на държавните служители с полицейски правомощия по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и статута на държавните служители по т. 2 и лицата работещи по ТПО по т. 3, който се урежда със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи по ТПО, който се урежда при условията на КТ. С оглед специалния характер на ЗМВР, размерът на допълнителните възнаграждения следва да се определи съобразно специалните правила посочени в него и в издадените Наредби и заповеди на министъра на ВР, въз основа на призната от закона делегация. По отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на КТ и НСОРЗ не могат да намерят приложение. ВРС не е отчел също спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално моли исковете да се отхвърлят частично за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща нормативна уредба.

В отговор на жалбата от Р. Д. К. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните в писмени становища поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

2

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. Д. К. срещу ОД на МВР, гр. Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати сумата от 1540.54 лв., след допуснато изменение в размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода на проведеното на 15.06.2020г. п.с.з., претендирана като неплатено дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд извън установеното работно време за периода от 31.10.2016г. до 30.09.2019г., като разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1.143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 206.06 лв., представляваща общ размер на мораторната лихва, за периода от датата на падежа на задължението – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки тримесечен период на отчитано до датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.10.2019г.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: по силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът заема длъжността „ст. полицай“ при ОД на МВР, гр. Варна срещу задължението на работодателя да заплаща уговорено основно ТВ. В посочения период положил общо 1552 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1773.93 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд сочи положен извънреден труд в размер на 221.93 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от работодателя. Липсата на уредба за начина на компенсиране на отработените часове в повече в специалния ЗМВР не означава, че този извънреден труд не подлежи на възмездяване. Уточнил, че претенцията има за предмет допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време. При липса на специален регламент за служителите в системата на МВР, приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Отправил искане в тази връзка за постановяване на положително решение по делото, ведно със законната лихва.

В отговор на исковата молба, ОД на МВР, гр. Варна признала възникналото и съществувало между страните служебно правоотношение на посочената длъжност.

Оспорила обаче исковете по основание и размер с доводи, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, не намират приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагането на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е приложимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа.

3

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служителите на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период била действаща специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд, в която липсва изрична норма, допускаща трансформацията на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В този смисъл навела довод, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие с наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото същата регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно време. В този смисъл отправила искане за отхвърляне на исковете с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019г. между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което Р. Д. К. изпълнявал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към Първо РУ при ОД на МВР – Варна. Не е спорно и твърдението, че в рамките на исковия период ищецът е работил при условията на 12 и 24-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време.

От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява, че след приравняване на отработените от ищеца нощни часове в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд в рамките на исковия период в размер на 219 часа, възлиза на исковата сума в размер на 1540.54 лв., а размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на исковата молба в съда възлиза на сумата от 206.06 лв.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения във връзка с призоваването са неоснователни. Видно от списък на лицата за призоваване на л. 52 от делото и отразеното в същия, за насроченото по делото съдебно заседание на 15.06.2020г. ответникът е бил редовно призован по телефона, чрез процесуалния му представител. Връчването по телефона е удостоверено писмено от деловодителя на състава, като е спазена разпоредбата 4 на чл. 44, алл. 2 от ГПК. Ето защо не е налице соченото нарушение на процесуалните правила по призоваване на страната.

Доводите в жалбоподателя по същество касаят приложимият нормативен ред, по който следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3, пр. I от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период /чл. 187, ал. 3, пр. III от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 6 от ЗМВР/.