Решение № 557 от 13.05.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

................................/………………………...2020г., гр.Варна В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 год в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ТАТЯНА МАКАРИЕВА при участието на секретаря Елка И. , като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова , в. гр. дело № 2301/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК

Производството е образувано по депозирана въззивна жалба вх. № 47836/01.07.2019г. на М.Х.К. и Н.Х.К., чрез адв.Хр.С. срещу Решение № 2537/ 07.06.2019г./поправено с Решение № 3760/27.08.2019г./ , постановено по гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен съд, 40 състав,В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Ж.И.К. против въззивниците искове и последните са ОСЪДЕНИ да й заплатят както следва:

I. на основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 от ЗС сумите от по 919,50 лева, представляваща сторените от ищцата в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен, в едно със законна лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението.

II. на основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН сумите от по 184,92 лева – приспадащи се на ответниците части от платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по който тя е била солидарен длъжник, в едно със законна лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението.

III. на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за период от 21.11.2013 г. до предявяване на иска - 11.11.2016г. на стойност от сумите: по 55,93 лева – върху всяка от главниците от 184,92 лв. за платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по 1809,07 лева - върху платените от ищцата в периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г. общо 29909,58 лв. - вноски по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г.

Претендира се обезсилване на решението в тази част или неговата отмяна.

В предвидения срок, въззиваемата страна е представила отговор,с който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.Претендират се разноски

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи,в обжалваната част от решението.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл.

„ХІІІ-та” от ГПК.

Образувано е по искова молба от Ж.И.К. ЕГН **********, с която се претендира да бъде осъден всеки от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** да и заплатят сумите от: по 1079,99 лв., представляваща сбора от сторените в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен; по 1422 лева – платени за погасяване на месечни вноски по Договор за банков инвестиционен кредит от 19.03.2008г. с падежи в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г; по 2299,41 лв. – сбор от обезщетенията за забава за периода от 21.11.2013г. до 11.11.2016г. върху платени вноски по договора за заем с падежи 17.04.2011г. - 29.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че на 17.04.2011г. е починал Х. М. К., оставил за наследници Ж.И. К. - съпруга, А.Х.К., Б. Х.К., Н.Х.К. и М.Х.К. - деца, които наследяват при равни квоти, притежаваното от наследодателят им имущество- включващо права и задължения в качеството му физическо лице, на земеделски производител, на упражняващ търговска дейност като „ЕТ Здраве – Х.К.”. В периода 17.04.2011 – 31.12.2011г., ищцата е заплащала сама всички разноски свързани със съхранението, опазването и поддръжката на наследственото имущество - текущото поддържане, хигиенни материали, ел. енергия и техническа поддръжка за к-с „П.”, охрана на комплекса и в животновъден обект, находящ се в с. Кочово, Община Велики Преслав, Област Шумен и транспортни разходи за гориво на личния автомобил на ищцата за посещение на посочените имоти във връзка с управлението и поддръжката им, и обслужване на Договор за банков инвестиционен кредит от 19.03.2008г. С Нот. покана рег. № 129 / 20.06.2011г. ищцата е поканила ответниците да се запознаят с разчета за поетите от нея разноски, с предложение за доброволно уреждане на имуществените им отношения. С Нот. покана №5281/29.10.2013г. и Нот. покана №5282/29.10.2013г. ищцата е поканила всеки от ответниците да заплати сумата в двуседмичен срок сумата от 7104,79 лв представляваща 1/5 от изплатените от нея вноски по Договор за банков инвестиционен кредит, за периода от откриване на наследството до датата на изпращане на поканите. Поради неплащането на тези вноски се претендира и мораторна лихва върху тях за периода от 21.11.2013г. до 11.11.2016г. Претендират се и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват иска по основание и размер. Позовават се на изтекла давност по чл. 111 б. „в” и чл. 110 от ЗЗД. Твърдят, че направените от ищцата разходи не са били необходими за поддържане и запазване на съсобствените имоти и нямат задължение по чл. 30, ал.3 от ЗС за тяхното възстановяване, а са направени в интерес на ищцата, която е ползвала еднолично наследственото имущество без съгласието на ответниците. Оспорва се връзката на представените разходни документи със съхранението, опазването и поддръжката на наследственото имущество. Твърди се, че предоставените платежни документи, издадени от ЕТ „Здраве – Х.К.“ са с невярно съдържание, тъй като търговеца е недействащ. По-голяма част от разходите по поддръжка са свързани с ползването за лични нужди на наследствения имот, разходите за отопление и поддържане на системата са направени във връзка с посрещането и лечението на пациенти, дейност от която е реализиран доход, с който трябва да се покрият тези разходи. По отношение на банковия кредит се твърди, че поради встъпването в дълг от Ж.К. и АИСМП „Медицински център К.”, квотите на ответниците на са по 1/5. Твърдят, че не са възлагали на ответницата управленска дейност, в следствие на което те да са се обогатили и не са реализирали никакви ползи от действията й. Твърди се недопустимост, евентуално неоснователност на иска за дължими мораторни лихви върху вноските по Договор за банков инвестиционен кредит. Сочи се, че не са получили надлежно покана от ищцата с посочено в нея конкретно задължение, поради което не са изпаднали в забава. Молят за отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва върху лихвите за забава, тъй като това представлява анатоцизъм. Претендират направените разноски.

С определение от 20.09.2018г. на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове като общия им размер е увеличен от 9 602.80 лева на 9 750.36 лева, както следва: по

959,99 лв. за извършени от ищцата Ж.И.К. необходими разноски в периода 17.04.2011 г. - 31.12.2011 г. за текуща поддръжка, съхранение и охрана на наследственото имущество относно поземлени имоти № *** и № *** и съществуващите в тях съсобствени сгради (к-с П.) и поземлен имот № 101023 в с. Кочово и съществуващите в него съсобствени постройки /за отглеждане на животни/, Текущо поддържане комплекс П. - по 28.90 лева (1/5 от 144.50 лв.); Хигиенни материали к-с П. - по 34.92 лева (1/5 от 174.60 лв.), Охрана с кучета в к-с П. и с.Кочово - по 4.80 лева (1/5 от 23.98 лв.), Ел. енергия к-с П. - от по 105.44лева (1/5 от 527.22 лв.), Транспортни разходи гориво до к-с П. и с. Кочово (личен автомобил Ж.К.) - по 113.93 лева (1/5 от 569.66 лв.), заплащане на труд на охрана, техническа подръжка и други за к-с П. и постройки с. Кочово - по 672 лева (1/5 от 3360 лв.); за сумите от по 1407.56 лева (1/5 от 7037.78 лв.) - за обслужване на задълженията по Договор за банков кредит № 1184/19.03.2003г.; за сумите по 120 лева, съставляваща дължимо месечно възнаграждение съобразно наследствената квота, за периода м. ноември 2011г. - м. декември 2011г., за извършено от ищцата Ж.И.К. управление на работата с цел съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ интерес (1/5 от месечно възнаграждение за управлението от 300 лева х 2 месеца), ведно със стойността на дължимата законна лихва върху главниците, от датата на завеждането на исковете пред ВРС до окончателното им изплащане; по 2235.68 лева, съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.11.2013 г. до 11.11.2016 г., върху стойността на погасената от ищцата Ж.И.К. по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., в периода от откриване на наследството /17.04.2011 г./ до датата на изпращане на нот. покани /29.10.2013 г./ сума от 7389.47 лева (дължима от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 36947.36 лв.; за сума в общ размер от по 76.38 лева, съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.11.2013 г. до 11.11.2016г. , върху стойността на погасената на 21.11.2013 г. от ищцата Ж.И.К. по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. вноска от 252.45 лева (дължима от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 1262.24 лв. и за сума в общ размер от по 73.49 лв, съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.12.2013 г. до 11.11.2016г. , върху стойността на погасената на 21.12.2013г. от ищцата Ж.И.К. по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. вноска от 249.79 лева (дължима от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 1248.97 лв.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото са представени /копия/ от:

Удостоверение за наследници и акт за смърт на Х. М. К.; фактура № *********/25.11.2011г.; касови бонове – 12 листа; 6 бр. РКО; Договор за банков кредит № 1184/19.03.2008г., вкл. анекси и погасителен план, н.а. за учредяване на договорна ипотека №22/2008г.; вносни бележки за плащане на кредит 34 броя; извлечение от банкова сметка *** Х. М. К. в „УниКредит Булбанк“;

Удостоверения с изх. № 0322-64-001939/12.02.2016г. и изх. № 501/2012г. от „Уникредит Булбанк" АД; фактури № 2119/25.11.2011г.; № 572/02.12.2011г.; № 1855/30.12.2011г.; № 639/15.11.2011г.; фискални бонове и фактури за заредено гориво; фискални бонове и фактури за закупени стоки; Нотариална покана рег. № 7549/20.06.2011г. с Констативен протокол № 142 от 13.10.2011г. на Нотариус И.М.;

Нотариални покани до М. Хр. К. - peг. № 5281/29.10.2013 г. и до Н. Хр. К. - peг. № 5282/29.10.2013 г.; удостоверение за ЕТ Здраве-Х.К.; № 48/30.12.2011г.; Решение № 4869/21.12.2016 г.. на ВРС; извлечение от ТР; молба от Ж. И.К. по гр. дело № 43/2012г.; Решение № 22 от 22.02.2013 г. по гр.д. № 43/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав, потвърдено с Решение № 32 от 09.02.2015 г. на Окръжен съд -гр.Шумен по възз. гр.д. № 421/ 2014 г. по описа на ШОС.

Разпечатката съдържа 32 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e13c531f-66e7-496d-baa1-5bfeef850766