Решение № 314 от 09.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Монтана, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500489 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на сезиращ документ, наименуван като възражение, който по съдържание представлява въззивна жалба подадена лично от Й. Й., ЕГН **********, срещу Решение № 412 от 29.08.2024 г ., постановено по гр. д. № 424/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, 1 -ви състав, обжалвано в цялост, с което е отхвърлен осъдителен иск по чл.

124, ал. 1, предл. 1 от ГПК за непозволено увреждане с правно основание чл.

45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от жалбоподателя за осъждане на Е. Д., в качеството й на ДСИ в Съдебноизпълнителната служба при Районен съд-гр. Лом, да му заплати сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия по изп. д. № 193/2021 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-гр. Лом.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се изразява 1 несъгласие с постановения краен съдебен акт. За невярно се намира всичко посочено в решението. Освен това липсвало и описване на това как се е развило изпълнителното производство. Счита се, че редът, по който се установява дали някой има задължение, за заплащане на конкретна парична сума към друг, е единствено съдебен. Твърди се, че неправилно съдебният изпълнител бил издал изпълнителен лист, въз основа на който е започнал да му удържа пари. Предвид това се сочи, че едва когато има постановено съдебно решение, съдебният изпълнител може да изпрати покана за доброволно изпълнение и при неизпълнение да последва запор. За това се приема, че неправилно е било образувано изпълнително дело спрямо него, по което впоследствие му е наложен запор върху негово вземане за арендно плащане. Поддържа се, че със запора ДСИ неправомерно му удържал пари. По същество се твърди, че това представлявало тормоз, поради което за справедливо се намира да му бъде присъдено обезщетение в размер на 3000,00 лв.

Въз основа на така изложеното, от въззивника се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен.

Отделно от това, се сочи, че жалбоподателят никога не е притежавал вила в м. „*“, за да дължи данъци за нея. Чрез направени собствени изчисления се твърди, че размерите на неплатени данъци, за които е образувано изпълнителното дело, са други. Предвид това иска от съда да му бъдат върнати удържаните от рентата парични средства, а запорът да бъде вдигнат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Е. Д., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Н. Б., е подала отговор на въззивната жалба. Жалбата се намира за неоснователна. Решението и констатациите в него, че не е налице противоправно поведение на въззиваемата при образуване и водене на изпълнителното дело и липсата на причинена вреда на жалбоподателя, се намират за правилни. Позовава се на произнасяния на Окръжен съд-гр. Монтана и на Апелативен съд-гр. София, по жалби на въззивника, в които било прието, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело въз основа на годно изпълнително основание, а именно влязъл в сила акт за установяване на публично общинско вземане. Сочи се, че 2 по това дело е наложен запор върху вземане за наем и за аренда на земеделска земя, в резултат на направено от взискателя искане. За всички тези действия се твърди, че жалбоподателят е бил надлежно уведомяван. Изрично се посочва, че контролните инстанции са разяснили на жалбоподателя, че съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по дължимостта и размера на задължението.

С оглед на изложеното моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззивникът се явява лично. Поддържа изложеното във въззивната жалба и направеното в нея искане. Въззиваемата не се явява лично, а се представлява от адвокат Б.. Същата оспорва жалбата и поддържа посоченото в отговора. Претендира за присъждане на направените във въззивното производство разноски съобразно представен за това списък.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Монтана гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба и последващи две уточнения към нея, подадена лично от Й. Й., в качеството му на ищец, срещу Е.Д., в качеството й на ответник. С нея е предявен осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 45 от ЗЗД (action ex 3 delicto).

В исковата молба се твърди, че ответницата, като държавен съдебен изпълнител е образувала изп. д. № 193/2021 г. и е наложила запор върху негово вземане за арендно плащане. Счита се обаче, че той не дължи пари, поради това, че липсвал съдебен акт, с който това да е установено. Предвид това незаконосъобразно вече три години му е наложен запор и въпреки многократните му молби същият не е вдигнат. Счита се, че неправомерно му се удържат пари и иска вече удържаните да му бъдат върнати. Всички това се намира, че представлява психически тормоз, поради което се прави искане за осъждане на ответницата да му заплати сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като последица от наложения запор. Последните се сочат, че се изразяват в безсъние, тъй като всичко това се счита за несправедливо. Иска още удържаните пари да му бъдат върнати, а рентата да му се „освободи“.

Ответницата, в отговора който е подала, излага съображения за недопустимост, съответно за неоснователност на предявения иск. По съществото на спора се излагат факти, които се счита, че доказват, че действията й като ДСИ са били изцяло законосъобразни. В хронологична последователност се описват поисканите и предприети изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. Посочва се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на влязъл в сила акт за установяване на публично общинско вземане. Запорът върху арендното плащане, от който ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, се сочи, че е наложен по искане на взискателя. Сочи се, че извън правомощията на ДСИ е да се произнася по дължимостта на сумите посочени в акта. Предвид всичко изложено искът се оспорва.

В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства.

С първоинстанционното съдебно решение Районен съд-гр. Монтана е отхвърлил предявения иск. До този извод е достигнал след като е приел, че искът е допустим, тъй като предметът на делото и страните се определят от ищеца, независимо че в случаи като този отговорност носи Министерство на правосъдието. Изследван е въпросът за наличие на противоправно поведение на ДСИ и причинена на ищеца вреда, като такива не са констатирани, което е мотивирало съдът да приеме искът за неоснователен.

4

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. Монтана е въпросът осъществени ли са от въззиваемата елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно действащата към момента на образуване на процесното изпълнително дело редакция на чл. 426, ал. 1 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр.

86 от 2017 г., съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист и л и друг акт, подлежащ на изпълнение. „Второто предложение на тази разпоредба ясно сочи, че българското право допуска случаи, в които изпълнението се основава на акт, различен от изпълнителния лист, но явно ползващ се със същата изпълнителна сила, годна да сезира принудително изпълнение“ (Събева, М. Дисертационен труд „Изпълнителен лист“, Бургас, 2020 г., с. 64). Представянето на последното е условие за допустимост на изпълнителното производство, тъй като то може се образува само въз основа на валидно изпълнително основание.

Липсата му обуславя незаконосъобразност на изпълнителния процес и ангажира отговорността на държавния съдебен изпълнител за виновно причинените на длъжника вреди от незаконно принудително изпълнение.

От фактическа страна по делото се установява, че на 08.04.2021 г. взискателят Община *е подал молба, наименувана като заявление (л. 2 от изпълнително дело № 193/2021 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-гр. Лом) до Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-гр. Лом, с която се прави искане, въз основа на акт за установяване на публично общинско вземане, да бъде образувано изпълнително дело срещу Й. Й.. Видно от нейния текст, същата, освен искане за образуване на изпълнително производство, съдържа и такова за проучване на имущественото състояние на длъжника, а в случай на наличие на 5 имущество се посочват за прилагане конкретни изпълнителни способи, сред които е и налагане на запор.

Към молбата е приложено изпълнителното основание, а именно Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-146 от 26.08.2020 г.

(л. 3-5 от изпълнително дело № 193/2021 г. по описа на Съдебноизпълнителната служба при Районен съд-гр. Лом) за задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци, за данък върху превозни средства и лихви, ведно с известие за доставяне от 01.09.2020 г. (л. 7 от изпълнително дело № 193/2021 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-гр. Лом). Няма данни по делото срещу акта за установяване на задължение да е подадена жалба по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че същият е влязъл в сила на 16.09.2020 г.

Жалбоподателят е изложил довод за незаконосъобразност на образуваното изпълнително дело, поради това че в случая липсвало съдебно решение, с което той да е осъден да заплаща суми за данъци и такси. Отделно от това се сочи, че съдебният изпълнител е издал изпълнителен лист и е образувал изпълнителното дело. Във връзка с това следва да се посочи, че „изпълнителните основания са документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на удостоверените права.“ (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, с. 921). Изпълнителните основания, от своя страна, се делят на две групи-преки и косвени. На основание първите може директно да се пристъпи към принудително изпълнение и изпълнителен лист не е необходим, за да бъде то законосъобразно проведено. Издаването на изпълнителен лист е необходимо само при косвено изпълнително основание. Следва още да се отбележи, че когато по делото е представено косвено изпълнително основание, то тогава единствено съдът е компетентният да издаден изпълнителен лист. Не е възможно такъв да бъде издаден от съдебния изпълнител, поради което по делото това не е направено. В случая изпълнителното основание е акт за установяване на публично общинско вземане. По отношение на него в гражданскопроцесуалната теория и съдебна практика преобладава разбирането, че то представлява пряко изпълнително 6 основание, тъй като е предвидено с изричната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. В този смисъл е и данъчнопроцесуалната теория, в която безспорно е прието, че влезлият в сила акт за установяване на задължения е изпълнителен титул и обвързва съдебния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение, като образува изпълнително производство и предприеме действия по принудително събиране (така Пехливанова, Д. Дисертационен труд „Принудително изпълнение на публични вземания“, Пловдив, 2021 г., с. 95).