Протоколно определение № 5565 от 26.11.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5565 гр. София, 15.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила П. Лазарова

Съдебни

Борислав Люб. Тасев заседатели: Михаил Пл. Кишков при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА и прокурора и Л. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Мила П. Лазарова Наказателно дело от общ характер № 20241100205003 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ З. Н. С. – редовно призован се явява лично и с адв. Р.

К., с пълномощно по делото, редовно призован.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ – се представлява от главен юрисконсулт С.Е. с пълномощно по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

СЪДЪТ като изслуша становището на страните и при отсъствие на процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

1

СНЕМА самоличността на подсъдимия, както следва:

З. Н. С., ЕГН: **********, роден на ****г. в гр. Пловдив, българско, българин, средно образование, несемеен, неосъждан, живущ в гр. София, кв.

****.

СЪДЪТ разяснява правата на страните в наказателното производство, включително и правото да поиска отвод на съда, съдебния състав, секретаря и прокурора.

ПОДСЪДИМИЯТ: Ясни са ми правата. Не правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи.

ЮРК. Е.: Искам да предявя граждански иск от името на Министеството на финансите срещу г-н З. Н. С.. Считам, че като пряко и непосредствена последица от деянията на г-н С. описани в ОА са настъпили вреди за държавата в общ размер на 46 127 лв., като по аргумент на чл. 84, ал.1 от НПК, предявявам граждански иск и Ви моля на основание чл. 45 вр. чл.86 от ЗЗД да осъдите З. Н. С. да заплати обезщетение за настъпилите имуществени вреди за държавата в посочения от мен размер, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането, а именно 31.12.2014г.

Моля да допуснете гражданския иск за съвместно разглеждане. Считам че същият няма да затрудни процеса.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така предявения граждански иск съдържа реквизитите посочени в НПК. Претендираната сума е в размера на обвинението за което е повдигнато обвинение от страна на СГП и лицето е предадено на съд. Считам, че разглеждането на гражданския иск не би затруднило разглеждането на наказателното производство и може да бъде приет за съвместно разглеждане.

АДВ. К.: Да се приеме за разглеждане.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, намира, че молбата за конституиране като граждански ищец на Министерство на финансите е своевременно предявена от надлежна страна, като същата има необходимото съдържание. Ето защо същата се явява основателна, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

2

ПРИЕМА за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 46127 лв. /четиридесет и шест хиляди сто двадесет и седем лева/ предявен от Министерство на финансите срещу подсъдимия.

КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищец Министерство на финансите.

СЪДЪТ предостави възможност на страните за вземане на становище по въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: СГП е предала по настоящото наказателно производство З. Н. С. за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, 6 и 7 вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

По отношение на въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК, намирам, че делото е родово и местно подсъдимо СГС съгласно общите правила по чл. 35, ал.2 и чл. 36, ал. 1 от НПК, тъй като престъплението за което подсъдимият С. е предаден на съд е извършено на територията на гр. София.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказатеното производство.

На ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на обвиняемия.

Не са налице основания за разглеждане на производството по реда на особените правила, освен при изразено съгласие за разглеждане на делото по реда на глава 27 и 29 от НПК от страна на подсъдимият и неговия защитник.

Не са налице основанията по чл. 263, ал.1 от НПК за разглеждане на делото при закрити врати.

Не са налице основания за привличане на резервни съдебни заседатели за учаснтие в производството. Не са налице основания за назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и за извършване на следствени действия по делегация.

Няма основания за изменение на мярката за процесуална принуда. В случая е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

Моля да насрочите съдебно заседание за разглеждане по общия ред като призовете страните, свидетелите и вещите лица.

ГИ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ: Във връзка с дадената ми възможност взимам следното становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Считам, че делото е подсъдно на СГС и същият е компетентен да го разгледа.

Считам, че не са налице основания предивдени в закона за прекратяване или спиране на наказателното про изводство.

Считам, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на 3 процесуалните правила което да води до ограничаване процесуалните права на подсъдимия или на пострадалия, в случая е ощетеното юридическо лице държавата.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, както и считам, че не са налице и предпоставките за разглеждане на делото при закрити врата.

Нямам искания за разглеждане на делото при закрити врата. Нямам искания за назначаване на вещо лице, преводач, тълковник, както и нямам претенции за извършване на съдебно следствени действия по делегация.

Считам, че не следва да се изменя мярката за процесуална принуда, както и нямам към този момент искания за събиране на нови доказателства във връзка с което Ви моля да насрочите делото за разглеждане в открито съдебно заседание като за датата на заседанието да бъдат призовани страните.

АДВ. К.: Относно това подсъдно ли е делото на съда, не мога да дам становище, тъй като обвинителния акт е неясен. На последната страница от него – стр. 21, където би трябвало в диспозитива да е уточнена общата сума на укрития данък, липсва посочване на тотална сумата от която да е видно, че тя е в особено големи размери. Няма посочване на размера на минималната работна заплата и към кой момент колко е била, за да може да се изчисли дали нанесената щета е повече или по-малко от 140 минимални работни заплати, поради което няма и възможност за защитата, а и за съда да направи правилната правна квалификация на повдигнатото обвинение.

По т. 2 считам, че няма основания.

По т.3 считам, че обвинителния акт следва да бъде върнат на Прокуратурата и настоящото производство прекратено, тъй като не е изяснен механизма на престъплението. В самото дело има изрични указания на наблюдаващия прокурор от 07.05.2024 г. в които той дава указания с оглед изясняване механизма на престъплението да се добави текста относно посредственото извършителство на едно друго лице, което не е упоменато в ОА. За целта ние с г-н С. се явихме през юни месец и подписахме ново повдигане на обвинение със съответното прецезиране, съгласно указанията на прокурора. Този текст в ОА липсва, т.е. самата прокуратура не изпълнявда собствените си указания за прецезиране на ОА. Самият прокурор е преценил, че без този текст обвинението не съответства на изискванията на закона и поспециално не става ясен механизма на престъплението. Също така не става ясно какво е самото участие на г-н С., подсъдимия, в това престъпление, тъй като безспорно е, че той не е сам. Безспорно е и указанието на прокурора от 7ми май, където трябва да се напише кой е подавал самите справки-декларации в НАП и с чий електронен подпис. Липсата на този текст в обвинението, разбира се, нарушава правото на защита на подсъдимия и не става ясно от самото обвинение кой изготвя фактурите, кой извършва плащанията, кой подготвя справка-декларация, дневниците по ДДС за покупки и продажби, чий е електронния подпис с който са подавани и кой всъщност подава документите в НАП.

4

Също така на различните страници в ОА в обвинението пише за данъчни фактури, които са неистински документи. След това пише за данъчни фактури, които са документи с невярно съдържание и всъщност не става ясно какво трябва да доказва защитата. Въпросните данъчни фактури неистински документи ли са или са документи с невярно съдържание? Оспорва ли се авторството на тези фактури за да се неистински документи или не се оспорва? Считам, че боравенето с терминология следва да е съобразено специално в този случай с чл. 93, т.6 от НК където е указано кой документ е неистински и кой неверен. Също така не става ясно подсъдимият е потвърдил неистана чрез собствен електронен подпис лично или чрез друго лице и друг електронен подпис.

На стр. 17 от ОА е написано, че отчетния период (това е вече диспозитива на обвинението) е от декември 2013 до януари 2015г., а това не е вярно. Отчетният период е от декември 2013 до декември 2014 г. Това се доказва и от последващото обяснение. Януари 2015г. са подадени неверните справки и документи, а не това е отчетния инкриминиран период.

Също така в ОА се говори за доставки от „Елит прес“, а вярното е, че предмет на настоящото дело са покупките извършени от „Елит прес“, съответно фактурите за тези покупки е следвало да са отразени в дневника за покупки от „Елит прес“, а не в този за продажби. Следва да се прецезира и къде са отразени в дневника за продажби или в дневника за покупки тези фактури.