Определение № 17718 от 06.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17718 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100512380 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, със седалище: гр. София, ул. Московска № 33, срещу постановление за приети по делото разноски от 25.09.2024 г. на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, по изпълнително дело № 20249240402821.

Жалбоподателят Столична община твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 200 лева били прекомерни с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Процесуалният представител на взискателя не извършил никакви действия в рамките на производството извън подаване на молба за неговото образуване. Този размер на възнаграждението рефлектирал и върху размера на определената пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Претендира разноските за настоящото производство.

С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Ц.Л.Н. оспорва жалбата като неоснователна.

В мотивите на ЧСИ, изготвени в съответствие с чл. 436, ал. 3 ГПК, жалбата е квалифицирана като преждевременно предявена, поради факта, че жалба срещу размера на разноските би била допустима след възражение на длъжника с искане за намаляването им, но отправено до съдебния изпълнител и неговото произнасяне било обект на съдебен контрол.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски.

Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай право на жалба е упражнено срещу акта на съдебния изпълнител, с който са определени като дължими сторените от взискателя разноски, но съдебният изпълнител не се е произнесъл по инкорпорираното в жалбата искане на 1 длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно, по съображения, че в производството изпълнителни действия не са извършвани и задължението е погасено чрез плащане в срока за доброволно изпълнение.

Производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС).

Отнесено към конкретната хипотеза, това означава, че сезирането на съда в качеството му на контролна инстанция с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, е недопустимо. Съдът няма как за първи път да се произнесе по направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, което е адресирано до ЧСИ в качеството му на орган, осъществяващ производството по принудително изпълнение. Затова делото следва да се върне на Г.К., рег. № 924 в КЧСИ за произнасяне по искането на длъжника за намаляване на разноските в изпълнителното производство, инкорпорирано в жалбата. Адресат на това искане, като се отчита изяснения характер на производството по защита чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител, както и от регламентацията на отговорността за разноски в процесуалния закон, в т. ч. и такива по изпълнението, не е съдът, а съдебния изпълнител пред когото се развива изпълнителното производство. Актът на съдебния изпълнител, с който той се произнася по упражненото пред него право за присъждане на понисък размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя (чл. 78, ал. 5 ГПК), при наличие на правен интерес, вече ще подлежи на съдебен контрол.

По отношение на дължимите такси по ТТРЗЧСИ – произнасянето на съдебния изпълнител по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение обуславя определянето на основата, върху която се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, съответно жалбата срещу разноските под формата на такси е също преждевременна и няма как да бъде разгледана от съда.

По тези принципни съображения делото е преждевременно образувано пред съда и следва да се върне на съдебния изпълнител за предприемане на дължимите процесуални действия. Този извод обуславя и невъзможността съдът да се произнася по искането за присъждане на разноски за съдебното производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 12380/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІБ състав и ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 в КЧСИ за произнасяне по искането на длъжника Столична община за намаляване на разноските, приети за дължими в постановлението за разноски от 25.09.2024 г. по изпълнително дело № 20249240402821, поради прекомерност, съответно за ревизиране на таксите по ТТРЗЧСИ.

Определението, като непреграждащо развитието на делото, не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3