Определение № 21807 от 13.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21807 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508339 по описа за 2026 година

П роизводството е по чл. 423 ГПК.

Производството е образувано по възражение на М. В. Т. срещу заповед № 21195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 20.07.2023 г. по ч.гр.д. 31408/2023 по описа на СРС.

Длъжникът възразява, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК не му е връчена надлежно. Оспорва и да му е връчвана покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело. Оспорва законосъобразността на процедурата по чл.47 ГПК, като счита, че не са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба и даващи основание връчването да се извърши по този ред. По – конкретно, оспорва отразеното от връчителя в съобщението да удостоверява, от една страна, невъзможност адресата да бъде намерен на адреса, и от друга страна, че не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението.

Предвид изложеното, твърди, че е налице преждевременно залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК. Отделно, счита, че посещенията, извършени на посочените три дати, следва да бъдат отразени в три отделни съобщения, а не в едно, както е сторено в настоящия случай. Излага твърдения, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение и че за същата узнава едва на 28.01.2026 год. Моли съда да приеме възражението и да върне делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Заявителят „Банка ДСК“ АД, счита възражението за неоснователно.

Излага съображения, че в случая връчването е надлежно извършено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, което изключва възможността за приемане на възражението по чл.423 от ГПК поради неосъществяване на визираните в цитираната разпоредба предпоставки за основателността му.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото намира за установено следното:

1

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на „Банка ДСК“ АД срещу М. В. Т..

Направена е справка за адреса на длъжника, от която е видно, че настоящият и постоянният адрес на лицето съвпадат и се намират в гр. София, ж.к. „********.

На 20.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер 21195, с което искането е изцяло уважено, допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист от 20.07.2023 година.

На 27.02.2026 г. е подадено възражение от М. В. Т. по чл.414 от ГПК, в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че е узнала на 28.01.2026 год. чрез адвоката си за издадената заповед за изпълнение №21195 от 20.07.2023 год. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. 31408 от 2023 г. на СРС. Посочва, че не й била връчвана и покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело от ЧСИ. Моли при обезсилване на заповедта за изпълнение, да й бъдат присъдени сторените разноски в настоящото съдебно производство.

С разпореждане №31208 от 10.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.№31408 по описа за 2023 год. на СРС е указано на заявителя в едноседмичен срок от съобщението да посочи има ли образувано изпълнително дело въз основа на издадената по делото заповед за незабавно изпълнение и ако е образувано да посочи пред кой съдебен изпълнител и под какъв номер е образувано.

На 07.04.2026 г. е постъпила молба от заявителя „Банка ДСК“ АД, в която се посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 20.07.2023 год. и заповед за незабавно изпълнение №21195 от 20.07.2023 год. по ч.гр.д.

№31408 по описа за 2023 г. на СРС е образувано изпълнително дело №2651/2023 год. по описа на ЧСИ М.П., рег.№851 с длъжник М. В. Т..

На 28.04.2026 г. е постъпило съобщение на основание чл.418, ал.6 ГПК от ЧСИ М.П., рег.№851, към което са приложени връчените по реда на чл.47, ал.1 ГПК покана за доброволно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение №21195 от 20.07.2023 г. по ч.гр.д.№31408 по описа за 2023 год. на СРС.

С разпореждане №57668 от 11.05.2026 г. по ч.гр.д.№31408 по описа за 2023 год. на СРС е оставено без движение възражението от 02.03.2026 год.

Дадени са указания на длъжника в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали подава възражение по чл.414 ГПК, в който случай да представи и доказателства за депозирането му в срок или подава възражение по чл.423 ГПК, в който случай да изложи надлежни твърдения по реда на чл.423, ал.1,т.1-4 ГПК.

На 27.05.2026 г. е депозирана молба от М. В. Т. чрез адвокат Н. П. от АК – Пловдив, с която заявява, че е депозирано възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на процедурата по чл.47 от ГПК и за ненадлежното връчване на заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело.

По делото е приложено съобщение до длъжника за връчване на покана за доброволно изпълнение, в което е посочено от Р.Р. – призовкар при ЧСИ М.П., рег. №851 на КЧСИ, че е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 01.10.2023 година.

2

Посочено е, че адресът е посетен на 18.08.2023 год., 01.09.2023 год. и 01.10.2023 год., съответно в 11:00 ч. (оставен и стикер), 17:00 ч. и 19:00 ч. И в трите съобщения е посочено, че лицето отсъства от адреса, а в последното съобщение от 01.10.2023 год. е отразено, че е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на вратата на входа. Не е намерено лице съгласно да получи съобщението. След това призовкаря е посочил, че по сведения на съсед, който не се е представил, лицето живее на адреса с мъж, който е собственик на апартамента.

При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следното:

Възражението е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.

То е подадено от длъжник в заповедното производство, по отношение на когото е прието, че заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е надлежно връчена, в едномесечен срок от твърдяното формално узнаване за заповедта датата, на която е посочено – 28.01.2026 г., а възражението от 28.02.2026 г. – подадено по пощата (допустимостта следва от установената практика на ВКС при преценка допустимостта на производството по чл. 303 от ГПК и доколкото преценка дали е налице надлежно връчване на ПДИ е въпрос по същество на спора).

Разгледано по същество, възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 – т. 4 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. В случая, предмет на производството е единствено възражението по чл. 423 ГПК, като длъжникът е релевирал основанието на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, поради неспазване на установената процедура по чл.

47 ГПК. Възраженията са неоснователни по следните мотиви:

В съдебната практика и правната теория е безспорно, че в тази хипотеза се касае за съществено процесуално нарушение, което в случаите по чл.410 от ГПК е допуснато от съда, а случаите на чл.418 от ГПК от съдебния изпълнител.

Процедурата по удостоверяване на връчване на постоянни и настоящ адрес на длъжника е съгласно действащата редакция на чл. 44 от ГПК (ДВ, бр.

42 от 2009).

3

Съгласно текста на чл. 44, ал. 1 ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването, които изисквания длъжностното лице по призоваването при СРС е спазило, като е удостоверило с името си, заеманата длъжност и подписа си датата- 01.10.2023 г. и начина на връчване - залепване на уведомление по чл.

47, ал. 1 ГПК.

Процедурата по връчване чрез залепване на процесното уведомление е съгласно действащата редакция на чл. 47 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.).

Съгласно текста на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

Следователно, за да се приеме редовно призоваване по чл. 47 ГПК, е необходимо: 1) ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес; 2) да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; 3) да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4) в уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5) адресът, на който лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна регистрация.

Разпоредбите на чл. 47, ал. 1-3, вр. чл. 38 ГПК установяват и поредност за връчването на призовки и съобщения (първо се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът не бъде намерен там съобщението се връчва на настоящия, а при липсва на такъв – на постоянния адрес).

Видно от доказателствата, приобщени към заповедното производство, покана за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на адрес в гр.

София, ж.к. „********, който адрес, предвид изготвената по делото справка, е постоянен и настоящ адрес на М. В. Т., считано от 05.11.2020 год. Установено е в процесния случай, че адресът, на който е залепено уведомлението е 4 посоченият в заявлението адрес и адресът, който е постоянен и настоящ адрес на длъжника, видно от служебно изготвената справка.

Поканата е изпратена от частен съдебен изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното дело, въз основа на издадения по заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист. Връчителят е удостоверил, че адресът е посетен на три дати – 18.08.2023 год., 01.09.2023 год. и 01.10.2023 год., съответно в 11:00 ч., 17:00 ч. и 19:00 ч., като са изпълнени изискванията посещенията да са в рамките на един месец, между всяко от тях да има интервал от поне една седмица и поне едно от посещенията да е осъществено в неприсъствен ден. Не се установява и не се твърди от длъжника в депозираното възражение, че на адреса в този момент е пребивавало пълнолетно лице, което да е съгласно да получи съобщението, поради което връчителят законосъобразно на 01.10.2023 година е пристъпил към залепване на уведомление на входната врата на адреса, като длъжностното лице е подписало разписката с посочени имена и длъжност.