Решение № 576 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100512013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решение № 10404/31.05.2024г. по гр.д. № 68456/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, с което е уважен предявения от П. И. Е. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ за сумата от 1000,00 лв – обезщетение за неимуществени вреди и 12 000,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди за неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е обсъдил направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираните като заплатени адвокатски възнаграждения.

Посочва се, че същите далеч надхвърлят минималните размери и са несъответветни на оказаната защита. Твърди и че неправилно е определен съответния и справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразил личността на ищеца вкл. и множеството наказателни производства водени срещу него в същия период, липсата на гласност за обвинението, което е повдигнато и впоследствие оправдан.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят, евентуално – бъде присъден намален размер на обезщетение.

От насрещната страна по жалбата П. И. Е. е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който счита доводите във въззивната жалба за несъстоятелно, а решението на първоинстанционният съд - постановено при правилно приложение на закона и принципа на справедливост.

1

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.

235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ за сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 12 000,00 лв. - - имуществени вреди от неоснователно повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 връзка с ал. 1 от НК, приключило с оправдателна присъда от 27.02.2019г. по нохд № 14359/2018г. по описа на Софийски районен съд,НО, 96 състав влязла в сила на 22.12.2020г.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Съобразявайки горното, съдът приема, че не е предмет на установяване във въззивното производство, неспорната между страните и установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, а именно: на 27.04.2018г., ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.с ал. 1 от НК, взета му е мярка за неотклонение „подписка“, като към дата 05.06.2018 г. лицето е било неосъждано, обвинителният акт срещу ищеца е внесен от Районна прокуратура – гр. София в СРС на 21.08.2018 г., образувано по нохд № 14359/2018г. по описа на Софийски районен съд,НО, 96 състав, проведени 5 открити съдебни заседания, постановена оправдателна присъда на 27.02.2019г., по внесен от СРП протест е образувано внохд № 2723/2019г. по описа на Софийски градски съд, ВНО, което е приключило в едно съдебно заседание, в което присъдата на първоинстанционния съд е отменена и постановена друга – осъдителна, с която ищецът е признат за виновен в извършване на обвинението, което му е повдигнато с обвинителния акт, наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено за срок от три години, по касационна жалба на подсъдимия е образувано кнохд № 1200/2019 г. на ВКС. Делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 31.10.2020 г., делото е разгледано и обявено за решаване в едно заседание, като с Решение № 22 от 20.10.2022 г. е отменена осъдителната присъда, постановена по внохд № 2723/2019 г. на СГС и е върнато делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, по новообразуваното внохд № 3865/2020 г., е проведено едно съдебно заседание и е постановено решение № 260280/22.12.2020г., с което е потвърдена оправдателната присъда на СРС, като същото е влязло в сила на деня на неговото постановяване, като необжалваемо т.е. съдебното производство срещу ищеца е продължило 2г. и 4м.

2

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. на ищеца да му е повдигнато обвинение от прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление;.2 съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3. подсъдимият/ищец/ да е претърпял неимуществени вреди и 4. причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

От изложеното дотук съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска по чл. 2 ал. 1 т. 2 предл. 1 ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да бъде установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението, за което е бил оправдан.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, поради което обезщетението е заместващо, а не компенсаторно, и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съдът следва да съобрази:продължителността на незаконното наказателно преследване (дали с оглед на сложността на разследването, броя на обвиняемите и необходимите процесуални следствени действия, този срок е разумен по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЕКПЧ); тежестта на престъплението, за чието извършване е повдигнато незаконното обвинение; вида, тежестта и продължителността на взетата мярка на процесуална принуда – мярката за неотклонение; дали наказателното производство е било прекратено или незаконно обвиненият е бил признат за виновен в предходни съдебни инстанции; дали незаконното обвинение е в причинно-следствена връзка с влошаване на здравословното и психическото състояние на ищеца, с ограничаване на неговите трудови, политически и социални права; общата икономическа среда и стандарта на живот в страната към периода на уврежданията на пострадалия; дали наказателното дело е медийно отразено, вкл. с посочване на подсъдимия; съпричиняването на вредоносния резултат от противоправното поведение на незаконно обвинения, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда както и всички останали релевантни обстоятелства. /решение №9/27.02.2020г. по гр.д. № 2614/2019г. на III г.о. на ВКС/

Необходимо е всеки един от тези факти да се анализира и да се посочи какво е неговото конкретно значение при определяне на заместващото обезщетение - в насока за увеличаването или за намаляването му. Както е възприето и в Решение № 113 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2017 г., IV г. о., ГК, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. При наличие на хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, релевирани в отговора на исковата молба, за ограничаване на отговорността му, предвид това че Прокуратурата на Република 3

България няма ръководна роля в съдебната фаза на наказателния процес. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г., постановено по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, отговорността за обезщетяване на вреди, причинени от правораздавателна дейност, се носи от Държавата, а прокуратурата е единствено неин процесуален субституент в исковото производство за защита на това право. Правилото за пълно обезщетяване на всички вреди не се предпоставя от вина на органите, осъществили правозащитната дейност, а отговорността на държавата е обективна. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес арг. и от чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

За установяване естеството и размера на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото в хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.Х.–адвокат, който е осъществявал процесуалната защита по процесното наказателно производство, чийто показания преценени по реда на чл.172 от ГПК настоящият състав кредитира, доколкото същите напълно кореспондират с писмените доказателства по делото – относно хронология и вида на престъплението, за което е обвинен и наложените мерки за процесуална принуда. Свидетелят, която има непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, от неговото притеснение и начина, по който се е чувствал сред познати в квартала, в който живее, на работното си място, тъй като и колегите му разбрали за воденето срещу него наказателно преследване, в семейството.