Решение № 23 от 07.03.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ловеч, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело № 20224300900056 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от В. Г. Г., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *** против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София бул.

„Витоша“ № 89Б, с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в размер на следните суми: 150 000 лв. – претендирана като частичен иск, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., от обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане; 458,80 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на всяка фактура до окончателното изплащане и 19195,98 лв. - лихва върху извънсъдебно изплатена сума от 100000 лв., за периода от 15.06.2019 г. до датата на изплащането 05.05.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 15.06.2019 г. ищецът управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № *********, по път 1-3 в посока гр.

София, че при километър 157,025, движещият се в обратна посока към гр.

Варна лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № *******, управляван от К. К. Л., навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в лекия автомобил, управляван от ищеца. В исковата молба се поддържа, че виновен за настъпване на пътното транспортно произшествие е водачът на лекия автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № ******* - К. К. Л., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, изгубил управлението над автомобила и навлязъл в насрещната лента за движение. Посочва се, че в резултат на ПТП-то ищецът получил множество тежки травматични 1 увреждания, наложили спешна медицинска помощ, рискови хирургически интервенции и продължителен престой в различни заведения. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран във Военно-медицинска академия в тежко състояние, с данни за политравма, фрактура на 4-7 ребро, хемопневмоторакс и открита рана в областта на дясно коляно; че по време на изследванията ищецът получил екстремна брадикардия, довела до изпадането му в клинична смърт, от което състояние бил изваден след адекватна медицинска намеса; че ищецът бил интубиран, като при направената бронхоскопия се установила кръвонасядане под долния ръб на интубационната тръба с разраняване на лигавицата; че с оглед изключително тежкото му състояние ищецът бил поставен в състояние на медикаментозна кома за срок от 2 седмици, през което време същият бил в изключително тежко общо състояние, с постоянен риск за жИ.та. Посочва се, че през тези две седмици била извършена евакуация на съсирек от ляво след лаваж, с наличие на гноевидни секрети от ТБД, а на 21.06.2019 г., поради развила се ОДН и след консултация със съответните специалисти, била извършена трахеостомия по медицински показания, регистрирано е нарастване на плевралния излив, проведено е аспириране на значително количество съсиреци от бронхите в ляво, които са изцяло обтубирани, като била извършена и торакостомия, с евакуация на 750мл. стара кръв, с включване на активна аспирация. Посочва се, че на 18.06.2019 г. е осъществено РСОМ на дясна патела, поставена е гипсова лонгета, че е установена травматична лезия на н.перонеус, в дясно, че след проведена консултация и преглед от невролог на 04.07.2019г. е поставена диагноза перонеална пареза в дясно и увреждане на десния перонеален нерв, с оглед на което била проведена терапия с нивалин и милгама, че същото увреждане на нерва е причина за накуцваща походка на ищеца, което състояние нямало да се подобри до края на жИ.та му. Твърди се, че поради наличието на болки в дясно подребрие, балониране на корема, гадене и еднократно повръщане, на 16.07.2019 г. В. Г. бил преместен за лечение в МИ-МВР, където след консултации със съответните специалисти се установава: дифузно болезнен корем, с вяла перисталтика; относителна чревна непроходимост, дилатирани тънкочревни бримки, предимно в дясна коремна половина, които са с едемни стени, оживена перисталтика и наличие на свободно подвижна течност; че след извършване на консервативно лечение, ищецът бил изписан на 13.08.2019г., придвиждайки се с две патерици. Посочва се, че поради продължаващи болки в колянната става и дясната гръдна половина, на 19.08.2019 г. ищецът бил преместен в Болница за продължително лечение и рехалибитация - филиал гр.

Варна към МИ на МВР, където се провела рехабилитация за период от 21 дни. Посочва се, че поради продължаващи болки в дясна колянна става, както и на болки при движение в дясна гръдна половина, на 11.10.2019 г. ищецът бил настанен в Отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР, където провеждал физикална терапия и рехабилитация до 28.10.2019 г., с кратка пауза, за времето от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г., през което бил 2 преместен в Клиниката по ортопедия и травматология при МИ-МВР, където му била извършена оперативна интервенция, при която се скъсила едната игла и се направила екцизия на девитализираните тъкани. Твърди се, че поради затруднение в походката, болки, оток, ограничени движения в дясна колянна става, накуцваща походка, на ищеца била проведена рехабилитация в Отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР в периода от 21.11 2019 г. до 28.11.2019 г., че въпреки провеждането ищецът не можел да сгъва дясното си коляно. Посочва се, че поради непълното затваряне на стомата след деканюлацията се наложило поредното постъване в УНГ Клиника към МИ на МВР за периода от 22.01.2020 г. до 24.01.2020 г., където на 23.01.2022г. била извършена операция за поставянето на пластика. Твърди се, че на 13.06.2022 г. ищецът постъпил във ВМА за изваждане на металите от дясното колянно капаче, че това през време на лечението било констатирано износване на хрущяла на дясна колянна става, поради развилите се артрозни промени в резултат на травмата, че това щяло да доведе до трудно и продължително лечение, завършващо със смяна на ставата. Посочва се, че в резултат на изброените травматични увреждания и провежданите медицински интервенции ищецът изпитал силни болки и страдания, с продължителност през целия период на лечение и възстановяване, продължаващи и понастоящем в долните крайници, че изживявал негативни усещания от белезите по главата, от обездвижването му на легло, от ограничените възможности за свободно придвижване, за самостоятелно обслужване, от ограничаване на контактите с приятели и колеги, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът станал раздразнителен, изгубил съня си и доброто си настроение, стигнало се до раздяла с жената, с която имали дете.

В писмения отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: обстоятелствата, свързани с вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие. Възраженията срещу иска за несъответно прилагане от ищеца на критерия справедлИ.ст при измерване на неимуществените вреди се основават на правни доводи.

Ищецът В. Г. Г. взема участие по делото чрез пълномощника адвокат Е.

Б., която поддържа иска, като в хода на устните състезания моли за присъждане на претендираните с него суми, вкл. за сторените по делото разноски. В представени по делото писмения бележки пълномощникът доразвива съображенията си за основателност на иска за претендираните размери на обезщетенията.

Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не взема участие в съдебното заседание, като в представени по делото писмени бележки се 3 излагат подробни съображения за неоснователност на иска в претендираните му размери.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.06.2019 г. ищецът В. Г. Г. управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с рег. № *********, движейки се по първокласен път ПП 1-3, в посока гр. София, като при километър 157,025, от колона с насрещно движещи се автомобили (в посока гр. Варна) внезапно излязъл и навлязъл в неговата лента за движение лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“, с peг. № *******, управляван от К. К. Л., след което се ударил челно в управлявания от ищеца лек автомобил.

От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че в конкретния участък пътят е с наклон 4 % - низходящ в посока гр. Русе, и 2,5 % - посока към десния край на платеното. Пътят е двупосочен, разделен на две ленти, както и с две аварийни ленти. Ширината на пътното платно е 12,40 метра, като в средата на платното има хоризонтална маркировка – двойна непрекъсната аварийна лента. Дясната лента за движение е с ширина 3,65 м, лявата с ширина – 3,60 м, дясната аварийна лента с ширина – 2,10 м, завършваща с каменен зид, а лявата с ширина – 2,10 м. В зоната на ПТП са открити пътни знаци както следва: в посока гр. Русе (Варна), на 81 м след постоянния ориентир (километричен камък с означение километър 157) – В 24 и А 27, на 27 м. след постоянния ориентир – Г 1; а в посока гр. София, на 212 м, преди постоянния ориентир Б 3, на 137 метра преди постоянния ориентир В 24 и В 26. В деня на произшествието и при настъпването му времето било слънчево, ясно, сухо, на дневна светлина, а пътната настилка – суха, без повреди, с добре изразена пътна маркировка. Лекият автомобил марка „О.“ се движел в посока гр.

София със скорост 52,7 км/ч, а лекият автомобил „Р.“ в посока гр. Русе (Варна) със скорост 98,9 км/ч. Мястото на удара, отразено като вертикална проекция на контактните повърхности на двете МПС-та върху пътното платно, е на границата между лентата за движение на лек автомобил О. А. и дясната аварийна лента по посока на движение на същия автомобил. Двата леки автомобила се удрят фронтално с предните си части, като от заключението се установява, че причината за навлизане на лек автомобил „Р.“ в насрещната лента не е от техническо естество, доколкото липсват следи от триене, задиране, занасяне, необичаен шум или каквото и да било друго проявление на неизправност.

От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява следният механизъм на ПТП: лек автомобил „Р.“, движейки се в неговата пътна лента (в посока Русе/Варна), по неизвестна причина се насочва наляво, към насрещната пътна лента, пресича осовата разделителна линия, навлиза в насрещната пътна лента за движение, по която се движи (в 4 посока София) лек автомобил „О.“. Водачът на последния автомобил (св. В.

Г.) прави опит да избегне удара чрез отклоняване посредством волана надясно, към подпорната каменна стена на пътя, но въпреки това настъпва сблъсък между двата автомобила. Ударът е челен и за двата автомобила, като първоначално настъпват пластични деформации с едновременно повдигане на задните части и на двете превозни средства, след което заради по-голямата му кинетична енергия, лекият автомобил Р. избутва назад лек автомобил О. и след ротации около вертикалните им оси и еластичните им деформации, двата автомобила се разделят, но остават в съприкосновение и изминават различен път, преди да се установят в покой. От техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил Р. би могъл да избегне произшествието, движейки се в соята пътна лента с максимално разрешената скорост, като би се разминал с насрещно движещия се лек автомобил О.. Към момента на пресичане на осовата линия и навлизане в насрещната пътна лента, водачът на лек автомобил Р. не е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре до мястото на удара при реалната му скорост на движение. Същият водач (на автомобил Р.) е могъл да спре, ако се е движел с максимално разрешената за участъка скорост от 60 км/ч. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил О. не е имал възможност да спре до мястото на удара при реалната скорост на движение и да предотврати ПТП. От заключението на съдебната авто-техническата експертиза се установява, че лек автомобил О. А. е бил в техническа изправност. Същият е снабден с инерционни предпазни колани за всички пътуващи – за предните две места и за трите места на задната седалка, както и с два предни еърбега - пред водача, монтиран във волана и пред предно седящия пътник - монтиран в арматурното табло, без предпазни странични завеси.