Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 21.05.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 190/2024
Вид
Решение № 135
Подписан
21.05.2024
В сила
19.12.2024
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Казанлък, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200190 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

След извършена проверка от страна на контролните органи на 07.08.2023г. в 10.50 часа, Директорът на Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С. към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на 22.11.2023г. издал наказателно постановление №001753 за налагане на глоба на Д. С. С., за това, че на 02.08.2023г. в 16:02:07 часа при управление на ППС- влекач „*** с регистрационен номер *** с технически допустима максимална маса над 12 тона, по път I-6 км.331+828, включен в обхвата на платената пътна мрежа, същия не е заплатил дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство №10321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на I-6,км.331+828.

Деянието е квалифицирано по чл.179,ал.3а от Закона за движението по пътищата.

На основание чл.179,ал.3а, във връзка с чл.139,ал.7 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1800 лева на нарушителя.

1

В жалбата срещу наказателното постановление се излагат съображения за незаконосъобразност на същото, тъй като въззивника не бил извършил нарушението, за което е привлечен към административна отговорност и били допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по изготвянето му. В с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява.

Въззиваемата страна, чрез свой представител, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и сочи аргументи в подкрепа на това свое становище.

По делото се установи безспорно, че влекач „*** с регистрационен номер *** с технически допустима максимална маса над 12 тона, се е движил в община М. по път I-6, км.331+828, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За извършеното конкретно деяние нормата на чл.179,ал.3а от Закона за движението по пътищата предвижда налагане на глоба в размер на 1800 лева, като правилно е била приложена санкционната норма.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в наказателното постановление и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства и от представените в съдебно заседание такива. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги приема за достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл.59,ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице , срещу подлежащ на обжалване акт.

Преценена по същество съдът в значителна част я намира за неоснователна по следните съображения:

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за 2 пътищата е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства- винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние- тол такси. Тази промяна въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

Съгласно чл.10,ал.1,т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние- тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,ал.3/с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а,ал.9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Разпоредбата на чл.10б,ал.4 от ЗП предвижда, че размера на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10,ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

Съгласно чл.139,ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139,ал.7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни 3 съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

В разпоредбата на чл.102,ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство/но само ако е вписан в свидетелството за регистрация/, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл.167а,ал.3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките,съгласно чл.189е, ал.8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл.189е,ал.8 от ЗДвП, а именно: контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В настоящия случай пътят, по който се е движело процесното ППС , е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл.10 ,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние. От Решение №101 на МС от 4

20.02.2020г. на Министерския съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояниетол такса, се установява, че път I-6 е част от този списък.

Нарушението е установено въз основа на генериран запис/доклад/ от електронната система по чл.167а,ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, който, както вече бе отбелязано, заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал, представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство №10321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП.

Установеното по този начин нарушение е било квалифицирано по чл.179,ал.3а от Закона за движението по пътищата, който задължава водачите да не управляват пътно превозно средство от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са б и л и изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.

АНО е приел за безспорно установено, че водач на процесното ППС е жалбоподателя, тъй като самия той заявил това пред контролните органи и не го е оспорил впоследствие.

Наказателно постановление №001753 е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10,ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическо то прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Определените в закона изисквания към наказателното постановление е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на 5 нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10,ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В изпълнение на задължението служебно да следи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът констатира, че такива са налице и жалбата следва да бъде уважена.

Съображенията на съда за това са следните:

В оспореното наказателно постановление не е описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не е посочено каква по размер е била дължимата такса, макар да е конкретизирана платената такава за процесното ППС. По този начин са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия състав на конкретното нарушение да се извличат от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства /както се твърди в наказателното постановление- тол декларация и показания на устройството, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата/. Те трябва да са посочени в самото наказателно постановление, за да има конкретно, ясно и точно формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за нарушител да може да упражни процесуалните си права, включително и правото си на защита.

В обжалваното НП е посочено, че за извършеното нарушение на чл.179,ал.3а от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179,ал.3а, във връзка с чл.139,ал.7 от Закона за движението по пътищата, на въззивника Д. С. С. се налага административно наказание- глоба в размер на 1800 лева. Макар санкционната норма да е приложена правилно, не е безспорно установено жалбоподателя да е бил ползвател/водач на процесния товарен автомобил, нито е посочена нарушената материално- правна норма.