Решение № 14290 от 23.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64806/2024
- Вид
- Решение № 14290
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- Член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 14290 гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110164806 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Е. Я., с която срещу "П.К.Б." ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит П.К.С. № *******/********* г.,
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за сумата от общо 2740,84 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /30.10.2024 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който дружеството му е предоставило сумата 2000 лева, като в договора е определен размер на годишен лихвен процент съгласно т. VI, а именно 41.00 % и лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Формирана е вноска в размер на 197.56 лв., включваща дължимите главница, лихва и вноска по допълнителна услуга, разсрочени за период от 24 месеца, а последната вноска е била в размер на 196.96 лв. Срокът за издължаване на кредита е бил до 20.10.2021 г. В т. VI е бил посочен годишният процент на разходите в размер на 48.91 %. При сключването на договора, в т. VI, във връзка с чл. 15 от Общите условия е предвидено предоставянето на допълнителна услуга „Фаст“ срещу сумата 600 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за която е предвидено да се дължи възнаграждение в размер на 1240 лв. С договора е бил определен и размерът на вноската по допълнителните услуги, а именно 76.67 лв., която била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита и е била включена в 1 погасителния план към договора. Поддържа, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми съгласно договора, вкл. възнаградителната лихва и начислените суми за допълнителни услуги "Фаст“ и „Флекси“. Твърди договорът да е недействителен поради липса на посочен действителният размер на приложимия към кредитното правоотношение ГПР. В тази връзка развива подробни съображения, че възнагражденията за допълнителните услуги не са били, а следвало да се включат при изчисляването на разходите по кредита. Счита, че не дължи нищо повече от сумата 2000 лева, с оглед което и предявява искове за прогласяване недействителността на договора и за връщане на платената без основание сума над тази за главницата. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на разноски за производството.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава факта на сключване на процесния договор за кредит, както и че всички вземания по същия са били погасени чрез плащане. Счита, че при сключването на договора са спазени всички императивни изисквания на ЗПК, като възнагражденията за допълнителни услуги не следва да се включат при изчисляване, съответно посочване на ГПР в договора за потребителски кредит. В тази насока ответникът излага подробни доводи. По отношение на предявените осъдителни искове сочи, че е налице пълно предсрочно погасяване, с оглед което и задължението по договора не е било изпълнено по погасителен план. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2000 лева, както и че задълженията по кредита са били погасени предсрочно.
По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит П.К.С.
№ *******/*********г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави в заем на ищеца сума в размер на 2000 лева, а последният се е задължил да върне сумата на 24 месечни вноски при годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 48,91 %. Съгласно вписаното в договора потребителят е избрал и се е съгласил да закупи пакет допълнителни услуги в размер на сумата от общо 2040 лева, като така общото задължение по договора за кредит е достигнало сумата 4740,80 лева при отпусната главница в размер на сумата 2000 лева и срок за издължаване на кредита 24 месеца. Представени по делото погасителен план, преддоговорна 2 информация, както и ОУ, приложими към договора.
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил пакет допълнителни услуги получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди клиентите по договорите, без закупен допълнителен пакет в рамките на един час. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил пакета получава право да променя погасителния си план, да отлага плащането на вноски, да намалява размера на вноските или да променя датата на падежа им. Предвижда се обаче за това страните да подпишат допълнително споразумение към договора. Следователно допълнителните услуги се явяват регламентирани в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
В настоящото производство е прието заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Д.. Същото като обективно, компетентно и необходимо за изясняване на фактическата страна на спора, съдът кредитира и възприема констатациите на вещото лице относно заплатените от ищеца на ответника суми. Следователно установено е по делото, че за погасяване на задълженията по кредита ищецът е заплатил сума в размер на 2660,85 лева, с които ответникът е погасил следните задължения: 2000 лева главница, 169,58 лева – договорна лихва, 473,36 лева – пакет допълнителни услуги, 17,91 лева – обезщетение за предсрочно погасяване. Вещото лице е установило още, че ако в годишния процент на разходите се включат и разходите за допълнителните услуги, то в такъв случай същият би възлизал на 165,47 %, съответно при посочване на ГПР в договора кредиторът е включил като разход единствено възнаградителната лихва.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора с включена договорна лихва, посочен е и годишният процент на разходите – 48,91 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, 3 настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен ГПР 48,91 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер, макар да не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане 4 от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.