Решение № 57 от 20.04.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Сливница, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100470 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Н. Р. В. срещу Г. Р. Т., Н. Р. Н. и Ж. Р. С., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик по силата на изтекла придобивна давност на поземлен имот с планоснимачен № 237 с площ от 556 кв.м., отреден за УПИ V-237 в кв.30 по плана на село В., с площ от 515 кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда и паянтова постройка, при граници на поземления имот УПИ 4-236, УПИ 6-239 и от двете страни - улица.

В исковата молба са изложени твърдения, че описаният по-горе имот е закупен от бащата на ищцата и ответницата Ж. С.– Р.М.А. през 1958 г. от Р.А.Н. /наследодател на първите две ответници/ с договор с нотариална заверка на подписите. От този момент е предадено владението на имота и бащата на ищцата и ответницата Ж. С. е започнал да владее същия, заедно със своята съпруга до момента на смъртта им – за Р.А. – 1971 г. и за неговата съпруга В.А. – 1997 г. Излагат се твърдения, че през последните години от живота на майка си ищцата се преместила да живее в процесния имот, защото майка й имала нужда от непрекъснати грижи, като ищцата полагала грижи освен за нея и за поддръжката на имота. След смъртта на майка й ищцата продължила да живее в процесния имот, като го владяла трайно, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Извършила множество подобрения в имота, именно с оглед намерението й да придобие собствеността върху имота. Твърди се, че нито сестра й Ж. С., нито другите две ответници са се интересували от имота, не са го посещавали, не са го стопанисвали или ползвали под каквато й да е форма. Не са се противопоставяли на нейното владение. След смъртта на майка си ищцата подала декларация по чл.14 ЗМДТ през 1998 г., с която декларирала имота като нейна собственост и до настоящия момент редовно заплащала дължимите се данъци и такси за имота. Твърди, че е придобила имота по давност за времето от 1997 г. до настоящия момент. Излагат се твърдения, че ищцата направила опит да се снабди с Нотариален акт по обстоятелствена проверка, но нотариусите й отказали, което пораждал интересът й да предяви настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж. Р. С., с който оспорва иска. Твърди се, че действително след смъртта на майка им, ищцата е 1 останала да живее в имота, но оспорва да упражнявала владение, което да я направи едноличен собственик, доколкото не е демонстрирала пред ответницата, че го е своила, че е отрекла правата на последната. Счита, че декларирането на имота като собственост на ищцата и заплащането на таксите и данъците по него не са действия, които по естеството си да доведе до отричане правата на ответницата. Оспорва ищцата да е извършвала ремонтни дейности в имота. Твърди, че ищцата е имала намерение за извършване на такива, за което е търсела съгласие и одобрени от ответницата Ж. С., именно защото и последната има собственически права в имота. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска на ищцата, че е станала едноличен собственик на имота.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците Г. Р. Т. и Н. Р. Н., които твърдят, че никога не се оспорвали правата на ищцата, че откакто имотът е прехвърлен от техния баща през 1958 г. на бащата на ищцата не са владели имота и нямат никакви претенции по отношение на него. Считат, че не са дали повод за завеждане на иска.

Правят възражение за недопустимост на иска спрямо тях.

С молба – уточнение от 17.10.2025 г., след дадени указания на съда за обосноваване на интерес от предявяване на иска спрямо Г. Р. Т. и Н. Р. Н., ищцата обосновава такъв, доколкото имотът е прехвърлен на нейния наследодател от наследодателя на ответниците Г.

Р. Т. и Н. Р. Н. с писмен договор без да е спазена формата за действителност на същия, поради което и договорът няма вещно-прехвърлителен ефект. Към момента ищцата не разполага с титул за собственост, поради което и предявява иска си срещу ответниците.

Районен съд- Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска по отношение на ответниците Г. Р. Т., Н. Р. Н. съдът се е произнесъл с Определение от 29.10.2025 г. като е приел, че същият е допустим.

Предявени са субективно, кумулативно съединени половителни установителни искове за собтвеност с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени исковете ищцата следва да установи, че е придобила по давност процесните имоти, чрез явно, непрекъснато, трайно и необезпокоявано владение за период повече от 10 г., че се е противопоставила на правата на ответниците, като е изразила ясно и недвусмислено намерение за своене на имота, че ответниците й противопоставят свои права, че е отблъснала владението на Ж. Р. С., доколкото се касае за наследствени права.

С Определение от 29.10.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че поземлен имот с планоснимачен № 237 с площ от 556 кв.м., отреден за УПИ V-237 в кв.30 по плана на село В., с площ от 515 кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда и паянтова постройка, при граници на поземления имот УПИ 4-236, УПИ 6-239 и от двете страни – улица е бил собственост на наследодателите на ищцата Р.М.А. и В.А..

От представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.1958 г. с нотариална заверка на подписите /л.26/ се установява, че Р.А.Н. продава на Р.М.А. дворно място от около 300 кв.м. с построена в него паянтова къща, находящи се в село В. – С. о., като владението на имота е предадено същия ден.

Безспорно между страните е, че така описания в договора поземлен имот е идентичен с процесния, а и от представения по делото разписен лист /л.25/ се установява, че в разписната книга на село В. наследниците на Р.М.А. са вписани като собственици на имот в кв. 30, с партиден № V- 237, който е процесният такъв.

Доколкото при изготвянето на договора не е спазена предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на недвижимия имот, съдът приема, че този договор не е породил вещно-прехвърлителен ефект и по силата на същия Р.М.А. не е станал собственик на имотите, описани в него, като собствеността е останала в Р.А.Н., починал на 21.11.1965 г.

От представено по делото удостоверение за наследници на Р.А.Н. се установява, че той е оставил като такива съпруга – Е.Н.Н. /починала 1996 г./ и две дъщери – Г. Р. Т. и Н. Р. Н..

Независимо, че договорът не е породил, предвидено в него прехвърлително действие, съдът приема, че от датата на сключването му – 20.10.1958 г., когато е предадено владението 2 на имота, Р.М.А. е установил владение на същите по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, като от този момент е започнал и да ги свои. Владението е недобросъвестно, доколкото договорът за прехвърлянето им не е годен титул, който да направи преобретателя собственик, предвид неспазената форма за действителност на същия.

Наследниците на Р.А.Н. - Г. Р. Т. и Н. Р. Н. признават, че от датата на сключване на посочения по-горе договор владението на имота е предадено на Р.М.А. и оттогава не е връщано обратно на наследодателя им. Признават, че от този момент считат именно Р.А. за собственик на имота и никога не са имали претенции по отношение на същия.

Безспорно между страните е, че от датата на установяване на владението от Р.М.А. върху процесните имоти, същият е бил в брак с В.Б.А., което се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници /л.6/, като същите са владели трайно, явно и необезпокоявано процесните имоти и са станали техни собственици в режим на семейна имуществена общност, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 СК, с изтичане на 10 годишна придобивна давност на 21.10.1968 г., което се установява и от свидетели, доведени от ищцата, а именно В.К.С. и Ц.И.А. /протокол от о.с.з. от 02.12.2025 г./.

Видно от удостоверение за наследници на Р.М.А., същият е починал на 26.11.1971 г. и е оставил свои законни наследници съпруга В.Б.А. и две дъщери Ж. Р. С. и Н. Р. В., които наследяват по равно неговия дял, съгласно чл.9, ал.1 ЗН.

Видно от удостоверение за наследници на В.Б.А. същата е починала на 08.05.1997 г. и оставила за законни наследници същите дъщери.

С оглед изложеното съдът приема, че към 08.05.1997 г. Ж. Р. С. и Н. Р. В. са придобили по равно по ½ ид.ч. всяка, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН, процесните имоти по силата на наследственото правоприемство.

По делото не се спори, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, придобити по наследство от нейните родители, а и такива са твърденията на ищцата, поради което съдът приема, че за тази идеална част не е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу ответницата Ж. Р. С. и за тази идеална част производството ще бъде прекратено като недопустимо. По делото не се установи, ищцата да е продължила владението на своите родители, преди да е изтекла в тяхна полза придобивна давност на имотите и оттам да е продължила владението на същите, не са и такива твърденията на ищцата, напротив установи се, че наследодателите на страните са придобили по давност имотите приживе, поради което и същите са попаднали в наследствената им маса.

Спорно по делото е станала ли е изключителен собственик на процесните имоти ищцата Н. Р. В., като е придобила по давност притежаваната от Ж. Р. С. по наследство ½ ид.ч. от процесния имот.

В непротиворечивата практика на ВКС /виж Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 1138 от 11.11.2008 г. по гр. д. № 4872 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 196 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 137 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 870 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2021 г., I г. о., ГК и др./, която настоящия състав споделя, се приема, че сънаследник, който е започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот е владелец на своите идеални части и е държател на идеалните части на останалите сънаследници /съсобственици/ и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да демонстрира пред останалите наследници /съсобственици/ намерението си да владее техните идеални части за себе си чрез действия, които недвусмислено да отричат правата им и да са доведени до тяхното знание.

За установяване на обстоятелството по превръщане, от страна на ищцата, на държането на притежаваната от ответницата Ж. С. ½ ид.ч от процесния имот, придобита по наследство, във владение, по начин, че да я направи собственик след изтичане на предвидения в закона 3

10-годишен период, на последната са допуснати свидетели.

От показанията на свидетеля К.Е.В. /протокол от о.с.з. 22.01.2026 г. л.94/ - син на ищцата, се установява, че от 1997 г., когато починала баба му – майката на ищцата и ответницата Ж.

С., докогато именно тя живеела и ползвала имота в село В., последният започнал да се стопанисва и поддържа само и единствено от неговата майка и нейното семейство, които единствено посещавали имота. Това станало така, доколкото след смъртта на бабата ищцата провела разговор със сестра си – ответницата Ж. С. относно това какво ще правят с имота и къщата във В., като последната отговорила, че не я интересува този имот и като цяло земите на нейната майка. Тогава ищцата й заявила, че тя ще поеме отговорността за имота, ще го стопанисва и ще ремонтира къщата, която към този момент била пред разпадане. Ищцата сменила ключалката на имота още през 1997 г. и предложила на сестра си да й предостави ключ, като последната отказала с мотив, че този имот не я интересува. През 1998 г. е имало преброяване на населението, като при този процес ищцата записала имота в село В. на свое име, като едноличен собственик, като го е декларирала като такъв пред данъчните служби.