Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9801 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2524/2025
Вид
Решение № 9801
Подписан
22.05.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9801 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110102524 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Р. В. срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

943,52 евро /1845,37 лева/, представляваща обезщетение за едно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 221, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите,

2508,91 евро /4907,01 лева/, представляващо трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост за времето на предстой не по вина на работника/служителя на основание чл. 267, ал.1 от КТ за периода 03.04.2024г. до 24.06.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като в условията на евентуалност същата сума се претендира на основание чл. 45 ЗЗД, а именно имуществени вреди, представляващи брутно трудово възнаграждение за периода 03.04.2024г. до 24.06.2024г., възникнали поради неосигуряването на хигиена на труда, нормалони условия на труд и неспазване на изискванията за хигиена на труда и здравословни и безопасни условия на труд;

1300 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение над основаното трудово възнаграждение за периода декември 2022г. – декември 2023г. на основание чл. 20, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата в дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на 1 сумите.

Ищецът твърди, че сключил писмен трудов договор с ответника с № ******/01.03.2021г. на длъжност „Инспектор, контрол, паркиране“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1693 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 9 %. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № ******/24.06.2024г. на правно основание чл. 327, ал.1, т.2 и т.3 КТ, като причините са неизплащане на трудово възнаграждение и липса на минимални условия на труд, като развива подробни съображение относно нарушения на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в обекта, в който е полагал труд ищеца – паркинг „Дружба“ , не е бил обявяван престой.

Сочи, че на 03.04.2024г. ищецът е престанал да се явява на работа без да посочи причини за това, поради което е задвижена дисциплинарна процедура по КТ, като са поискани обясненията на ищеца. В отговор на това ищецът посочил, че причините за неявяването на работа са липсата на подходящи условия за труд. Оспорва твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на Наредба 7 от 23.09.1999г. Твърди, че ищецът не е информирал работодателя за своите претенции относно условията на труд. Оспорва дължимостта на допълнително трудово възнаграждение по чл. 20, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата в дружеството, доколкото изплащането на тези суми предполага престирането на труд, а ищецът не се е явявал безпричинно на работа след 03.04.2024г. Оспорва като недопустим и неоснователен и предявения в условия на евентуалност иск по чл. 45 ЗЗД, доколкото ЗЗД не се прилага субсидиарно.

В първото по делото открито съдебно съдът е прекратил производството по предявения иск с правно основани чл. 267, ал.1 ГПК поради оттегляне на иска от ищеца. В същото заседание ищецът е поискал предявеният в условията на евентуалност иск да се разгледа като главен с правно основание чл. 219, ал. 1 от КТ.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Не се спори между страните, че са сключили Трудов договор с № ******/01.03.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжност „Инспектор, контрол, паркиране“, с определено основно трудово възнаграждение към 2 момента на прекратяване на трудовия договор в размер на 1 693 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 9%.

Трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на ищеца с писмено изявление на основание чл. 327, ал.1, т.2 и т.3 КТ, обективирано в Заповед № ******/24.06.2024г., с която работодателят е констатирал прекратяването.

От представените по делото писмени доказателства, приложени към отговора на исковата молба на „Център за градска мобилност“ ЕАД, съдът приема за установено следното:

От изменението и допълнението на Вътрешните правила за работната заплата от 28.11.2022 г. се установява въведеният механизъм за формиране на допълнителни трудови възнаграждения за служителите в звено „Контрол паркиране“. Видно от документа, бонусите са зависели от резултатите от работата – брой фишове, репатрирани автомобили, жалби, дисциплина и изпълнение на служебните задължения.

От приложените вътрешни правила за разпределение на допълнителните възнаграждения за месеците декември 2022 г., януари – декември 2023 г. и януари – юни 2024 г., както и от представените фишове за работна заплата, се установява, че на ищеца регулярно са начислявани и изплащани допълнителни възнаграждения („бонуси“), като размерът им е варирал съобразно отчетените резултати.

От графиците за работа за месец декември 2023 г., както и от графика на инспекторите на специализиран паркинг „Дружба“, се установява, че ищецът е бил включен в предварително изготвени месечни графици и е бил разпределян за работа на наказателния паркинг в ж.к. „Дружба“.

От заповедите за отпуск № ********/04.01.2024 г. и № *******/26.02.2024 г., както и от приложените болнични листове № *******/15.01.2024 г., № *********/12.02.2024 г., № ********/16.02.2024 г., № *********/20.03.2024 г. и № ********/28.03.2024 г., ведно с декларациите към тях, се установява, че през периода януари – март 2024 г. ищецът е ползвал отпуск и е бил в периоди на временна неработоспособност.

От заявление вх. № *******/26.03.2024 г., се установява, че ищецът е поискал да бъде преназначен или преместен в административен отдел, като е сложена резолюция от работодателя, че в момента няма възможност.

От призовка изх. № ****/10.04.2024 г. от Инспекцията по труда, протокол от извършена проверка № *******/09.05.2024 г., констативен протокол № ****/12.06.2024 г. и констативен протокол № *****/01.07.2024 г. се установява, че по сигнал е била извършена проверка на специализирания 3 паркинг „Дружба“ относно условията на труд. От първоначалния протокол се установява, че е дадено предписание за осигуряване на топла вода и подобряване на санитарно-битовите условия. От последващите протоколи се установява, че работодателят е изпълнил дадените предписания и при повторната проверка не са били констатирани нарушения.

От доклад № *****/21.06.2024 г., доклад вх. № АД 08.04.2024 г., справка вх. № *****/5/20.06.2024 г. и доклад № *****/6/25.06.2024 г. се установява, че работодателят е констатирал продължително отсъствие на ищеца от работа, поради което е била инициирана дисциплинарна процедура и е предложено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

От писмените обяснения на ищеца от 19.06.2024 г. се установява, че същият е изложил становище относно причините за отсъствията си и условията на труд на наказателния паркинг.

От фиш *****/24.06.2024 г. и заявление от 05.07.2024 г. за получаване на сумата от 5 921 лв. се установява извършено финансово уреждане между страните след прекратяване на трудовото правоотношение.

Свидетелят К.П.П., заявява, че познава ищеца П. В. като свой колега от ЦГМ, отдел „Паркинги и гаражи, контрол паркиране“. Посочва, че са работили заедно около две години. Според свидетеля, преди да напусне, ищецът бил преместен да работи на наказателния паркинг в ж.к. „Дружба“ 1.

Свидетелят сочи, че лично е посещавал този паркинг около пет пъти по служебни причини, без самият той да е работил там. Посочва, че обектът е разположен под моста в ж.к. „Дружба“, където имало стъклена кабина с две помещения и външна химическа тоалетна. Тоалетната се намирала на около 10–20 метра от работното помещение, била преносима пластмасова „еко тоалетна“ и в нея нямало течаща вода. Свидетелят заявява, че вода имало при самата кабина, като не може да каже дали е имало вода вътре в помещението, но отвън със сигурност имало. П заявява, че няма преки наблюдения дали ищецът е напускал работното си място и няма информация по този въпрос.

Посочва, че по принцип ищецът работел в екип с друг колега. Свидетелят разказва, че последният път, когато ищецът се върнал от наказателния паркинг, двамата работили заедно в една кола. Тогава ищецът му споделил, че условията на работа на паркинга не били добри, като конкретно посочил, че след ползване на тоалетната няма къде да си измие ръцете и се налагало да ги мие със студена вода. Свидетелят сочи още, че ищецът му казал, че се е оплакал и на прекия си ръководител, но самият свидетел не е присъствал на такъв разговор. П заявява, че лично не е чувал други служители да се оплакват от условията на този наказателен паркинг, тъй като не работел там. Според него ищецът възнамерявал да подаде молба за преназначаване. След подаването ищецът напуснал отдела и повече не работил с тях.

4

Свидетелят Р.Й.Д., заявява, че работи в ЦГМ от 2010 г. на длъжност ръководител „Принудително преместване и контрол паркиране извън платените зони“. Посочва, че познава ищеца П. В. като свой служител, заемал длъжността „инспектор контрол паркиране“. Свидетелят подробно обяснява естеството на длъжността, като сочи, че дейността включва съставяне на фишове и актове за нарушения по Закона за движението по пътищата във връзка с неправилно паркиране. Работата била разделена на две направления – работа на улицата в екипи и работа на наказателни паркинги. По негови думи, ищецът първоначално работел в екипите на терен, но поради слаби резултати и недоволство от страна на колегите било взето решение да бъде преместен на наказателен паркинг, където работата била по-лека и по-малко влияела на останалия работен процес. Д заявява, че служителите работят по предварително изготвен месечен график, с който са предварително запознати.

Ищецът бил разпределен да работи на наказателния паркинг в ж.к. „Дружба“.

Там обичайно работели трима души – инспектор, касиер-охранител и представител на Столичен инспекторат. Свидетелят сочи, че по негови спомени ищецът почти не работил на този паркинг, тъй като в един момент „изчезнал“, без работодателят да знае какво се е случило. Посочва, че ищецът не отговарял на телефонните обаждания и отсъствал в продължение на около два–три месеца. Поради това бил изготвен доклад до изпълнителния директор с предложение за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа. Д категорично заявява, че през този период ищецът не се е свързвал с него относно условията на труд на наказателния паркинг и никой не го е уведомявал за подобни оплаквания. Свидетелят твърди, че до този момент не е имало други оплаквания от служители относно условията на този паркинг. По отношение на условията на труд свидетелят заявява, че паркингът разполагал с помещение за служителите, вода, осветление и отопление. Потвърждава, че тоалетната била химическа, тъй като паркингът се намирал под мост. Според него условията били нормални за работа. Обяснява, че обектът работел непрекъснато на двусменен режим, седем дни в седмицата, като множество служители се редували по график. Свидетелят сочи, че разбрал за претенции относно условията едва след посещение на Инспекцията по труда. Тогава била направена забележка относно водата, след което проблемът бил своевременно отстранен. При последваща проверка не били установени нарушения.