Решение № 4963 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4963 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100107617 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба от С. С. Б., с която е предявен осъдителен иск срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан. Претендира законната лихва от – 02.11.2023 г. и разноските.

Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по н.о.х.д. № 1190/22 г. по описа на СРС, 115 състав, по което е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 02.11.2023 г. Твърди, че от двадесетгодишен живее и работи в Канада със семейството си като периодично се завръщал в България. Сочи, че през лятото на 2021 г. бил обвинен от прокуратурата, че през м.февруари същата година е извършил престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК - закана за убийство срещу баща си.

Била му наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, направена му била криминална регистрация и бил предупреден, че следва да бъде на разположение на разследващите органи до приключване на наказателното производство. Бил внесен обвинителен акт в СРС с обвинение срещу него за тежко умишлено престъпление по чл.144, ал.3 НК. Съдебното производство приключило на 18.10.2023 г. с оправдателна присъда, което не била протестирана от Прокуратурата на Република България (ПРБ) и влязла в 1 законна сила на 02.11.2023 г. Твърди, че изпитвал силен стрес от повдигнатото обвинение за извършено престъпление срещу собствения му баща, предвиденото тежко наказание -лишаване от свобода и злепоставянето пред близки и роднини, включително пред семейството на съпругата му, което довело до развод. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че разследването е протекло в разумни срокове, като производството в попродължителен срок се е намирало в съдебна фаза, в която органите на ПРБ нямат ръководни функции. Позовава се на по нисък интензитет на търпените вреди, тъй като ищецът е осъждан, макар и реабилитиран, сочи и нови наказателни производства, образувани срещу ищеца в периода след оправдателната присъда. Оспорва наличието на причинна връзка между наказателното производство и развода на ищеца. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените по делото писмени доказателства и документите, съдържащи се в присъединеното н.о.х.д. №1190/2022 г. по описа на СРС, че на 22.07.2021 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК – за това, че на 25.02.2021 г., около 14:00 часа в гр. София, в гаражна клетка зад блок на ул. „********, се заканил в убийство на своя баща - С. С. Б. с думите: „…Можех много пъти досега да те убия … ще те убия … ще те унищожа…!“, като го притиснал с ръка в областта на гушата и запушил с дланта на лявата си ръка носа и устата на пострадалия, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лева.

На 27.01.2022 г. ответникът е внесъл в СРС обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, по който е образувано 2 н.о.х.д. №1190/2022 по описа на СРС, НО, 115 състав за 2022 г. По наказателното производство са проведени 12 съдебни заседания. В хода на разглеждане на делото пострадалият и свидетел в производството С. С. Б. е починал, поради което негови свидетелски показания не са изслушани от съда.

С присъда № 451 от 18.10.2023 г. на СРС, НО, 115 с-в, по посоченото по-горе наказателно дело ищецът е признат за невинен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. В мотивите съдът е посочил, че в хода на съдебното производство не са се събрали доказателства за престъпното деяние, вменено във вина на подсъдимия.

Установява се от приложената електронна справка за съдимост на ищеца, че последният е осъждан с влязла в сила на 10.05.2010 г. присъда за средна телесна повреда, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от три години.

Установява се от показанията на свидетеля Ш., че през есента на 2020 г. ищецът се прибрал в България и Ш. го настанил да живее в негова къща в с.

Гърло. През пролетта на 2021 г. му помогнал да намери работа като шофьор на товарен автомобил. При преминаване през границата ищецът е задържан, което довело до освобождаването му от работа. Свидетелят сочи, че наказателно производство влошило отношенията между него и съпругата му и те се развели. Децата му също променили отношението си към ищеца. През есента на 2020 г. ищецът бил жизнерадостен, спортувал, бил човекът, който Ш. познава от преди години. След това се променил и отказал да живее в къщата.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.

Уважаването на предявеният иск, с правно основание чл. 2, т. 3 от същия закон, е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване по 3 отношение на две обстоятелства - че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са възникнали в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на ищеца.

В конкретния случай се установява, че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение, по причина че обвинението е останало недоказано - пострадалият – С. С.ов Б., негов баща, е починал на 02.05.2022 г., преди съдът да успее да даде ход на съдебното следствие. От представената на стр. 33 справка от НБД Население, се установява, че на 02.04.2021 г. е в влязъл в сила актът за прекратяване на брака на ищеца, т.е. преди приличането му като на обвиняем през през м. юли 2021 г. Ето защо съдът приема, че не е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство и влошените отношения на ищеца със съпругата му, съответно – развода между двамата. По делото се установява обстоятелството, че процесното производство не е единственото наказателно преследване на ищеца. С влязла в сила на 10.05.2010 г. ищецът е осъден за причиняване на средна телесна повреда и му е наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години. Установява се още от представените от ответника писмени доказателства, че на 18.04.2024 г. М.Б.

Б.а – майка на ищеца, е сезирала районна прокуратура за това, че синът й упражнил срещу нея физическо насилие, а с постановление от 08.11.2024 г. на СРП е образувано досъдебно производство за закана с убийство на М.Б. Б.а.

По гр.д. № 4537/2024 г. по описа на РС-Варна на М. Б.а е издадена заповед от 19.04.2024 г. за незабавна защита.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При присъждане на обезщетение за конкретно увреждане неимуществени права и правнозащитими интереси съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи. Повдигането на обвинение само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния, семеен, социален и професионален живот на обвиненото лице, както и неговите авторитет и достойнство. След като чрез наказателната репресия се засягат правата и интересите на гражданите, съдът е длъжен да присъди обезщетение за незаконното обвинение, но при съобразяване с 4 релевантните за конкретния спор обстоятелства и доказването им по делото.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство, тежестта на обвиненията, мерките за неотклонение, които са били взети срещу ищеца, продължителността на наказателното преследване. В процесния случай при разглеждане на делото за престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, ищецът е бил на възраст 53 г., мерките за неотклонение, които са били взети срещу него е „парична гаранция“.

При определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява стандарта на живот и икономическата конюнктура в конкретния момент, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия. В настоящия случай не се установява нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок, доколкото досъдебното и съдебното производства са приключили в правомерни срокове (непревишаващи три години).

Ищецът е привлечен към отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. Предприетите срещу ищеца процесуални действия не са били интензивни - не му е вземана мярка за процесуална принуда, органичаваща свободното му придвижване, разпитван е един път от органите на разследването. Неимуществените вреди, изразяващи в негативни изживявания, притеснения, стрес и страх от осъждане на лишаване от свобода и дискомфорта, причинен от явяване пред органите на досъдебното производство и съда, не излизат извън обичайните. По делото липсват данни за разгласяване на случая пред неограничен кръг лица чрез публикации в медиите и посочването на ищеца като извършител на това престъпление. Не може да се приеме и че отношенията между семейството и близки роднини се влошили поради образуваното наказателно производство, както и че причина за развода със съпругата му е именно то. Липсват медицински данни делото да е причинило здравословни проблеми на ищеца.

Липсват данни, въз основа на които обосновано да се приеме, че болките и страданията се отличават с по-голям интензитет от обичайните за подобни случаи. Не може да се приеме и че с поредното повдигнато срещу ищеца 5 обвинение е уронен престижът му в обществото, доколкото по делото са налице данни за осъждане на ищеца, предшестващо процесното производство.

Ето защо и поради съдебното минало на ищеца при него е налице по-нисък интензитет на търпените емоционален дискомфорт в сравнение с лице, което до този момент не е било привличано като обвиняем и осъждано. Съдът съобразява и причините за оправдаването на ищеца за престъплението по чл.

144, ал.3 от НК.

С оглед горното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал /писмени и гласни доказателства/, обстоятелството, че не се установиха специфични увреждания от воденото срещу ищеца наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, съдът намира, че за да се компенсират в пълен размер причинените от същото неимуществени вреди, е достатъчна сума от 1 000 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 30 000 лв. искът на С. Б. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 1 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.