Решение № 577 от 22.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 22.05.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIV въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

ПЕТЪР МИНЧЕВ при участието на секретаря Даниела

Генчева и прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев ВНОХД № 1977 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 30.03.2018г., постановена по НОХД № 1742/2018г. по описа на СРС, НО, 111 състав, подсъдимият Х.К.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, с адрес ***, е признат за виновен в това, че на 06.04.2017 година в гр. София, Западен парк, югозападно от централна алея, на около 400 метра вляво след Y-образно разклонение, е извършил действия /допрял половия си член между бедрата/, с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – И.А.С., като употребил за това сила /хванал и дръпнал качулката на якето й, натискал я надолу, избутал я в намиращите се наблизо храсти, удрял я по гърба с длан, хванал я за шията с едната ръка, а с другата й натиснал очите, бутнал я на земята/ и заплашване /казал на С. да не говори и да изпълнява каквото й каже, защото ще я остави там/ - престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 НК, поради което и на осн. чл.

58а, ал. 1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което наказание да се изтърпява при първоначален общ режим, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 07.04.2017 година до датата на влизане на присъдата в сила. С присъдата Х.К.М. е осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 677.01 лв. - разноски в ДП, а в полза на полза държавата и по сметка на СРС сумата от 5 лева - д.т. за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда в законоустановения петнадесетдневен срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Х.К.М. чрез неговия защитник адв. Е.П.. В жалбата са развити съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд бил приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, но не бил съобразил наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи намаляване на наказанието под законоустановения минимум. Като такИ.се сочат младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и добри характеристични данни. С оглед на това моли съдът да намали размера на наложеното наказание под законоустановения минимум.

Наред с това жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не бил приложил института на условното осъждане, при положение че били налице всички предпоставки за това. Моли съдът да намали размера на наказанието до продължителността на изтърпяната от подсъдимия до момента мярка за неотклонение „задържане под стража“ или да приложи чл. 66, ал. 1 от НК.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия М. – адв. П.П.поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи. Моли съдът да извърши преценка на фактите и да намали наложеното наказание, алтернативно да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита наказанието за несправедливо, тъй като подсъдимият не бил осъждан и бил неграмотен.

Представителят на СГП счита въззивната жалба за неоснователна и заявява, че се присъединява изцяло към изводите на първоинстанционния съд по отношение вида и размера на наказанието и начина на изтърпяването му.

В своя защита подс. М. заявява, че поддържа казаното от своя адвокат и няма какво да добави.

В последната си дума подсъдимият моли за по-леко наказание.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371, т. 2 от НПК – в рамките на която процедура е съобразил направеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и доказателствените способи, а именно: обясненията на подсъдимия в досъдебното производство, показанията на свидетелите И.А.С., С.С.Д., И.А.С., Р.А.С.и Ю.В.С., протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за доброволно предаване, 2 бр. протоколи за освидетелстване на лице, 2 броя протоколи за претърсване и изземване, два броя протоколи за оглед на местопроизшествие; заключения на 3 бр. съдебно-биологични експертизи; заключения на два броя съдебно­медицински експертизи; справка-характеристика за подсъдимото лице, справка за съдимост

Съдът е приел, че събраните по делото доказателства са непротиворечиви и еднопосочни, като е кредитирал същите в цялост и е счел, че те по един безспорен и несъмнен начин, ведно с направеното от подсъдимия самопризнание, очертават фактическата обстановка по делото в смисъла, посочен в самия обвинителен акт. Изложил е кратки, но достатъчно задълбочени мотиви, с които е приел, че в своята съвкупност и вътрешна непротиворечивост относно фактите по обвинението, кредитираните доказателства и доказателствени средства изясняват цялостно и в пълнота обстоятелствата относно деянието на подсъдимия и неговото авторство, като това становище на първостепенния съд изцяло се споделя и от въззивния такъв, поради което и не следва да бъде преповтаряно.

На база логичния, правилен и верен анализ на събраните по делото доказателства, първостепенният съд е успял да установи точно и в пълнота фактическата обстановка по делото, която и въззивният съд споделя изцяло и тя е в следния смисъл:

Подсъдимият Х.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, с адрес ***.

Подсъдимият произхожда от многодетно семейство, живеещо при лоши материално-битови условия, отгледан от майка си и баба си. Същият по характер е контактен, но неграмотен, без трайни занимания и интереси. Заведен е на отчет в ДПС при 03 РУ-СДВР през м. 10.2008г. по повод извършена кражба в съучастие и е снет от отчет през м. 10.2010г., след което е заведен отново на отчет през м. 04.2013г. поради извършена кражба, а през 2015г. отново за извършена кражба, като е снет от отчет през м. 09.2015г. поради навършване на пълнолетие. Има налагани възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗБППМН от МКБППМН-район „Красна поляна“, гр. София.

На 06.04.2017 г. около 19 ч. св. И.А.С. излязла заедно с кучето си на обичайната си разходка както всеки ден в Западен парк, гр. София.

След известно време, както се разхождала, чула шум от стъпки зад гърба си, обърнала се и видяла лице от мъжки пол /подсъдимият М./, който тичал към нея.

Свидетелката инстинктивно започнала да тича, но подсъдимият М. я настигнал, хванал я за качулката на якето и го разпрал. С. паднала на земята. М., дърпайки я за качулката на якето, завлякъл свидетелката навътре в близките храсти. С едната ръка я хванал за гушата, а с другата натиснал очите й и казал на С. да не вика и говори, и да изпълнява каквото й каже, защото щял да я остави там.

След това й казал да се наведе и да му направи фелацио, но свидетелката отговорила, че не може и се опитала да стане. Тогава подсъдимият М. бутнал свидетелката със сила на земята по корем, смъкнал клина й до коленете, свалил й бикините, след което си сложил презерватив и допрял члена си между бедрата на свидетелката. Понеже свидетелката била неразположена, подсъдимият М. не осъществил полов акт с нея, а само осъществил блудствени действия. След като приключил, казал на С. да става и да се облича и да тръгва надолу през храстите без да излиза на пътеката. Свидетелката била много уплашена и се затичала през храстите. Прибрала се в дома си и по телефона разказала на родителите си какво се е случило, след което подала сигнал в 03 РУ-СДВР.

Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното по делото деяние, като го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по по чл.150, ал. 1, пр. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият М. на 06.04.2017 година в гр. София, Западен парк, югозападно от централна алея, на около 400 метра вляво след Y-образно разклонение, е извършил действия /допрял половия си член между бедрата на св. И.А.С./, с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- св. И.А.С., като употребил за това сила /хванал и дръпнал качулката на якето й, натискал я надолу, избутал я в намиращите се наблизо храсти, удрял я по гърба с длан, хванал я за шията с едната ръка, а с другата й натиснал очите, бутнал я на земята/ и заплашване /казал на С. да не говори и да изпълнява каквото й каже, защото ще я остави там/.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици изразяващи се в нарушение на обществените отношения регулиращи половата неприкосновеност на гражданите и пряко е целял тяхното настъпване.

При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е съобразил факта, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. В тази връзка е приел, че следва да индивидуализира наказанието, съобразявайки изискванията на чл. 58а от НК и по-конкретно по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до осем години.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства настоящата инстанция отчете факта, че блудствените действия са извършени при употреба едновременно на сила и на заплашване спрямо пострадалата; нанесените върху пострадалата травми ведно с унищожаването (разкъсване) на носеното от нея яке; интензитета на блудствените действия; предварителната подготовка за деянието; насочеността на подсъдимия и изразената чрез деянието упоритост и непреклонност; наличието на предходни противообществени прояви на подсъдимия, както и на наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗБППМН.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват липсата на предходна съдимост, младата възраст на дееца към момента на осъществяване на деянието, оказаното съдействие на органите на наказателното производство и изказаното съжаление.

Подсъдимият М. е с чисто съдебно минало и е бил на 19 навършени години към датата на извършване на деянието, която млада възраст, ведно с неговата неграмотност и ниска социална култура, е подпомогнала мотивацията на подсъдимия да извърши деянието.

Съдът отчете също така, че съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина не се изразява само в обусловилото приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК самопризнание в съдебната фаза на наказателното производство, а още в досъдебната такава М. е направил пълни и подробни самопризнания, като е показал на органите на ДП мястото, на което е извършил престъплението и пътя си към и от него.

Настоящата инстанция отчете и изразеното от подсъдимия съжаление, което, с оглед поведението му в хода на наказателното производство, не преценява като формално.

Същевременно в настоящата хипотеза блудствените действия са извършени едновременно при употреба на сила и на заплашване спрямо пострадалата, което е довело до по-голям интензитет на засягането на нейното физическо и психическо здраве, съответно до по-висока степен на обществена опасност на деянието. В тази връзка не могат да бъдат пренебрегнати и съпътстващите престъплението травми нанесени на С., установени с експертното заключение по СМЕ /л. 138 от ДП/, а именно отскубване на кичур косми от главата в задната теменна област, две охлузвания по дясната повърхност на шията, косо ориентирано охлузване по предната повърхност на дясното бедро в долната му трета, шест линейни охлузвания по предно-вътрешната повърхност на лявото бедро в горната му трета, които травми са причинили на пострадалата болка, както и установеното при разпита на С. разкъсване на носеното от нея яке по време на деянието.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e13763db-26e1-4bae-9f3c-209ac5169a3c