Определение № 26 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20233100601699 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Предмет на проверката е определение, постановено в разпоредително заседание на 20.11.2023 г. от Районен съд - Варна, Х V-ти състав по НОХД № 1875/2023 г. по описа на същия съд, с което н а основание чл.249, ал.1 вр. ал.4, т.1 и т.2 вр. чл.248, ал.1, т.З от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура, гр. Варна за отстраняване на допуснато в досъдебната фаза отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело да нарушаване правата на защита на пострадалите и на обвиняемата.

Срещу това определение е подаден частен протест от прокурор при ВОП. Прокурорът оспорва извода на първоинстанционния съд, че е нарушил правото на защита на Е.Й.А /дядо по бащина линия на починалия Д.Й./, Д.И.Д /дядо по майчина линия на починалото дете Денис/ и Х.Г /собственик на запаления апартамент/ като пострадали, като твърди, че първите двама не са изградили емоционална връзка с починалото дете и не са претърпели вреди от неговата смърт, поради което според прокурора не отговарят на изискването на чл.75, ал.1 от НПК, за да бъдат приети за пострадали в наказателното производство.

По отношение Х.Г, прокурорът твърди, че неговите права не са накърнени от обстоятелството, че не му е връчено постановлението, с което е прекратено наказателното производство спрямо Е-С-Х, тъй като наказателното производство продължава спрямо М. Й. и пострадалият Х.Г може да реализира евентуалните си претенции спрямо нея. Според прокурора неявяването на свид.Георгиев в съдебните заседания подкрепяло този извод.

В частния протест, по отношение нарушаването правото на защита на 1 обв.Й., прокурорът е застъпил становището, че такова нарушение не е извършено, тъй като тя е разбрала в какво престъпление е обвинена. Твърди, че състава на престъплението по чл.331, ал.3, вр. ал.1 от НК изисква запаленото имущество да е на значителна стойност, поради което и апартамента и наличното преди пожара имущество е било оценено посредством назначаването на СОЕ. Вредите за свид.Христов от запалване на жилището му не са били изчислявани, тъй като това е извън предмета на доказване по наказателното производство.

Искането е за отмяна на определението.

Варненският окръжен съд като съобрази доводите, изложени в частния протест и след цялостно запознаване с материалите по делото установи следното:

Във ВРС е внесен обвинителен акт срещу М. Д. Й. за престъпление по чл.331, ал.3 вр. ал.1 от НК.

С определение, постановено в разпоредително заседание на 20.11.2023 г., първоинстанционният съд, на основание чл.249, ал.1, вр. ал.4, т.1 и т.2 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура - Варна за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на защита на част от пострадалите и на обвиняемата.

В атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че като не са били разяснени правата и не са били предявени материалите на дядото по майчина линия и на дядото по бащина линия на починалото в резултат на пожара дете, правата на защита на тези лица са били нарушени.

Отделно от това постановлението за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1132/2021 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна в частта по отношение Е-С-Х за извършено от него престъпление по чл.330, ал.3 вр. ал.1 от НК, не е връчено на Е.Й.А, Д.И.Д /дядовци на починалото дете Д.Й./, както и на Х.Г /собственик на запаления апартамент/, поради което и същото не е влязло в сила. Това прави преждевременно внасянето на обвинителния акт в съда.

Според първоинстанционния съд, с обвинителния акт на Й. е повдигнато обвинение за запалване по непредпазливост на чуждо имущество на значителна стойност – ап.50 на ет.1, вх.7 в бл.496 на жк „Владислав Варненчик“, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че подсъдимата е запалила апартамент в бл.406 на същия квартал, което съдът е отчел като противоречие между факти и диспозитив и неяснота кое жилище и в кой блок подсъдимата е запалила.

В атакуваното определение ВРС е приел, че от фактите и от заключителната част на обвинителния акт не ставало ясно в какво точно е обвинена подсъдимата, тъй като понятията стойност и вреди са различни, тъй като е посочено, че са запалени и вещи с определена стойност, но кои са тези вещи и чия собственост са от фактите и от диспозитива не е ясно. Според 2 съда това ограничавало правото на защита на обвиняемата да разбере в извършване на точно какво престъпление е обвинена и по този начин адекватно да организира защитата си.

Въззивната инстанция след запознаване с обвинителния акт и досъдебното производство установи следното:

Частният протест е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен по следните съображения:

По отношение пострадалите:

В съответствие със закона и задължителните указания в т.1 от ТР 12018-ОСНГТК, първоинстанционният съд е констатирал, че органите на досъдебното производство не са изпълнили изцяло задължението си да уведомят всички пострадали, в кръга посочен в т.1 от цитираното тълкувателно решение за образуваното наказателно производство и за правата им да участват в него, което е обусловило извода му за наличие на съществено и отстранимо процесуално нарушение, допуснато в досъдебното производство.

Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане - смърт на техен близък не е изрично уреден в НПК. Поради това този въпрос е разрешен посредством тълкувателна практика, която съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължителна за органите на съдебната власт. Съобразно ППлВС 4-1961, ППлВС 5-1969 и ТР 1-2018-ОСНГТК, материално легитимирани са съпруг, низходящи и възходящи от първа и втора степен, неосиновено отглеждано дете, отглеждащия го, лице, съжителстващо на съпружески начала, както и братя и сестри, при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

При стриктното съблюдаване на разпоредбите на чл.76, ал.1 и чл.84, ал.1 от НПК, не се открива процесуален регламент, който да изключва материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица, да се установят в съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци с присъщите им процесуални функции. Касае се за акцесорни страни в съдебната фаза, чието участие е вследствие на персонална преценка за процесуален интерес от участие в процеса. За да се осъществи това право е необходимо органите на досъдебното производство да изпълнят задължението по чл.74, ал.1 от НПК да установят релевантния кръг лица с качеството на пострадали от престъпление, след това в съответствие с чл.75, ал.1 от НПК да ги уведомят за образуваното досъдебно производство, за правата им и да им осигурят участие в тази фаза. Уведомяването на пострадалия за правата, които има в досъдебното производство е аспект на правото му на защита, като един от основните принципи на наказателния процес, който изисква не само нормативно предвиждане на правата, но и гарантиране от страна на съответните органи на реалното им осъществяване (чл.15, ал.3 и ал.4 НПК).

Поради това органите на досъдебното производство (както и съдът в съдебната фаза на процеса) са длъжни да осигурят реално възможността за 3 осъществяване от страна на пострадалия на правото му на защита.

Необходима предпоставка за това е да го уведомят или поне да положат документално установими усилия за уведомяването му по чл.75, ал.2 НПК и за правата, които той има в процеса.

Правилно е преценката на ВРС по отношение собственика на апартамента, че обстоятелството че наказателното производство продължава по отношение един от обвиняемите, не лишава автоматично пострадалия от правото му да атакува постановлението за прекратяване спрямо друг от обвиняемите. А какво е щяло да бъде процесуалното поведение на пострадалия в хода на съдебното производство прокурорът е можел само да гадае към момента на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Изцяло във волята на самия пострадал е дали да атакува това постановление и органите на ДП не могат по каквито и да било съображения да го лишават от това му право.

В този смисъл подходът на първостепенния съд се явява правилен и законосъобразен, а възраженията, изложени в протеста, се преценяват като несъстоятелни.

Предвид много подробно и изчерпателното посочване в ревизираното протоколно определение на допуснатите непълноти, съставът на окръжния съд не счита за необходимо да ги преповтаря, нито да дава допълнителни пояснения по спазване изискванията на законодателя и константната съдебна практика. Поради това изводът на ВРС за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.2 от НПК , се явява правилен и обоснован.

По отношение на преждевременното внасяне на обвинителния акт:

Действително обвинителния акт е бил внесен в съда преди да е било влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо обв.Е-С-Х. А то не е влязло в сила тъй като препис от него не е бил връчен на Е.Й.А /дядо по бащина линия на починалия Д.Й./, Д.И.Д /дядо по майчина линия на починалото дете Денис/ и Х.Г /собственик на запаления апартамент/, респ. не е изтекъл срока за атакуването му за тези лица.

По отношение неправилното отразяване на номера на блока, в който се намира запаления апартамент:

Въззивната инстанция констатира, че в хода на ДП М. Й. е била привличана като обвиняема два пъти:

- На 10.10.2021 г. за престъпление по чл.330, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за палеж на ап.50 на ет.1 във вх.7 на бл.406 ж.кв.“Вл.Варненчик“ и - На 09.01.2023 г. за престъпление по чл.331, ал.3, вр. ал.1 от НК за палеж на ап.50 на ет.1 във вх.7 на бл.496 ж.кв.“Вл.Варненчик“.

С обвинителния акт на Й. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.331, ал.3, вр. ал.1, ал.2 от НК за палеж на ап.50 на ет.1 във вх.7 на бл.496 ж.кв.“Вл.Варненчик“, като в обстоятелствената част на акта номера на блока е 406.

4

Несподелима е застъпената теза от страна на прокурора, че това противоречие представлява техническа грешка, тъй като и на ДП Й. е била привлечена като обвиняема за запалването на ап. в бл.496. Горното обоснована извода, че още при привличането й на 09.01.2023 г. е било допуснато процесуална нарушение ограничаващо правата й. Същото подлежи на отстраняване чрез ново привличане.

По отношение липсата на индивидуализация на запалените вещи:

Действително запалените вещи не са индивидуализирани в обвинителния акт. Въззивният съд намира, че макар и несъвършено описанието на запалените вещи, дадено от пострадалия Х.Г е достатъчно, за да може вещите да бъдат индивидуализирани и оценени от експерт оценител.

В случая проблемът с описанието на вещите се е появил при възлагане на СОЕ – в постановлението от 05.09.2022 г. не е било възложено конкретно кои вещи следва да бъдат оценени, а е посочено „вещите намиращи се в него“ /запаления апартамент/. Този подход е бил следван и от експерта – вещите отново не са били описани в изготвената от него СОЕ, а по-късно е привнесен и в обвинителния акт от прокурора.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на индивидуализиране на запалените вещи, намиращи се в апартамента, правото на обв.Й. да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинена и съответно да се защитава срещу това обвинение е нарушено.

Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за допуснато от прокурора съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата и на обвиняемата се споделя от настоящата инстанция.