Решение № 260003 от 05.01.2022, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260003 05.01.2022г. Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На двадесет и втори ноември Година 2021

В открито заседание в следния състав:

Председател: Иван Дечев

Секретар: Светлана

Тонева като разгледа докладваното от съдията И. Дечев гр.д. № 4572 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената искова молба от Д.П.Т., ЕГН **********,*** против Военно формирование *– гр.Бургас в структурата на Министерство на отбраната, в която са предявени следните обективно съединени искове: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11232 лева възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.06.2002г. – 31.05.2017г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 1000 лева обща мораторна лихва в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска. При условията на евентуалност се предявява и следната претенция: да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 18990.90 лева неплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено от ищеца и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното служебно време за периода от 01.06.2002г. до 31.05.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 137.43 лева мораторна лихва за периода от 01.06.2017г. до 26.06.2017г.

Исковете са с правно основание чл.203, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - отм. и чл.214, ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.3 от ЗОВСРБ – нов; чл.250, ал.1 от ЗОВСРБ – отм., чл.234 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в периода

11.04.2002г. – 01.07.2005г. е бил кадрови военнослужещ в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на ответното военно формирование *– Бургас. След това, от 01.07.2005г. бил преназначен на длъжност в поделение 34590-Бургас.

През април 2007г. отново бил преназначен във военно формирование 22480-Бургас на длъжност “*“. Двете поделения нямат собствена банкова сметка ***тветното военно формирование 32890-Бургас. Договорът на ищеца е прекратен със заповед № ЛС-01-10/26.05.2017г. на командира на военно формирование 22480. През предявения период ищецът е изпълнявал дежурства по график, с което е превишавана установената месечна продължителност на работното време вследствие на неползвани почивки след изпълняваните дежурства. Твърди, че това превишение на служебното време над нормативно определената месечна продължителност следва да се отчита като извънреден труд – на основание действащите през периода редакции на ЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № СХ 313/08.05.2001г. и Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001г. За периода от 01.06.2002г. до 31.05.2017г. ищецът е положил извънреден труд, представляващ фактически отработеното служебно време над месечната продължителност от 360 лева или 2880 лева, като не е ползвал компенсации като почивки, нито трудът му е заплатен в пари. Моли се искът да се уважи. При условията на евентуалност ищецът счита, че превишаването на продължителността на служебното време се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща когато е налице прекратяване на правоотношението, без да е извършена компенсация. Следователно на военнослужещия не се дължи възнаграждение за извънреден труд, а обезщетение за неползвани почивки при прекратяване на договора за военна служба. Ето защо ищецът моли, ако се отхвърли главният му иск, да се осъди ответното поделение да му заплати обезщетение за отработеното и некомпенсирано с почивки удължено работно време.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Заявява, че не ищеца не се дължи възнаграждение за извънреден труд, защото е бил надлежно компенсиран с намалено служебно време и така служебното му време не е надхвърлило общата продължителност за съответния месец. 24-часовите дежурства по график се считат за удължено служебно време. Законът не допуска отчитане на извънреден труд при дежурства, съдебната практика приема, че удълженото работно време при 240часови дежурства не е извънреден труд по чл.203, ал.3 ЗОВС /отм./.

Когато е работено в режим на удължено работно време, компенсирането следва да се извършва в рамките на следващия месец. В случай, че работодателят не компенсира положения труд, според чл.136а КТ за военно служещия възниква правото сам да определи времето на компенсацията. Това негово преобразуващо право се погасява с тригодишна давност. Режимът на компенсиране на военнослужещи с почивки след дежурства е задължителен. Дните за почивка се определят с графика, изготвен до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който е изготвен. В случаите, когато лицето не може да ползва почивката, командирът на поделението издава писмена заповед, с която определя времето на ползването й. Нормативната уредба въвежда принципа почивката да се ползва максимално бързо след дежурството и всяка почивка компенсира предходно дежурство. Ответникът предявява възражение за изтекла кратка погасителна давност за всички претенции от 01.06.2002г. до 26.06.2014г. Прави възражение и за погасяване по давност и на правото на ищеца сам да определи кога точно да ползва компенсацията. По отношение на предявения евентуален иск за заплащане на обезщетение, ответникът го оспорва като недопустим и неоснователен. Заявява, че в закона няма ред за плащане на обезщетение за отработено в повече и некомпенсирано с почивки работно време. За такъв иск липсва основание и съдът не следва да го разглежда.

В съдебно заседание на 22.11.2021г. е направено изменение на иска, както следва:

Исковата претенция за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд се намалява с 686.40 лева, ведно със законната лихва, която сума е дължима за периода от 01.06.2002 г. до 30.04.2003 г., или това са единадесет главници, всяка от по 62.40 лева, като след намаляването остава главница в размер на 10545.60 лева за периода от 01.05.2003 г. до 31.05.2017 г.

Така посочената намалена главница от 10545.60 лева се намалява повторно до размера от 9613.67 лева.

За намаления размер и за периода от 01.06.2002 г. до 30.04.2003 г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото.

Исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата за извънреден труд се намалява с лихвите върху главниците за периода от 01.06.2002 г. до 30.04.2003 г. със сумата от 61.05 лева, включваща единадесет лихви, всяка от по 5.55 лева, като след намаляването остава лихва в размер на 938.95 лева върху главниците за останалия период.

Посочената намалена лихва от

938.95 лева се увеличава до размера от 10022.18 лева.

За първоначално намаления размер и за периода от 01.06.2002 г. до 30.04.2003 г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото.

Исковата претенция по евентуалния иск за неплатено обезщетение при прекратяване на служебното взаимоотношение се намалява със сумата от 1160.50 лева, дължима за периода от 01.06.2002 г. до 30.04.2003 г., или това са единадесет месеца по 105.50 лева, като след намаляването остава главница в размер на 17830.40 лева за периода от 01.05.2003 г. до 31.05.2017 г.

Така посочената намалена главница от 17830.40 лева се увеличава до размера от 19228.10 лева.

За първоначалния намален размер и за периода от 01.06.2002г. до 30.04.2003г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото.

Исковата претенция за заплащане на мораторната лихва върху главницата по евентуалния иск се намалява на 129.05 лева за периода от 01.06.2017 г. до 26.06.2017 г. върху оттеглената главница.

Посочената намалена лихва от 129.05 лева се увеличава на 135.93 лева за същия период.

За първоначално намаления размер съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства и от ангажираната експертиза, че през процесния период ищецът е бил кадрови военнослужещ във военно поделение 22480-Бургас и военно поделение 34590-Бургас, които нямат самостоятелна банкова сметка ***0-Бургас.

Със Заповед № ЛС-01-10/26.05.2017г. на командира на военно формирование 22480 е прекратен договорът за военна служба на ищеца, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса, а със Заповед № ЛС-01-13/31.05.2017г. ищецът е отчислен от списъчния състав на военното формирование и са му определени обезщетения по чл. 227, ал.

1, чл. 199, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 5 от ЗОВСРБ.

Видно е от относимата нормативна уредба, че през част от процесния период са действали Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (обн. ДВ, бр. 112/1995 г.) - до 12.05.2009 г., Правилникът за кадровата военна служба - до 12.06.2009 г., както и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 44/2009 г.) - до 30.03.2010 г., а след тези дати и до настоящия момент действащи са ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/2009 г.) и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 25/2010 г.).

Съгласно чл. 203, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.) седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В ал. 3 на същия член е предвидено, че в случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

Аналогични са и разпоредбите на сега действащия ЗОВСРБ - чл. 194, ал. 1 и ал.2, които предвиждат, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, както и че общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. В ал. 3 е посочено, че в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл.

214, ал. 1, т. 3 от закона.

В случая ищецът твърди, че не му е било разрешено ползването на полагащите му се почивки след изпълнявани дежурства, т.е. претендира заплащане на възнаграждение за неползвани почивки за положен труд над нормативно определената норма, но в границите на увеличената продължителност на служебното време, а не възнаграждение за положен труд над максималната продължителност на служебното време, който подлежи на заплащане като извънреден.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, постъпила в съда на 05.11.2021г., през процесния период ищецът е полагал труд над нормативно определената продължителност на работното време, част от който е бил компенсиран с почивки или със заплащане, като некомпенсирани са останали общо 3240 часа за целия период. Според експертизата, за целия период се дължи заплащане на възнаграждение за отработеното в повече от нормативната продължителност време, некомпенсирано с почивки, в размер на 9613.67 лева. Посочените часове, които са некомпенсирани, не са обаче разпределени равномерно по месеци. Видно от експертизата, всички ползвани почивки, за които няма посочен конкретен наряд, са отнесени към положени дежурства от същия или предходния месец. Видно от табличната част на експертизата, има големи периоди от време, през които няма превишаване на нормалната продължителност на работното време, тъй като ищецът е ползвал почивки като компенсации или му е заплащана сума за извънреден труд. В периода от 26.06.2014г. до 31.05.2017г. ищецът е отработил в повече само 88 часа труд, който не е компенсиран с почивки или заплащане. През този период той е работил в повече от нормативно предвиденото, без да е бил компенсиран, не през всичките месеци, а само през юли 2014г., март, април, май, юни и ноември 2016г. и през май 2017г. Вещото лице е изчислило, че за периода от 26.06.2014г. до 31.05.2017г. /съобразен с възражението на ответника за погасяване на исковете по давност/, на ищеца се полагат 424.11 лева главница и 46.80 лева мораторна лихва.