Решение № 92 от 09.05.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Харманли, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630101051 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България” ЕАД с обективно кумулативно съединени искове предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания против К. Н. Ю. за следните суми: 1) на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 36,17 лева, представляваща главница за незаплатени мобилни услуги; 2) на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 104,06 лева, представляваща неустойки по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. За претендираните суми е издадена заповед № 383 от 26.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 652 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2019г. бил сключен такъв договор за мобилни услуги между него и ответницата, по силата на който ответницата избрала ползването на абонаментна програма Интернет 16,99 лева с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.07.2021г. По повод на двугодишен абонамент, и с оглед качеството абонат на дружеството на ответницата било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi с отстъпка от стандарната цена.

Въз основа на посочения договор ответницата била ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006389442.

Съгласно ОУ към договора за мобилни услуги заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя.

При сключване на индивидуален договор всеки потребител бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавала потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

За потребените от ответницата услуги за периода 15.02.2020 до дата 24.06.2020г. ищецът бил издал следните фактури: фактура №7301841383/15.03.2020 г. за отчетния период на потребление от 15.02.2020г. с начислена за периода сума за разговори и месечни 1 абонаменти в размер на 2.19 лв./с ДДС/, платима в срок 30.03.2020 г.; фактура №7303120732/15.04.2020г. за отчетния период на потребление от 15.03.2020г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 16.99 лв./с ДДС/, платима в срок 30.04.2020 г. и фактура №7304482483/15.05.2020 г. за отчетния период на потребление от 15.04.2020г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 16.99 лв./с ДДС/, платима в срок 30.05.2020г.

Неизпълнението на задълженията по посочените фактури довело до правото на ищеца да прекрати едностранно договорното правоотношение, като датата на деактивация на процесния абонамент била 19.05.2020г. След датата на деактивация на ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение. Поканата била доставена на ответницата, но в предоставения 10-дневен срок не било получено плащане.

След прекратяването ищеца издал крайна фактура №7307131058/15.07.2020г. в която били начислени суми в размер на 104.06 лева - договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и сума в размер на 36.17 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги.

Ищецът твърди, че неизпълнението на ответницата било обусловило правото му да ангажира договорната й отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.

С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно: неустойката в размер на 104.06 формирана, както следва:

-за абонаментен план Интернет 16.99 лв. за мобилен номер ***** неустойка в размер на 42.48 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 14.16 лв. х 3 = 42.48 лв.

-към абонаментен план Интернет 16.99 лв. за мобилен номер ***** неустойка за ползване на устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi, в размер на 61 58 лева представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

В конкретният случай ответницата била подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала процесния мобилен номер и не била изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение била изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не били заплатени. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но ответницата била сключила договор и била ползвала съответната далекосъобщителна услуга, задължила се да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, съответно била в неизпълнение на договора си.

С тези мотиви се претендира приемане за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията на ищеца към нея, за които е издадена заповед № 383 от 26.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 652 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли.

Претендират се направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени. Ведно с молбата е депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова 2 молба oт назначения на ответницата особен представител. Твърди се, че между страните не била постигната конкретна уговорка относно начина на връчване на кореспонденцията между тях, не били уговорени правила относно предпоставките, при които мобилният оператор може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължима грижа и не било обвързано изрично неуспешният опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна. Ето защо особеният представител намира, че поканата за доброволно изпълнение не била надлежно връчена на ответницата.

Оспорва се размера на неустойката като прекомерен и противоречащ на добрите нрави, въпреки влизане в сила на постигната спогодба между Теленор и Комисията за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките. Така както била уговорена неустойката имала за предназначена да санкционира ответника за виновно неспазване на договорно задължение. Това задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко върху главното задължение. Във фактура № 7307131058/15.07.2020 год. неустойката за предсрочно прекратяване на договор абонамент била в размер на 104.06 лв. - прекомерно висока и накърняваща добрите нрави.

В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от назначения особен представител. В пледоарията си особеният представител поддържа изложените възражения в отговора на исковата молба, като оспорва претендираната неустойка.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Съдът е разпоредил да се укаже на заявителя да предяви иск в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е посочил последиците от неизпълнение на задължението. Разпореждането на съда е изпратено на заявителя на 02.11.2022г., следователно последният ден от срока за подаване на възражение е бил 02.12.2022г.

Настоящата искова молба е с вх. рег. № 9305 от 02.12.2022г., но същата е подадена по пощата на 01.12.2022г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик. Съглано чл. 62, ал.

2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Същевременно препис от исковата молба е представен с нарочна молба с вх. рег. № 9306 от 01.12.2022г. по ч.гр.д. № 652 по описа за 2022г. на РС-Харманли.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - валидното възникване на твърдените облигационни правоотношения, изпълнението на задълженията по сключените договори, приемането на изпълнението, изискуемостта и размера на претендираните вземания за главница, както и, че страните са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя, прекратяване на договорите, изискуемостта и размера на неустойките.

По отношение на претендираните вземания за доставени далекосъобщителни 3 услуги:

От представения по делото договор за мобилни услуги от 08.07.2019г., декларациясъгласие, приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 08.07.2019г. и общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника описаните в договора далекосъобщителни услуги, а именно мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца до 08.07.2021г.

Сключеният между страните договор за предоставяне на мобилни услуги има характерът на едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Следователно приложими са рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 от ТЗ търговецът може да установи отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема. В сключения между страните договор за мобилни услуги от 08.07.2019г. изрично е посочено, че общите условия за взаимоотношения с потребителите са неразделна част от него след приемането им, както и условията на ищеца за сключване на договори от разстояние, в случай че са приложими. Представена е декларация-съгласие от 08.07.2019г., подписана от ответницата, съгласно която е получила подписан от ищеца екземпляр от общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласна е с тях и се е задължила да ги спазва. Ответницата е декларирала, че е получила и информацията по чл. 4, ал. 1 от ЗПП.