Решение № 209 от 17.05.2018, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № гр.П., 17.05.2018 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа докладваното от съдията Данчев ……… в.гр. дело № 229 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно обжалване.

С решение № 112/

25.01.2018 г. ,постановено по гр.д.№ 7079/2016 г. П.ски районен съд ОСЪЖДА, на основание чл.59 от ЗЗД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., С.община, р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №*, представлявана от Председателя Д.Н., сумата от 16797 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г., както и сумата

19021,44лв., представляваща обезщетение за ползване за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г., на собствените на кооперацията електрическа уредба и съоръжение-трансформатор и кабели, находящи се в сградата трафопост, разположен в имота, находящ се в гр.П., ул.*** №*, в парцел V, в стр.кв.575 по плана на града, съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 75 кв.м., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., С.община, р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №3, представлявана от Председателя Д.Н., сумата 4551,80лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 16797лв. лева за периода 01.01.2014г. до 21.09.2016г., както и сумата 3334,45лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 19021,44лв. лева, за периода 01.01.2015г. до 21.09.2016г.

ОСЪЖДА, на осн чл.78, ал.1 от ГПК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., С.община, р-н ***, бул.“***“№159, бл.“***“ ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.*** №3, представлявана от Председателя Д.Н., сумата общо в размер на 3572,29лв., представляваща направени разноски по делото.

Това решение е било съобщено на „***“ АД, с ЕИК ***,на 05.02.2018 г.

Подадена е по пощата на 19.02.2018 г. въззивна жалба от „***“ АД, с ЕИК *** срещу решение № 112/ 25.01.2018 г. ,постановено по гр.д.№ 7079/2016 г. П.ски районен съд.

Жалбата е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т.

Представен е бил препис от въззивната жалба

,който е връчен на въззиваемата страна по делото от която е постъпил писмен отговор .

Жалбата има необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК. Развити са оплаквания за неправилна преценка на събрани по делото доказателства ,в т.ч. за неправилно игнориране на представени от въззивника / ответник пред РС /доказателства,за недоказаност на присъдения размер на обезщетението ,като в т.вр. въззивникът излага множество съображения ,които се отнасят до работата на вещите лица по изготвената по делото комплексна съдебна технико-икономическа експертиза ,представила различни варианти,както в т.вр. се счита ,че решението на РС-П. се основава на „негодни и некомпетентни експертизи.“ Развити са съображения за неправилно прилагане на закона или несъобразяване на законови норми ,относими към спора ,както и за допуснати множество процесуални нарушения .

В жалбата се прави доказателствено искане ,въззивната инстанция да „допусне и назначи комплексна съдебно –техническа експертиза ,изготвена от други вещи лица ,която да изчисли дължимата цена достъп за процесния период съобразно Методиката ,при верни количества преминала енергия и правилно определени обекти на присъединяване ,като да не се допускат изчисления на ДМА , а изчисленията да бъдат направени съобразно т.3.2 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп по стойността на Д|МА ,която е балансовата им стойност“.

В т.вр. съдът в определението си,постановено по реда на чл. 267 от ГПК е приел ,че това искане следва да остане без уважение. Както се вижда при проследяване на движението на делото пред РС-П. , първоинстанционният съд е допуснал изслушването на такава комплексна съдебна технико-икономическа експертиза ,която е изготвила основно експертно заключение/ представено на 24.07.2017 г./

,както и допълнително такова/депозирано на 11.09.2017 г./, а отделно от това в.л. икономист Т.Илиева е представила др. допълнително заключение за др. вариант на обезщетението.След това пък РС-П. с определението си от 12.10.2017 г. е уважил искането на ответника за допускане на повторна комплексна съдебна технико-икономическа експертиза по задачите, поставени от ответника с негова писмена молба от 05.10.2017 г. и това заключение е било прието в о.с.з. на 21.11.2017 г. ,при което е допуснал допълнителна задача на същите в.л. и това допълнително заключение било представено и прието в о.с.з. на 10.01.2018 г. при което страните са изчерпили въпросите си към вещите лица и не са възразили да се приеме заключението. Не е отразено в съдебния протокол искане от страна на процесуалния представител на ответника за допускане на друга комплексна експертиза и поради липсата на др. доказателствени искания в това с.з. е приключено съдебното дирене по делото.Поради тези съображения ,П.ски окръжен съд е счел ,че не са налице условия за допускане на нова експертиза .

С оглед на това и поради липсата на искания за събиране на други доказателства по делото пред въззивната инстанция,П.ски окръжен съд следва да разреши спора въз основа на същите доказателства ,които са били събрани и обсъждани и от П.ски районен съд ,като не се налага да обсъжда нови доказателства в този процес.

П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба от ***“ АД, при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК,намира ,че П.ски районен съд е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на правния спор и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци и по този причина следва да бъде потвърдено.

П.ски окръжен съд счита ,че РС-П. не е допуснал нарушения при преценката на събраните по делото доказателства относно това на кого принадлежи правото на собственост върху процесните електрическа уредба и съоръжение-трансформатор и кабели, находящи се в сградата трафопост, разположен в имота, находящ се в гр.П., ул.*** №*, в парцел V, в стр.кв.575 по плана на града, съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 75 кв.м.

РС-П. е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка ,като е съобразил най-напред нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот №70, том I к, рег.№ 2769,дело № 254/2000 год., издаден от Иван Иванов -Нотариус с район на действие РС П. с който ТПК „***” е призната за собственик на дворно място, цялото от 2440 кв.м., съставляващо парцел V, в стр.кв. 575 по плана на града,в което се намира сграда трафопост ,която сграда съставлява имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК и която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи 1.

По –нататък ПлРС е обсъдил подробно и писмените доказателства представени от ищеца и касаещи проектирането и строителството на трафопоста с определени параметри във връзка с предстоящото разширение на ТПК „*** „ през 1980 г. по повод на което СК „Електроснабдяване „ – гр.П. е дал предписание за изграждане и оборудване на трафопост и захранването му с определени кабели ,като всичко това следва да стане за сметка на инвеститора –самата ТПК „*** „. С оглед на тези доказателства , представени по делото в оригинал по опис / предписание за изграждане и оборудване на трафопост с определени параметри и захранването му с определени кабели, чието полагане следва да се извърши от и за сметка на инвеститора ; обяснителна записка към работния проект на обекта, а също и такава за захранващите кабели; доказателства за откритото финансиране на обекта, чиито срок на изпълнение е 08.03.1983 год.; доказателства за започването на обекта през 1982 год. със строително разрешение №830/28.06.1982 год., изд. от ОбщНС П., както и за въвеждането му в експлоатация, след съгласуване със СК Електроснабдяване” П., отдел „Поддръжка и ремонт” с Протокол от 19.04.1984 год. и констатация „Годен за експлоатация”.,както и извлечения от инвентарната книга за дълготрайните активи на кооперацията-по сметка 203 /сгради _ и по сметка 204 / машини ,съоръжения и оборудване / , правилен се явява извода на ПлРС ,че Ищецът се легитимира като собственик на гореописаната сграда за трафопост, на поземления имот, в който е построена същата, както и на самото съоръжение трафопост, в т.ч. съдържащото се в него устройство за пренос на електрическа енергия - трансформатор и на захранващите го ел.кабели, които съставляват елементи на цялостната електрическа система.

П.ски районен съд законосъобразно е съобразил и изявления на противната страна по делото ,съдържащи се в други документи – писменото становище от представляващия ответника,намиращо се на стр.102 от приложеното гр.д.№4169/2014 год., което е преценил като признание на правото на собственост на ищеца/ тъй като представляващият ответника е признал, че силовият трансформатор, монтиран в ТП 71, не е собственост на дружеството,не притежават паспорт на съоръжението и не могат да дадат информация за него/ ,както и представения, като доказателство по делото с исковата молба договор за присъединяване на обекти на потребители от 20.02.2007 год., сключен между „*** П.” АД и „***”ООД, в чл.З от който е записано ,че присъединяването на обекта ще се извърши към табло НН на ТП 71 за което е посочено ,че е собственост на ТПК „М.Денчева”и че присъединяването ще стане с тяхно съгласие В т.вр. не е основателно оплакването ,че съдът не е обсъждал представените от ответника доказателства за собственост на кабелите.

Напротив , РС-П. изрично е посочил в мотивите на решението си ,че няма доказателства на какво основание ответникът е завел захранващите ТП 71 кабели в актива си и в т.см. очевидно е приел, че самото завеждане в актива не е достатъчно доказателство за придобиване правото на собственост върху тях и то не може да се противопостави на представените от ищеца многобройни доказателства в тази посока ,които бяха посочени по –горе – за проекта, за финансирането и приемането на обекта.

Поради тези съображения , П.ски окръжен съд споделя извода на РС-П. по въпроса чия собственост са процесните дълготрайни материални активи,находящи се в сградата трафопост и която сграда съставлява имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-56/18.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК и която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи 1.

След като е разрешил въпроса чия собственост са процесните съоръжения , РС-П. е изследвал и другите обстоятелства , които са от значение за правилното решаване на спора и те са следните :

Между страните по делото фактически не е спорно ,че „***“ АД е ползвало тези съоръжения за двата периода ,посочени в исковата молба / съответно от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и от 001.2014 г. до 31.12.2014 г. ,търсените суми за обезщетение за всеки от които периоди формира отделен иск за обезщетение за ползването, а така също е безспорно ,че това ползване е ставало без да има сключен какъвто и да било договор с който да са били уредени отношенията между страните по делото.