Решение № 5766 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5766 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П С при участието на секретаря Е Ш като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110124822 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.04.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети януари година две хиляди двадесет и четвърта в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С

Секретар Е Ш

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П С гражданско дело номер 24822 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т..” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..” № .., с ЕИК .., представлявано от изпълнителния ..ор А С А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Е. Д.

Н., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. Б, ет. 4, АП... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 20.01.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 997,50 лв., от които: сумата 881,20 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 79,94 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 31,94 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 4,51 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 11, находящ се в гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. Б, ет. 4, с абонатен № .., за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 997,50 лв. за целия имот. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „..” ЕООД – гр. София за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Е. Д. Н., че ответникът дължи на „Т..” ЕАД – гр. София, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 997,50 лв., от които: сумата 881,20 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 79,94 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 31,94 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 4,51 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи претенции, претендира направените по делото доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Д. Н., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни по размер. Оспорва извършена метрологична проверка на абонатната станция, както и издаване и получаване на фактури за доставена топлинна енергия. Оспорва издадените фактури относно отразените в тях стойности. Прави възражение за погасителна давност относно претендираните главници и лихви. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.

С определение от 04.01.2024 г. „..” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „..” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 3214/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 07.03.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Е. Д. Н. е осъден да заплати на „Т..” ЕАД сумата от 881,20 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. 2, ет. 4, АП.., с абонатен № .., за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г., сумата от 79,94 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., сумата от 31,94 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 4,51 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 23.12.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т..” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т..” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по 3

Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т..” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „..” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т..” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените и приети писмени доказателства по делото от третото лице помагач се установява, че „..” ЕООД извършва услугата дялово разпределение на доставената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, където се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на право на ползване № .., том .., дело № ../1993 г. на Първи нотариус при СРС, се установява, че С. Г.а Н.а е дарила на сина си Е. Д.

Н. и на дъщеря си Л. Д.а К. по равно своите 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. Б, ет. 4, като е запазила правото на ползване върху дарените части пожизнено и безвъзмездно. От представения заверен препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том I, рег. № .., дело № .. г. на нотариус с рег. № .., действащ в района на СРС, се установява, че Л.

Д.а К. е продала на брат си Е. Д. Н. собствената си 1/2 идеална част от процесния топлоснабдяван недвижим имот. От представения заверен препис от молба-декларация от 28.02.2000 г., подадено от ответника, се установява, че същият е направил искане за откриване на партида не негово име за процесния отопляван недвижим имот, като към декларацията е приложено съгласие на С. Г.а Н.а за прехвърляне на партидата на името на ответника.

По отношение на представения от ответника заверен препис от фискален бон за извършено плащане се установява, че извършеното от ответника плащане е по фактура от 30.04.2023 г., поради което същото доказателство е неотносимо към предмета на спора.

Като доказателства по делото са приети представените от третото лице помагач изравнителни сметки.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „..” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна 4 инсталация и отопляем имот възлиза на 1 195,26 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 082,07 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 113,19 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 19.06.2023 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № .., за периода от месец май 2019 г. до месец април 2022 г. за потребена топлинна енергия с включени изравнителни сметки за същия период, възстановена сума за корекция цена и извърено прихващане от предходния период, е в размер на 881,20 лв. за главница и 79,94 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са били изготвени три броя изравнителни сметки.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т..” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..“, бл.

.., вх. Б, ет. 4, АП... Не се спори, че ответникът е собственик на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.