Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 755/2025
Вид
Решение № 26
Подписан
19.01.2026
В сила
02.03.2026
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 16 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 96401/13.08.2025г. от Гаранционен фонд срещу решение № 1060/16.07.2025г. постановено по т.д.№ 1536/2024г. на СГС в частта, с която е уважен предявения от „Дискордиа" АД, иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размера над 18 594, 73лв., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024г., до присъдения размер от 37 189, 46 лв. за увредения влекач марка „ДАФ", модел „ХФ430ФТ", per. № ********, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024г., за обезщетение за имуществени вреди в размера над 2541, 93 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024г., до присъдения размер от 5083, 78 лв. за увреденото полуремарке марка „Кьогел", модел „СН 24", per. № ********, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024г., за мораторна лихва в размер над 1552, 27лв. до уваженият размер от 3104,55 лв., както и в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Жалбоподателят счита, че размерът на присъдените обезщетения следвало да се редуцира с 50%, поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарна композиция, състояща се от т.а. марка „ДАФ", модел „ХФ430ФТ", per. № ******** и прикачено полуремарке марка „Кьогел", модел „СН 24", per. № ******** и предвид горното, следвало да бъде редуцирана с 50% и присъдената мораторна лихва върху главниците за периода 15.01.2024г.-24.07.2024г. Навежда се още, че първоинстанционният съд не е определил размер на съпричиняване и принос на водача на увредената товарна 1 композиция за това, че е управлявал увреденото МПС с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, предприел е маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, в нарушение на чл, 5, чл. 16 и чл. 21 от ЗДвП. Процесният инцидент не би настъпил, в случай, че не са били допуснати всяко едно от посочените по - горе нарушения на водача на товарната композиция, като горното било видно и от изготвената по делото САТЕ. От изготвената експертиза ставало ясно, че водачът на товарния автомобил се е движил със значително по - висока от разрешената скорост (79 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч), поради което е допуснал настъпването на процесния инцидент. В случай, че водачът на товарната композиция се е движил с разрешената за пътния участък скорост, ПТП не би настъпило, за което е категорично и заключението на вещото лице. Безспорно било установи, че процесното ПТП е настъпило в лентата за насрещно движение, т.е. водачът на товарния автомобил е предприел технически неправилна и неразрешена „спасителна" маневра за заобикаляне на лекия автомобил, като ако същия се бе движил с разрешена и съобразена скорост и бе предприел аварийно спиране - удар не би настъпил. На страница 7 от Допълнителна САТЕ, приета в о.с.з. на 17.06.2025г. било посочено, че ако водачът на товарната композиция се е движил с максимално разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч. е щял да има възможност да пропусне пред себе си навлизащия в кръстовището л.а.

„Мерцедес", при което нямало да настъпи удар между двата автомобила.эВ жалбата се твърди още, че СГС не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като въз основа на тях при прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да намали определеното от него обезщетение със съответстващия процент съпричиняване, СГС е бил длъжен да обсъди в мотивите на решението си въведените от Гаранционен фонд доводи и възражения като прецени всички относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се също, че СГС не е изследвал причинно-следствената връзка между поведението на водача на товарната композиция и настъпилото ПТП, т. е. първоинстанционният съд не е взел предвид съвкупния съпричинителен процес в обективна логическа връзка с крайния вредоносният резултат. Безспорно било установено, че ако водачът на товарната композиция се е движил с максимално разрешената скорост за пътния участък и не бе предприел технически неправилна маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, то ПТП не би настъпило.Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата, с който се оспорва основателността й.

Пред въззивната инстанция е депозирана и частна жалба с вх.№10991/24.09.2025г. от Гаранционен фонд срещу определение № 3452/01.09.2025г.постановено по т.д.№ 1536/2024г. по описа на СГС, с което е допълнено съдебно решение № 1060/16.07.2025 г. по т.д.№ 1536/2024 г. по описа на СГС, ТО VI-14 състав, като Гаранционен фонд - гр.София е осъден да заплати на "Дискордиа" АД с ЕИК 117015342 сумата от още 5 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, съдът е допуснал очевидна непропорционалност при определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство и положен труд от юристите, представляващи двете страни 2 по делото. При определяне размера на справедливото адвокатско възнаграждение на ответника следвало да се съобрази предметът и сложността на производството, обжалваемия интерес и осъществената от процесуалния представител защита. Моли определението да бъде отменено по отношение на разноските, присъдени на основание чл.

78 ГПК над сумата от 540 лв.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който се оспорва основателността й.

Решението на Софийски градски съд, в частта в която Гаранционен фон е осъден да заплати на „Дискордиа“АД на основание чл. 558, ал.5 вр. чл. 557, ал.1, т.2 б“а“ КЗ сумата от 18 594.73лв. – обезщетение за имуществени вреди и за сумата от 2541.93 лв.обезщетение за имуществени вреди, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. същество е неоснователна.

Разгледана по

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът налице ли е съпричиняване от страна на водача на товарната композиция за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.

Пред Софийски градски съд са изготвени две съдебно-технически експертизи /основна и допълнителна/, от чиито заключения се установява настъпването и механизма на пътно-транспортното произшествие, противоправността на извършеното от водача на увреждащия лек автомобил деяние и неговата вина, а именно: процесното ПТП е настъпило на 15.10.2023 г. около 19.30ч. на кръстовището на път 1-7 с път III 7072, община Тунджа, област Ямбол, при което водачът на лек автомобил, марка Мерцедес, peг. №******** - И. М.

И. с ЕГН **********, е нарушил правилата за движение по пътищата и не пропуснал движещия се по пътя с предимство (указан със знак СТОП „Пропусни движещите се по пътя с предимство“) влекач, марка ДАФ. модел ХФ 430 ФГ. peг. ******** с полуремарке. марка Кьогел, модел СН 24. peг. №********. Товарната композиция, съставена от влекач и ремарке, се е движела по път I-7 в средната пътна лента от трите пътни ленти, в посока с.Козарево към с.Могила, когато приближавайки кръстовището лекият автомобил Мерцедес е навлязъл в него, движейки се в права посока и последвал удар. Мястото на удара между двата автомобила е в продължението на лявата пътна лента, предназначена за завиващите наляво автомобили в посоката на движение на товарната композиция. Скоростта на движещите се в посока на движение на товарната композиция превозни средства е ограничена с пътен знак, поставен на около 110 м. преди кръстовището – 50 км/час. Мястото на удара между двете МПС е определено по широчина на пътното платно за движение по път I-7 на около 3-5 м. вляво от десния край на платното за движение по посока на движението на товарния автомобил, и по дължината на платното за движение, и на около 10 м. след първия на кръстовището, в същата посока на движение. Ударът е настъпил в самото кръстовище с път III 7072. Условията са били в тъмната част на денонощието, без да е била 3 ограничена видимостта на водачите. От заключенията още се установява, че товарната композиция се е движела със скорост от около 79 км/час, в зоната на пътен знак ограничаващ скоростта на 50 км/часа. Към момента на настъпване на удара обаче скоростта й е била 50 км/час. Според заключенията от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е субективните действия на водача на лекия автомобил Мерцедес със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в процесното кръстовище в момент, в който от лявата му страна е приближавал влекач ДАФ, движещ се по път с предимство. Вещите лица установяват още, че пътния инцидент не е бил предотвратим за водача на товарната композиция в момента на навлизане на лекият автомобил в кръстовището. Видно от отговора на задача № 8 от основната САТЕ, по делото няма данни за навлизане на товарната композиция върху пътната лента за насрещното му движение.

По отношение на нанесените имуществени вреди на т.а влекач вещото лице е посочило, че средната пазарна цена на материалите и труда необходими за отстраняване на повредите по влекача ДАФ с ДК № ******** към датата на застрахователното събитие 15.10.2023г. при ремонт с нови оригинални части без ДДС е 31 027.66лв., а с ДДС 37 233.19лв., а размера на ремонта на полуремаркето без ДДС е 4236.55лв., с ДДС 5083.87лв.

Пред първоинстанционният съд е разпитан и свидетеля И. И., който е казал, че не е възприел приближаващия товарен автомобил, но тези показания, преценени в съвкупност с останалият доказателствен материал по делото, води до извод, че И. е навлязъл в кръстовището без да се увери, че по пътя с предимство не приближава или не се задава друго моторно превозно средство и преминаването е безопасно. С навлизането в кръстовището без да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС свид. И. е допуснал нарушение на ЗДвП, за което е бил санкциониран. Въззивният състав не кредитира показанията на свидетеля, тъй като видимо от представеният снимков материал в експертизите и отговор на четвърта задача в допълнителната експертиза на процесният път няма възвишение,, а пътният участък е хоризонтален, преди настъпване на процесното ПТП не е имало други автомобили или предмети, които да ограничават видимостта на двамата водачи един към друг.

Видно от представеният като доказателство по делото протокол за ПТП № 1/л.53/ И. И. го е подписал, като е удостоверил обстоятелствата при настъпване на ПТП, а именно:

В качеството на участник № 1 И. не е пропуснал движещият се по пътя с предимство участник № 2 Ю. А..

С допълнителна САТЕ вещото лице е посочило, че възможност за предотвратяване на процесното ПТП от страна на водача на лекият автомобил би съществувала, ако той е спрял на знак „СТОП“, като в този случай скоростта на движение на товарната композиция не би имала отношение към ПТП. Свидетелските показания на И., че е спрял на знака стоп, не следва да се кредитират, защото ако беше спрял и не се е движил в посоката си на движение удар не би настъпил, а още повече, че протокола от ПТП, който е подписан от него, удостоверяващ неизгоден за него факт, установява, че същия не е 4 пропуснал движещият се по пътя с предимство участник № 2 Ю. А.. Експертното заключение установява, че при различната скорост на товарния автомобил, времето за реакция би се променило с 1.26 секунди, което е недостатъчно за предотвратяването на удара, обстоятелство изключващо извод за съпричиняване.

Наведеното във въззивната жалба оплакване, че товарният автомобил е предприел технически неправилна и неразрешена „спасителна“маневра не се подкрепя от събраният по делото доказателствен материал по делото. Както вече беше посочено, видно от отговора на задача № 8 от основната САТЕ, по делото няма данни за навлизане на товарната композиция върху пътната лента за насрещното му движение По частната жалба: