Решение № 902 от 29.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. гр. Хасково, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640101196 по описа за 2024 година

Предявен е от Д. Д. В. с ЕГН:********** от ***, със съдебен адрес ***, адв.К.Я., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1715, район „Витоша“, ж.к. “Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“, ет.6, представляван от управителя Т.И.В., чрез юриск.К.В., иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищцата била наследник на своя съпруг Н.Ф.В., починал на *** г. в гр.Хасково. Със съобщение изх. № 1187/17.01.2024 г. на ЧСИ - С.П., била уведомена, че на основание чл.429 от ГПК е конституирана като длъжник в качеството си на наследник на Н.Ф.В. по изп.д.№ 20208740400124, като в процесното съобщение й указвали, че задължението към 17.01.2024 г. възлиза на 8 133.92лв. Първоначалния изпълнителен лист срещу наследодателя Н.В.В. бил издаден на 30.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 1945/2012 г. на Районен съд-Хасково, с който бил осъден наследодателя й да заплати на „ОББ" АД сумите 4891.28лв.-главница, 178.35лв.-договорна лихва, наказателна лихва 238.06лв., разноски в размер на 97.83лв., адвокатско възнаграждение 344.09лв. и законна лихва върху главницата от 25.07.2012 г. Кредиторът „ОББ" АД образувал изпълнително дело срещу наследодателя В. под №896/2012 г. по описа на ЧСИ-С.П., с район на действие - Окръжен съд Хасково, като същото било образувано на 06.11.2012г. и по него изпратена Покана за доброволно изпълнение на 21.11.2012г. С протокол от 20.11.2019г. ЧСИ - С.П. констатирал, че по цитираното дело е настъпила перемция, като приел, че същата е настъпила на 06.11.2014г.

1

Впоследствие вземането било прехвърлено на настоящия ответник „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като от момента на образуване на изп.д. № 896/2012г. на ЧСИ-С.П. до образуване на изп.д. № 124/2020г. отново на ЧСИ С.П. не били извършвани действия за принудителното събиране на сумата по изпълнителния лист спрямо наследодателя на ищцата, нито други действия, с които да е спирана или прекъсвана давността на вземанията по изпълнителния лист, за период по-дълъг от пет години.

С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че по отношение на ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищеца, за суми в размер на 8133.92лв., формирани както следва : 572.21лв. неолихвяема сума, 2983.25лв.-главница, 3552.79лв. лихви и 319.27лв. разноски по изп.дело, както и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноски по 3ЧСИ, с включен ДДС в размер на 706.39лв. в полза на ЧСИ-С.П., както и всички такси и лихви формирани след връчване на поканата за доброволно изпълнение, наименована съобщение изх.

№1187/17.01.2024г. ЧСИ-Пеев, и същите задължения са погасени по давност.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като частично недопустим досежно установяване недължимост на разноските по изпълнителното дело. Според ответника, в тази част производството по делото следва да се прекрати, тъй като въпроса за дължимост на разноските в изпълнителното дело следвало да се реши по правилата на чл.79 от ГПК в хода на самото изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 от ГПК. Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и счита, че следва да се отхвърли. Доколкото вземането било установено със заповед за изпълнение, която не била оспорена и влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая била петгодишна. В този смисъл била и съдебната практика.

Към момента на образуване на изп. дело №896/2012г. по описа на ЧСИ С.П. било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България от 18.11.1980г., което изрично постановявало, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането“. Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилагало от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започвали да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следвало да бъдат съобразени както Постановление № 3/18.11.1980г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за 2 прилагане от съдилищата. Доколкото изпълнителното производство по изп.

Дело № 896/2012 г. по описа на ЧСИ С.П. било образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г., давност в гореописаното изпълнително производство не била текла до 26.06.2015г.

След дата 26.06.2015г. били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото се приемало, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо дали прилагането му било поискано от взискателя или било предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/, каквито били насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.

След прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 896/2012г. по описа на ЧСИ С.П. с влязло в сила постановление бил изтеглен изпълнителния лист и по молба на „ЕОС Матрикс" ЕООД образувано ново изпълнително производство спрямо наследодателя на ищеца - Н.Ф.В. на дата 22.01.2020г. под № 124/2020г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 874 при КЧСИ, с район на действие ОС - Хасково. В хода на производството и преди изтичане на давностния срок на вземането били поискани и предприети нови изпълнителни действия, които довели до прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, както следва:

На дата 22.01.2020г. по делото била депозирана молба за образуване на изпълнителното дело, в която се искало от съдебния изпълнител да предприеме изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като извърши справка за действащи банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях.

На дата 13.03.2020г. била депозирана молба по делото от „ЕОС Матрикс" ЕООД, с която се искало налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника в „ПИБ" АД, като на същата дата било изпратено запорно съобщение за запор на сметките.

На дата 12.10.2021г. била депозирана молба за изпълнителни действия чрез извършване на справки и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На дата 29.10.2021г. било изпратено запорно съобщение до трето задължено лице работодател на длъжника за запор върху вземане от трудово правоотношение с „Тоби“ ООД, гр. Хасково.

На дата 25.01.2024г., когато вече били конституирани по изпълнителното дело наследници на Н.В., била депозирана молба от взискателя с искане за предприемане на изп. способ, чрез налагане на запор върху установените банкови сметки на наследниците, което било и последното законосъобразно изпълнително действие, поискано по делото, довело до прекъсване на давностния срок.

Следвало да се има предвид, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или 3 дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя, като в този смисъл се цитира съдебна практика.

В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ, тъй като давността била свързана с поведението на кредитора, а не се влияела от поведението на други лица. Според съдебната практика, при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Вън от производството по индивидуално принудително изпълнение по изпълнителното дело се осъществили и други юридически факти, имащи значение за прекъсване на погасителната давност, като на 14.04.2020г. между наследодателя на ищцата - Н.Ф.В. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД било сключено извънсъдебно споразумение за разсрочване и погасяване на задължението, с което вземането изрично било признато от длъжника по основание и размери, по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, факт който довел до прекъсване на погасителната давност.

В условията на алтернативност, дори да бъде прието, че давностният срок е изтекъл към дата 14.04.2020г., по силата на чл.4, ал.4 от посоченото Споразумение, с подписването му, длъжникът изрично на основание чл.113 от ЗЗД упражнил правото си на отказ от последиците на изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, които били настъпили до датата на Споразумението.

Следвало да се вземе предвид също така, че давността била спряна на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл.3, т.2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно чл.13, спрелите да текат срокове по време на извънредното положение по горецитирания закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ, т.е. от 21.05.2020г.

С оглед гореизложеното се твърди, че към датата на подаване на исковата молба – 15.05.2024г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен. Счита, че следва да се отхвърли предявения иск и да се присъди на дружеството юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК досежно разноските за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

4

На 27.07.2012г. по ч.гр.д.№1945/2012г. по описа на РС-Хасково е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът Н.Ф.В. да заплати на „ОББ“ АД сумата от 4891,28лв., от които 4474,87лв. – главница, 178,35лв. – договорна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г. и 238,06. – наказателна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г., по извлечение от счетоводни книги, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2012г. и направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

На 30.07.2012г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 27.07.2012г. по ч.гр.д. №1945/2012г. по описа на РС-Хасково е издаден изпълнителен лист, по силата на който Н.Ф.В. е осъден да заплати на „ОББ“ АД сумата от 4891,28лв., от които 4474,87лв. – главница, 178,35лв. – договорна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г. и 238,06. – наказателна лихва от 28.08.2011г. до 24.07.2012г., по извлечение от счетоводни книги, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2012г. и направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.