Решение № 158 от 02.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Благоевград, 02.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Бакалова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело № 20211200100590 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от М. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ж.к. И, ет. *, ап. *, ч/з адв. П.К. против ЗД „Б.И.“ **, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. З.Б. №**.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия, вследствие на ПТП Г.А.К., на 71 години.Посочва се, че на 21.10.2020 г. около 13:20 ч. в гр. Р., по улица „Христо Ботев“, в района на ф-а „Хемефа, Ан. Ал.

Вр., при управление на л.а. марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с peг . № Е 2863 МТ нарушила правилата за движение по пътищата, като блъснала правомерно движещия се велосипедист Г.А.К.. В следствие на удара Г.К. откаран в болница, изпаднал е в кома и по-късно на същия ден е починал.

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 255/2020 г. по описа на РУ Р., пр.пр. № 3190/2020 г. по описа на ОП Благоевград, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. А.В. нарушения на правилата за движение по пътищата, като в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач А.В. и 1 настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Г.К..

Твърди се, че за увреждащия л.а. “Фолксваген Голф” с peг. № Е 2863 МТ, управляван от А.В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № BG/02/120002682954/21.09.2020 г., със срок на валидност една година, считано от 21.09.2020 г. до 20.09.2021 г. със ЗД „ББ.И.“ АД, гр. С..

По силата на този договор за застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица към датата на събитието.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение ред ответното дружество като са представени всички документи, с които разполага, получена от застрахователя с о.р. на 18.02.2021 г. По заведената претенция към настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение и не е изпратил отговор по претенция й. С оглед на изложеното, счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД ББ.И.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищцата.

Посочва се, че ищцата М.К. е съпруга на загиналия. Тя изключително тежко преживява смъртта на своя съпруг Г., с който са създали сплотено и задружно семейство, живеели са в много обич и разбирателство, създали са и са се грижили с огромна любов за децата си. Имали са общи планове за бъдещето, не са допускали, че нещо може да ги раздели. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия мъж предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищцата.

Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и психически ежедневието й, това се е отразявало негативно и на здравето й.

Ищцата е останала без семеен партньор в момент, в който има най-много нужда от съпруга си. С причинената загуба остава без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищцата. Моралните страдания, търпяната скръб 2 от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача А.В., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „ББ.И. АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увредения има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Претендиралите суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейния съпруг, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Направено е искане да са постанови решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „ББ.И.“ АД, гр. С. да заплати на ищцата М. К. К. обезщетение в размер на 25 500, частичен иск от 200 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г.К..

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 28.10.2020 г.датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане за неимуществени вреди, евентуално от 18.02.2021 г.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

От страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава, както по основание, така и по размер.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, peг. № Е 2863 МТ към датата на ПТП-21.10.2020 г.

Не се оспорва факта на настъпване на самото ПТП и на участниците в него и не възразяват тези обстоятелства да се отделят като безспорни и 3 ненуждаещи се от доказване.

Оспорва се механизма на ПТП, като считат, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Констативния протокол за ПТП е пострадали лица № 24 от 21.10.2020г., не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Същият има установителна сила само относно факта на настъпването на самото ПТП и участниците в него, констатирани от длъжностното лице, което го е съставило.

Твърди се, че в Констативния протокол се съдържат данни за образувано наказателно производство, за което липсват каквито и да са данни на какъв етап е.

Посочва се, че ищцата и нейните процесуални представители не са проявили процесуална активност и не са представили нито едно доказателство от ДП, което може да внесе яснота относно причината за настъпване на ПТП, начина на настъпване, предотвратимост на удара за водача на лекия автомобил, на велосипедиста и т.н.

Твърди се, че върху ищцата е доказателствената тежест за установяване на всички обективни елементи от фактическия състав на деликта.

Оспорва се твърдението, че е настъпила вреда за ищцата. Същата не се предполага, а подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване.

Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на Г.А.К., доколкото до този момент по делото няма нито едно доказателство, което да може да установи такава връзка. Видно от преписа на акта му за смърт той е починал в гр. С., а не в гр. Р.. Ето защо не е ясно налице ли е причинно следствен връзка между неговата смърт и ПТП.

Оспорва се исковата претенция и по размер. Твърди се, че претендираното обезщетение е силно завишение. Претенцията не отговаря на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП 21.10.2020 г., като е завишена спрямо действителната вреда, макар човешкият страдания и живот да са неоценими са пари.

Посочва се, че ако в хода на процеса се докаже основателността на 4 предявената претенция, справедливо обезщетение би била сумата от 100 000 до 120 000 лева.

Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Г.А.К., който е управлявал велосипеда си в нарушение на правилата на ЗДвП, като е бил силно алкохолно повлиян, и поведението му на пътното платно е било неадекватно и несъобразено с останалите участници в движението.

Оспорва се претенцията за лихва, считано от 28.10.2020 г. Твърди се, че ответното дружество не е уведомявано от А.В. за настъпилия пътен инцидент, а е уведомено за ПТП от претенцията на ищцата, получена на 18.02.2021 г., от когато за ответника е започнал да тече 3 месечен срок за произнасяне по претенцията, след който той може да изпадне в забава.

Посочва се, че ищцата не е представила по преписката удостоверение за банкова сметка, по която следва да и се плати претендираното обезщетение, поради което е в забава по отношение на законовите си задължение.

Твърди се, че исковата молба е нередовна, доколкото в нея отново не е посочена банкова сметка, по която следва да се извърши плащане, каквото е изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК към съдържанието на исковата молба.

Посочва се, че претенцията за лихва за период от 28.10.2020 г. е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.

Разпоредбата на чл. 497 КЗ е специална спрямо разпоредбата на чл. 429 КЗ, тъй като чл. 497 КЗ се отнася за застраховка ГО на автомобилистите, от каквато ищцата сочи, че произтичат правата й срещу застрахователя, а разпоредбата на чл. 429 КЗ касае обща застраховка ГО и въвежда общи правила за този вид застраховка.

По делото е постъпила Молба от адв. П.К. – пълномощник на ищцата Марияна К., с която изразява становище по депозирания от ответното застрахователно дружество писмен отговор.

По възраженията за неоснователност на исковата молба излага следните съображения:

Посочва, че с оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва и не възразява да бъдат отделени за безспорни обстоятелствата за наличието на 5 валидно застрахователно правоотношение, респективно наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил и за факта на настъпване на ПТП и участниците в него, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Твърди, че са неоснователни възраженията на ответника по отношение механизма, противоправността на извършеното от водача на л.а. А.В. деяние и нейната вина.

Посочва, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство, а представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О.

Посочва, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, считам, че не е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.

Посочва, че неоснователно ответникът оспорва настъпилите за ищцата вреди..

Сочи, че ответникът неоснователно оспорва предявения иск за неимуществени вреди по отношение неговия размер. Твърди, че в настоящия случай искът е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед 6 причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.