Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 24.11.2017, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 417/2017
Вид
Решение № 204
Подписан
24.11.2017
В сила
12.03.2018
Състав
ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ ПЕТРИЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер .11.2017 год.гр.Велинград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА

КОЛЕГИЯ

На 06.11.2017г.година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

Секретар:

Мария Димитрова

Прокурор: като разгледа докладваното от председателя

АНХД №-417/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

В.И.Б. ЕГН ********** *** е обжалвал НП № 186/21.07.2017г. на Директор на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с молба същото да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага съображения в тази насока – допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на идентитет на залегналите като посочени правни норми и фактически положения в съставения АУАН и НП, не е посочена конкретната нарушена законова разпоредба, липсва пълно описание на извършеното деяние – не е посочена точната дата на извършването му, а е посочен предполагаем период, липсва описание на нарушението, не е посочено мястото на нарушението, не е извършено вмененото административно деяние, липсват констатации за извършени в посочените отдели незаконни сечи, не е изцяло негова отговорността за охранявания участък, не е отговорен за охраната на горска територия частна собственост. Алтернативно в жалбата се излагат доводи наказанието да бъде намалено до предвидения в закона минимум. Ангажира доказателства. В съдебно заседание, чрез пълномощника си-адв.Ч.иска отмяна на НП поради недоказаност от страна на административно наказващия орган нарушението- няма данни за извършена незаконна сеч, възможно е нарушението да е извършено по време различно от работното му, не става ясно защо АНО приема, че извършената сеч е осъществена от допусната в резултат на неговото бездействие сеч в поверената му територия, деянието не е установено както от обективна, така и от субективна страна.

Ответникът по жалбата в писмено становище излага доводи за законосъобразност на издаденото НП. Счита, че административното нарушение е доказано, че е спазен процесуалният е материалният закон при издаването на НП. Излага съображения, че на жалбоподателя, като заемащ длъжността „Горски стражар”, са му вменени задължения по опазване на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, уредени в чл.190, ал.1,т.1 от ЗГ, изразяващи се непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия- не е опазил и не е предотвратил сечта на 59 броя дървета от бял бор, немаркирани с КГМ и 120 бр.дървета от бял бор в основата на които има отпечатък със синя боя в поверения му отдел. Излага съображения, че дори и да са допуснати процесуални нарушения, то те не са съществени и са преодолими и не водят до допуснати пороци, които да имат за последица невъзможност на нарушителя да организира защитата си по фактите или пор правото. Сочи, че деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не е маловажен случай и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, като предмет на посегателство са обществени отношения, свързани с опазване на горския фонд.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

На жалбоподателя В.И.Б. е съставен акт от 23.03.2017г./

№ 001652/ за това, че не е опазил поверената му територия, като горски стражар, от незаконни ползвания – незаконна сеч в отдел 73 в- в землището на Дорково, община Ракитово-отсечени 59 броя немаркирани бял борови дървета и 120 бр. бял борови дървета, с отпечатък със синя боя в основата, който не се чете. В отдела няма издадено позволително за сеч. Нарушението е извършено в периода от 03.01.2017г. до 23.03.2017г. и е установено на 23.03.2017г. - нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражение. На 21.07.2017г. директорът на Регионална дирекция по горите- Пазарджик е издал НП № 186 от 21.07.2017г./ НП е издадено от оправомощено лице, видно от приложената заповед към преписката/, в което административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на длъжностно лице – горски стражар при ТП ДГС „Алабак”, отговарящо за опазването на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, не е изпълнил вменените му задължения с нормата на чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите, изразяващи се в неупражняване на контролни функции- не е предприел мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия със Заповед №1/03.01.2017г. на Директор на ТП ДГС Ракитово, а именно – не е опазил и не е предотвратил сеч в горска територия, на територията на ТП ДГС „Ракитово”- отдел 73 подотдел”в” в землището на село Дорково- на 59 броя дървета от бял бор, немаркирани с КГМ и 120 бр.дървета от бял бор в основата на пъновете, на които има отпечатък със синя боя, която не се чете, без писмено позволително за сечта им, издадено по съответния ред, което нарушение е констатирано с Констативен протокол.

Свидетели на нарушението са служителите- А.С. и И.П.. Нарушение на чл. 257, ал.1,т.1 предл.3, във вр. с чл.190, ал.2, т.1 вр. с чл. 104, ал.1,т.5 от ЗГ вр. с чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ. Нарушението е извършено в периода от 03.01.2017г. до 23.03.2017г. и е установено на 23.03.2017г.

Посочено е че липсват обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН и на осн. чл. 257, ал.1 от ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лева.

От показанията на актосъставителя А. се установява, че по повод постъпил сигнал от 112 е извършена проверка в поверения участък на горски стражар В.Б.- отдели 73 „Д” и „В” по време на която проверка е установена сеч на немаркирани дървета, като са намерени и пънове, на които е имало отпечатък синя боя. Извършена е проверка дали има издадено позволително за сеч и тъй като такова нямало, е съставен констативен протокол и в последствие актове, които Б. е подписал без възражения. Актът е съставен за това, че не е изпълнил контролни функции в качеството му на горски стражар. Установено е, че той има това качество от месец януари. С протокол, подписан от него, е удостоверено, че възложения му участък е проверен и няма констатирани нарушения към момента на неговото приемане. Уточнява, че в тези отдели не знае кога за последно преди това е правена проверка. От показанията на свидетеля акта П. се установява, че при направената проверка в отдели 73 Д и В е констатирана сеч на немаркирани дървета и на такива, които са нацапани, но без да се разчита марка, без позволително за сеч в резултат на което е написан констативен протокол и акт.

Уточнява, че горският стражар отговаря денонощно за поверения му участък. От показанията на свидетеля С. се установя, че в участъка, за който отговаря Б., са намерени отрязани бял борови дървета, на някои от които е имало нечетлив син печат, който не може да се разбере дали е КГМ. При проверката е присъствал и Б., който е подписал актовете без възражение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи за отмяна на НП поради недоказаност от страна на административно наказващия орган нарушението- няма данни за извършена незаконна сеч, възможно е нарушението да е извършено по време различно от работното му, не става ясно защо АНО приема, че извършената сеч е осъществена от допусната в резултат на осъществена от него бездействие сеч в поверената му територия, деянието не е установено както от обективна, така и от субективна страна.

Към административно-наказателната преписка са приложени, както и допълнително изискани и приети- НП № 186/21.07.2017г. , известие за доставяне от 28.07.2017 г., АУАН серия Н00 № 001652/23.03.2017г. , констативен протокол серия Н-8 № 002384 от 23.03.2017 г. , констативен протокол серия 15011276, Заповед № 38/17.02.2017 г. на ТП-ДГС-Ракитово, Заповед № 1/03.01.2017 г. на ТП-ДГС-Ракитово, сортиментни ведомости – 2 бр., лист на част от карнет описа, Сигнал от РДГ – Пазарджик изх. № 186/11.00.89/06.04.2017 г., постановление на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик от 30.06.2017 г., допълнително споразумение към трудов договор № 83/18.11.2016 г., позволително за сеч № 0307618, протокол за освидетелстване на сечище № 0290685/08.09.2016 г., Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г.,

Длъжностна характеристика на длъжността „горски стражар“.

С оглед на горното съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, като обжалваното наказателно постановление № 186 от 21.07.2017 година на Директор на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което на жалбоподателя В.И.Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 257, ал.1 ЗГ следва да бъде ОТМЕНЕНО, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуални правила:

Съдът констатира, че в хода на установяване на административното нарушение, е допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето съдържание и последици е ограничило правото на участие и на защита на жалбоподателя в това производство и което е самостоятелно основание за отмяната на НП, без съдът да се произнася по съществото на спора и изразяващо в санкциониране на жалбоподателя Б. за извършено от него нарушение за което липсва словесно единство на залегналия фактически състав, така както е описан текстово и съответстващата му и посочена правна квалификация, и приложената санкционна норма, уреждаща ангажиране на неговата административна отговорност за извършеното нарушение, съдържащо се в посочената за нарушена материално правна норма.

Видно от описателната част на НП е, че отговорността на В.Б. е ангажирана за извършено от него нарушение, изразяващо се в това, че в качеството си на длъжностно лице”горски стражар”, отговарящо за опазване на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, не е изпълнил вменените му функции по опазване на горските територии с нормата на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ и изразяващи се в неупражняване на контролни функции във възложения му в това качество отдел, които контролни функции се изразяват в непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия- не е опазил и не е предотвратил сеч на 59 броя дървета от бял бор, немаркирани с КГМ и 120 бр. дървета от бял бор в основата на които е имало отпечатък със синя боя. Административно наказващият орган е направил недопустимо смесване на две изпълнителни деяния- неупражняване на контролни функции, за което деяние се предвижда санкция по чл.257, ал.1,т.1 от ЗГ и пояснявайки, че това се изразява в непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия- не е опазил и не е предотвратил сечта на конкретен брой дървета е ангажирал отговорността му за деяние, за което се предвижда санкция по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, но такава не е приложена. Нормата на чл.257, ал.1,т.1 от ЗГ предвижда санкция за длъжностно лице, упражняващо лесовъдна практика, което не изпълни или изпълни несвоевременен задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон и подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. За да бъде санкционирано лицето на това основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма, която съдържа съответното задължение и контролно правомощие. Сочената като такава -нарушена материална норма – чл.190, ал.2,т.1 от ЗГ вменява задължение на лица с лесовъдско образование да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Видно от словесното описание на извършеното нарушение е, че В.Б. не е изпълнил това си задължение тъй като в поверената му територия в качеството му на такова лице е извършена сеч, за която не е издадено позволително, като с това си деяние АНО е счел, че отговорността му следва да бъде ангажирана и същият да е санкционира по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за това, за това че не е предприел мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му територия- не е опазил и не е предотвратил сеч на дървета в нея, за което деяние обаче се предвижда санкция по чл.257, ал.1,т.3 от ЗГ. Обвинението по чл.257, ал.1,т.3 от ЗГ касае бездействие на дееца по отношение на необходимите мерки, които е задължено да вземе за предотвратяване на незаконни действия във възложените му за опазване горски територии, за каквото осъществено от Б. деяние са изложени обстоятелства и са ангажирани доказателства от страна на АНО. Така формулираното обвинение съдържа предвидените в санкционната норма елементи от обективна страна. Неправилно приложената санкционна норма съставлява нарушение, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП само на това основание, тъй като сочената като законово основание за наложеното наказание норма не урежда и съответства на описаното нарушение, за което се ангажиран отговорността на В.Б., а именно, за това че като длъжностно лице не е предприел мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му територия- не е опазил и не е предотвратил сеч на дървета в нея. По този начин липсва единство на описателната част на нарушението с приложимата материална норма и нейната цифрова идентификация със съответстващият й административно наказателен състав, сочен в НП като основание за ангажиране отговорността на нарушителя. Това несъответствие се явява пречка за привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере правните рамки на обвинението и да упражни правото си на защита, което от своя страна води до опорочаване на принципа на законност и участие в административно наказателното производство.