Решение № 260012 от 27.08.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 27.08.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 538 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът К.Е.Д. твърди, че през месец октомври 2018 г. ответникът С.И.И. го помолил да му предостави заем в размер на 9 100 лв., тъй като е в затруднено финансово положение и спешно се нуждае от пари.

Ответникът се съгласил да му предостави сумата в заем като се уговорили тя да бъде върната в срок до една година. На 18.10.2018 г. ищецът превел сумата по посочената от ответника банкова сметка. ***. ответникът му възстановил половината от заемната сума, а именно сума в размер на 4 550 лв. За връщане на останалата част от сумата ищецът изпратил на ответника покана за доброволно плащане, получена на 31.01.2020 г. от майката на ответника, но последният отказал да я върне. По тези съображения моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 4 550 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. В случай, че се установи, че не са налице договорни отношения между страните по договор за заем, твърди, че със сумата от 4 550 лв. ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка, поради което моли да бъде осъден ответникът да му я заплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноските по делото.

Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.И.И. чрез пълномощника си адвокат С. оспорва иска по основание и размер. Оспорва да познава ищеца от дълги години и да са приятели. Твърди, че познава същия във връзка с работата си като международен шофьор във фирма „**ООД, в която работел и ищецът. Ищецът бил и шеф на друга фирма „Н.“ АД, която била свързано лице с „**ООД. Твърди, че на 17.10.2018 г. извършвал превоз на мебели, произведени от „Н.“ АД, за голяма италианска фирма – „Мондо Конвенца“. Бил спрян на границата в Х. за митническа проверка. При проверката се установило, че без ответникът да разбере трима мигранти са влезли в ремаркето на управлявания от него тежкотоварен автомобил. Бил му съставен акт и наложена глоба в размер на 50 000 куни, която следвало да бъде заплатена незабавно, тъй като в противен случай щяла да бъде заменена с лишаване от свобода. За случилото се ответникът уведомил ищеца и едноличния собственик на капитала на „**ООД – Г. К.. На следващия ден – 18.10.2018 г. ищецът му превел по сметка 9 100 лв., като му наредил да заплати глобата, за да освободят камиона. Ответникът твърди, че изтеглил парите, заплатил дължимите суми, камионът бил освободен, а стоката – доставена в Италия. След завръщането си в Б. с ищеца се споразумели глобата да бъде заплатена по равно от двамата. Половината от сумата ответникът заплатил чрез удръжки от трудовото му възнаграждение и плащане в брой. Заявява, че едва при получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея разбрал, че сумата е наредена с основание „заем с падеж 10.2019 г.“. Оспорва истинността на представеното от ищеца извлечение от банкова сметка ***ие за превода. Твърди, че не е получавал сумата като заем, а за да плати глобата от името на фирмата, което е сторил веднага. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

Сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – справка от ТРРЮЛНЦ, трудов договор № 196 от 24.03.2010 г., допълнително споразумение към него № 2 от 11.02.2011 г., служебна бележка, издадена от „**ЕООД, трудов договор № 0048 от 21.09.2017 г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, че ищецът К.Е.Д. е член на съвета на директорите на „Н.“ АД и работи в същото дружество на длъжност „организатор производство“ на безсрочен трудов договор, а ответникът С.И.И. работи в „**ЕООД на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози“.

От ангажираните по делото писмени доказателства в превод от хърватски език – акт за глоба № 670/2018 от 17.10.2018 г., протокол за извършена проверка № 471-01/18-16/2210 от 17.10.2018 г. и 2 бр. платежни документи от 18.10.2018 г., се установява, че на 17.10.2018 г. в стоково-граничен пункт Б., Република Х., е била извършена проверка на товарно превозно средство марка …, модел …. с рег. № ….. собственост на превозвача „**ЕООД, управлявано от С.И., при която било установено, че митническото въже, поставено в задната част на полуремаркето, е било прерязано и по импровизиран начин съединено с метална игла, а в товарното помещение са намерени три нелегални лица. В резултат от тези констатации на основание чл. 23 от Закона за митническата служба и чл. 226, § 1, чл. 229, § 1 и чл. 233 от Закона за нарушенията на Република Х. на С.И. е била наложена глоба в размер на 50 000 куни, платима незабавно по сметка на Министерство на финансите, Областно митническо поделение О. В издадения акт за глоба е посочено, че ако виновното лице не заплати незабавно наложената парично глоба, съдът по нарушенията ще я замени с мярка лишаване от свобода. Ако виновното лице заплати 2/3 от наложената парична глоба в посочения срок, ще се счита, че е заплатил цялата стойност на паричната глоба. С акта за глоба са определени и процедурни разходи в размер на 100 куни, платими незабавно по сметка на Министерство на финансите, Областно митническо поделение Осиек. На 18.10.2018 г. ответникът С.И. е изтеглил от пощата в граничен пункт Б., Х. в брой сумата от 33 693,33 куни и е заплатил глобата от 33 333,33 куни.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че на 18.10.2018 г. от банковата сметка на ищеца в „УниКредит

Булбанк“ АД е извършен банков превод към сметката на ответника, разкрита също в „УниКредит Булбанк“ АД, в размер на 9 100 лв. с посочено основание „заем с падеж 10.2019“, в който смисъл е и представеното по делото банково извлечение.

Установява се от показанията на свидетеля Е.Г. Д., баща на ищеца К.Е.Д., че ищецът работел в „Н.“ АД и отговарял за износа на мека мебел в чужбина. Фирмата, която превозвала товарите, била „**ЕООД. В тази фирма работел ответникът С.И.. В Х. на С.И. била наложена глоба от 4 500 евро. Тогова той се обадил по телефона на ищеца и поискал пари, за да си плати глобата.

Свидетелят присъствал на телефонните разговори между двамата и чул ищецът да казва, че ще даде сумата от 9 100 лв. на ответника в заем. Не уговорили срок за връщане на сумата. Телефонът не бил включен на високоговорител и свидетелят не чул какво отговорил ответникът. Ищецът превел сумата на ответника по банков път. Впоследствие ответникът възстановил половината сума, но другата половина не бил върнал.

Установява се от показанията на свидетеля Тодор П. Т., без родство и служебни отношения със страните, че с ответника се познават от деца, а ищецът срещнал на интервю за работа в „Н.“ АД. Ищецът бил като шеф на транспортната фирма „**ЕООД.

Ищецът и ответникът не били приятели. Отношенията им били като на работник и началник. През месец октомври свидетелят разбрал от ищеца, че в Х. на ответника била наложена глоба около 10 000 лв. заради това, че в камиона се били качили мигранти. Когато разговарял с ответника, той му казал, че с ищеца се били разбрали глобата да се раздели на две – половината да се поеме от ответника, а другата половина – от ищеца. След заплащането на глобата работодателят на ответника му удържал от заплатата, докато бъде заплатена половината от глобата. След като ответникът напуснал „**ЕООД през месец август 2019 г., с ищеца се разбрали останалата част, която не била удържана до онзи момент, да бъде изплатена по-късно, когато ответникът събере парите. Ответникът изплатил остатъка през месец декември 2019 г.

Установява се от показанията на свидетеля А.В.М., без родство и служебни отношения със страните, че познава ответника от дете и са приятели. Не познава ищеца. Един ден заедно с ответника отишли до банката и ответникът изтеглил 2 000 лв. Ответникът се обадил на ищеца по телефона и казал, че иска да му върне и последните пари. Разбрали се да отидат до офиса му. С ответника отишли в офиса на фирмата при парк „Острова“. Там ответникът дал на служителка сумата от 2 000 лв. и двамата с нея влезли в офиса, за да отразят плащането в компютъра. Когато излязъл, ответникът казал на свидетеля, че си бил изчистил сметките с ищеца.

Установява се от представената по делото покана за доброволно плащане на дължими суми, че ищецът е поканил ответника в тридневен срок от получаването й да му върне сумата от 4 550 лв., предоставена в заем, а от писмения отговор на поканата за плащане – че ответникът е оспорил дължимостта на сумата с твърдението, че са се споразумели глобата да бъде поета по равно от двамата.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

По главния иск:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на главница по договор за заем.

За уважаването му в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването между страните на валиден договор за заем, в т.ч. предоставяне на сумата на ответника и постигането между страните на съгласие, че сумата е предоставена като заем, както и настъпване на срока за връщане на заетата сума.

В тежест на ответника е да установи твърденията си, че сумата му е предоставена с цел заплащане на глоба и че с ищеца са се споразумели глобата да бъде заплатена от двамата поравно.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за потребление е реален и се счита за сключен с предаване на паричната сума или други заместими вещи от заемодателя на заемателя. За да възникне облигационната връзка, е необходимо също така страните да са постигнали съгласие, че сумата се предава именно в заем. Задължението за установяване на този правнорелевантен факт е на ищеца, тъй като предаването на сумата може да е на друго основание и не може да се презюмира наличието на заемен договор. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че по иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и други – например Решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр.д. № 4345/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о.

Правнорелевантният факт по предаване на процесната сума от ищеца на ответника е обстоятелство, за осъществяването на което страните не спорят, а и то се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебносчетоводната експертиза. Ответникът не твърди да е върнал на ищеца исковата сума, нито сочи доказателства за това.

Спорен по делото с оглед възраженията на ответника е единствено въпросът за основанието, на което паричната сума е предоставена от ищеца на ответника и по-конкретно постигнато ли е между страните съгласие за предоставяне й в заем.

За доказване на това обстоятелство ищецът се позовава на основанието за банковия превод, посочен в платежния документ, и на свидетелските показания на свидетеля Е.Д.. Тези доказателства, дори и ценени в съвкупност, не установят с категоричност, че основанието за предоставяне на паричните средства е заемно правоотношение. Посоченото в платежния документ основание за паричния превод не се ползва с доказателствена стойност, доколкото се касае за частен документ, изходящ от страната и съдържащ благоприятен за нея факт, а и освен това от него се установява единствено съгласието на ищеца да предостави сумата в заем, но не и съгласието на ответника да я получи в заем. По същите съображения не е доказателство, че сумата е предоставена в заем, и изходящата от ищеца покана за връщане на сумата. Показанията на свидетеля Е.Д. са допустими въпреки забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като целят да установят не съществуването на договора за заем, а основанието, на което е предоставена сумата – така Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Дори и да се пренебрегне обстоятелството, че като баща на ищеца свидетелят е заинтересован от изхода на делото, от показанията му не може да се направи категоричен извод, че е доказано съгласието на ответника да получи исковата сума в заем.