Протоколно определение № 9 от 08.01.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Сливен, 08.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. П. - Светиева при участието на секретаря Пенка М. С.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско дело № 20242230105642 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:08 часа се явиха:

Молителката М. Н. Д., редовно призована се явява лично. Представлява се от адв. Светла П. от АК – Сливен, надлежно преупълномощена с пълномощно от 02.01.2025 година, което представя, дадено й от адв. Е. П. от АК - Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 11.11.2024 година – лист 7 от делото.

Ответникът по молбата С. Н. Т., редовно призован се явява лично.

Представлява се от адв. А. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 09.12.2024 година – лист 67 от делото.

В изпълнение на определение - Протокол № 1991/11.12.2024 година в залата присъстват мл. инспектор Д. М. Е. и мл. инспектор П. С. Д. представители на ОЗ „Охрана“ – Сливен.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ. П.: Водим и моля да допуснете до разпит един свидетел В. В. Д. – майка на молителката, присъствала на инцидента.

1

АДВ. А.: Ние също водим и моля да бъде допуснат до разпит един свидетел Н. Т. В., той е баща на доверителя ми.

По направените от страните доказателствено искане за разпит на свидетел, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели В. В. Д. и Н. Т. В. , ВЪВЕДЕ първият от тях в залата и сне самоличността му, както следва:

В. В. Д. с ЕГН: **********, българска гражданка, не осъждана, майка на молителката.

Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото й да откаже да свидетелства.

СВИД. Д.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която носи обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.

РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на М. Н. Д.. Тя е родена на 20.08.2004 година. Познавам С. Н. Т., защото последните няколко години бяха гаджета.

Идвал е в къщи. Това, което се случи на девети сутринта, около 4- 4.15 часа, мога да разкажа. Стреснах се от вика на дъщеря ни, тъй като бяхме заспали, станах, вратата беше леко отворена и ответника беше при дъщеря ми, тя беше на леглото, застанала на колене и той беше прав до нейното легло. Аз побутнах леко вратата, защото чух нея, че извика и исках да разбера какво става. Чувам разговор и в момента, в който отварям вратата виждам, че той е в стаята, а те са разделени от няколко дни. Влизам и казвам: „какво правиш С.чо тук?“, той блъсна вратата срещу мен, и каза: “никой да не влиза вътре“. Все едно аз съм у тях, а не той у нас, аз я подпрях, влезнахме вътре в стаята, започнахме да разговарям с него какво прави тук. Той започна да крещи, че иска да разговаря с нея, каза ми: „махни се, излез“, казах му спокойно, нека да поговорим да излезем на вън, сега не е времето за разговори. Той започна да крещи викайте полиция, от никой не ме е страх. Започна да псува полицаите, каза: „мен са ме били много, аз съм бил много пъти в ареста, вие нищо не знаете за мен“. Аз му казвах, че не е сега мястото за разговаряме, той каза, че 2 няма да излезе, който искаме да викаме. В този момент вече беше много афектиран и изрита една конвекторна печка, която падна на земята, изключи се, разля чаша с вода, аз започнах да питам защо го прави. В този момент когато аз влязох, известно време разговарях само с него. Тогава дъщеря ни извика: „тате, тате“ и започна да трепери и тогава се събуди и баща й. През това време когато бяхме в стаята, нищо не се случи, той седна на дивана в нейната стая. Ние вече бяхме двамата с баща й в стаята. Когато баща й влезе също пита какво става тук, „С.е защо си тук по това време?“. С. започна да повтаря, всички което преди това беше казал и в яростта си каза: „аз мога да ги избия, ще ви избия всичките тук“. Съпруга ми го попита какво каза и аз застанах между тях двамата, но го успокоих, защото му казах, че чакаме полиция. М. се беше обадила от моя телефон на полицията. СъС.ието на М. тя започна да трепери, донесох й вода. Той нямаше достъп до нея, защото ние с баща й бяхме там. Той я обиждаше казваше й аз съм дошъл тук да говоря с теб, той казваше, че ще ни навреди на всички, включително и на нея. Това беше по-скоро заплаха, а не обида. Тя е свита в далечния ъгъл на леглото. Тя си държеше кучето. Тя го купи с идеята да го гледат заедно, накрая той когато разбра, че вече полицията пристига, тъй като аз вече говорих с един полицай, открадна кучето, като се нахвърли върху нея на леглото и го изтръгна от ръцете й и тръгна да излиза. Кучето е мини померан. В момента, в който той се нахвърли към леглото и изтръгна кучето. Хвана го с две ръце и го издърпа от нея. Тя беше с тениска, бяла с надписчета. Това й беше за нощница. Тениската беше скъсана още когато влязох. Тогава видях, че тениската от лявата страна откъм шева горе беше скъсана около педя. После като влязох и видях, че и синджирчето й е в леглото скъсано. После разбирам, че това се е случило, когато аз съм спяла. След това С. тръгна да излиза, моя мъж се опита да го спре, в същото време ми звънна полицая, аз казах на съпруга си: „ недей, полицая ми каза да го оставим“. Полицая каза оставете кученцето, оставете го да си тръгне, колегите идват. Той беше с тениска, която при опита моя съпруг да го задържи, той се изхлузи, но тениската остана на земята. Той беше с тениска и анорак, телефона му също остана в къщи след това събитие. Той изхлузвайки тениската си се съблече и остана гол до кръста, взе кучето и тръгна. Преди това си е съблякъл суитчъра, това го направи по същия начин, когато съпруга ми го хвана за рамото и му каза: „С.е хайде да излезем“, по същия начин си изхлузи анорака и остана по тениска. В момента, в който той 3 беше малко по-спокоен, му казах: „седни, нека да говорим“, той седна на дивана и започна да се удря с юмруци по главата и казваше: „мен от бой не ме е страх, мен никой не може да ме спре, аз като съм решил нещо да направя ще го направя“. Оставал е да спи у нас. Никой не го е пуснал, защото той вече беше зарязал дъщеря ми. Той сам е влязъл. Ние сме в къща, която не се заключва и той това много добре го знае, защото е спал неведнъж в къщи.

Много лесно може да се влезе в нас, защото живеем на село, пътната ни врата ни е неособено ново, стара е, входната ни врата не се заключва. Той това всичкото го знае. Мъжа ми притежава пушка. Тя беше в една от стаите на втория етаж. Не съм го питала защо е бил афектиран. Не зная защо е искал да разговаря с дъщеря ми. На следващата сутрин не сме посещавали дома им. отидохме първо да подадем жалба в полицията, след това се обади неговата снаха , тя си е помислила, че телефона, който е в къща е на един от неговите братя и ние връщайки се от Сливен, минахме и чакайки да види, момичето каза, че не е на мъжа й и го върна. Аз не знаех, че дъщеря ми е имала аборт.

Това си е било между тях, случило се е отдавна и не са ме уведомил. Защо се е афектирал тогава също не зная.

АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ. А.: Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, която напусна залата и ВЪВЕДЕ вторият от тях в залата и сне самоличността му, както следва:

Н. Т. В. с ЕГН: **********, български гражданин, не осъждан, баща на ответника.

Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото му да откаже да свидетелства.

СВИД. В.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.

РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на С. Н. Т., роден 2000 година, не съм по датите, с числата съм скаран. М. я познавам от три години и половина, тя ми е любимката и е като моя дъщеря. Живееха заедно в нас, веселяхме се, ядяхме и пиехме заедно. На 08.11.2024 година имах курбан. Мимито я нямаше, аз питах къде е Мимето, защо я няма. На девети сутринта телефона звънна към 4.30 часа, аз спях и на майка му телефона беше включен на говорител и 4

Мимето се обади и каза: „ елате да приберете С., че се самонаранява“. Не каза как се самонаранява. Майка му тръгна. После дойдоха и се върнаха с майка си и носеше едно кученце. Питах го къде беше и защо. Той каза татко: „Тя беше бременна“, преди това ми беше споделил как е махнала детето, започнахме да плануваме сватби. След една седмица тези хора не започнаха да слизат при нас, започнаха да не се хранят. Дойдоха на сутринта до нас Мимето и майка й.

Искаха да връщат якето и искаха кученцето. Той го нямаше и като се върна към обяд беше някъде, викам: „ние ще дойдем да го донесем“. Това го казах на майката на Мимето. М. и тя беше там. Това стана пред нас. На другия ден отидохме и аз посъветвах С. да се извини и започнахме да разговаряме. На другия ден от майката на Мимето разбрахме какво е станало. Той се извини на майка й и на баща й. Мимето я нямаше. Майката на Мимето настояваше, че било модерно и да подадат молба за домашно насилие. Аз отричах и им казвах: „ дай да им дадем време и да не си петним децата“. Тя настояваше, било модерно и искала да се възползва от това нещо. Мимето живее в Кермен.

На улицата беше спряла пред нас. ПоС.но съм я виждал да идва. Ние живеем в с. Н.ево. Даже беше ми препречила пътя и аз й пресветнах. Така я поздравих, защото и сега си я имам като дъщеря. /Очите на свидетелят се насълзяват и брадичката му потреперва/. Беше преди една седмица. Не са влизали в комуникация. Даже сме си говорили със С. да не се занимават нея. Аз не очаквах да стигат до тук.

АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ. А.: Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата.

АДВ. П.: Нямам други доказателствени и процесуални искания.

АДВ. А.: Нямам други доказателствени и процесуални искания.

С оглед липсата на заявени доказателствени и процесуални искания, съдът приема, че са налице условията за преустановяване на съдебното дирене, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД на

УСТНИТЕ

С Ъ С Т Е З А Н И Я:

5

АДВ. П.: Считам, че от събраните по делото доказателства се установи, че на 09.11.2024 година ответникът Т. е осъществил домашно насилие. Моля да постановите решение, с което да уважите молбата и да издадете заповед за защита от домашно насилие, така, както сме претендирали с молбата.

Претендирам за разноски. Представям списък за разноски.

МОЛИТЕЛКАТА: Аз нямам какво да кажа, освен, че искам да ме остави на мира. Това, че домашното насилие като производството е модерно са пълни простотии, защото думата модерно не е уместна. Майка ми никога не би казала такова нещо. Той не може да ми направи нищо заради заповедта, но ми налага психически тормоз чрез познати. Вижда се с тях, разпитва за мен, ограничава им контакта с мен и им казва те да не излизат с мен. Всеки ден. Аз се виждам с неговата сестра и с хора от неговото село, както и лица от моя град, с които той също се вижда. Присъединявам се към казаното от пълномощника си.

АДВ. А.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите молбата и да обезсилите заповедта. Считам, че в производството не се доказа, твърдяното в молбата. Моя доверител не й е причинил посочените от не я телесни повреди, нито считам, че същата е била подложена на психически и физически тормоз. С оглед на заявеното от нея в днешното съдебно заседание, че същата поддържа редовен контакт с нейни роднини и посещава населеното място, където живее доверителя ми буди недоумението в какво се изразява страха, ако целта е да предизвика моя доверител то в действителност тя не изпитва психически и физически страх от него. Моя доверител е бил под афект, предвид да прекъсне бременността, без да обсъди същото с него и без да го решат двамата. Ето защо ви моля да отхвърлите молбата и да постановите решение в този смисъл. Претендирам за разноски. Представям списък. Моля да редуцирате претендираното от адвоката на молителката адвокатско възнаграждение. Същия не е съгласуван с адвокатската наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Не считам, че делото е от изключителна правна сложност за да се иска такъв хонорар.