Определение № 3273 от 01.08.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1491/2024
- Вид
- Определение № 3273
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 01.08.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Елина Пламенова Карагьозова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Наредба № Н-2 от 18 февруари 2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3273 гр. Варна, 01.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Елина Пл. Карагьозова мл.с. Гинка Т. И. като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501491 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С частна жалба вх. № 31299 от 16.04.2024г. е обжалвано разпореждане № 12624 от 26.03.2024г., постановено по ч.гр.д. № 3562/2024г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, в която заповедният съд е осъдил „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ дружество регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България ЕИК 200830927 с адрес на управление гр. София, зона летище София, сграда ИВТ да заплати в полза на адв. В. В. Ч. – М. л.№ ************ сумата от 100 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на осн. чл. 78, ал.1 във вр.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Частният жалбоподател настоява присъденото адвокатско възнаграждение да бъде определено при спазване разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която хонорарите за оказване на правна защита в производствата за издаване на заповед за изпълнение се определят по правилата на чл.7, ал.2, а именно според размера на защитавания материален интерес на базата на половината от стойностите на претендираните суми, но не по-малко от 400 лева при защитаван материален интерес до 1000 лева. Сочи, че съгласно цитираните разпоредби не се предвижда по-ниско адвокатско възнаграждение от 400 лева. Оспорва се прилагането на Наредбата на заплащането на правната помощ при определяне на размера на дължимото по делото адвокатско 1 възнаграждение, доколкото адвоката не е вписан в Регистъра за правна помощ, както и защото е сключила договор за правна помощ и съдействие пряко с клиента. Настоява се за присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив и обоснован размер, съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.
Ответникът по частната жалба – длъжникът „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ чрез пълномощник, подава отговор в срока по чл. 276 ГПК, в който счита частната жалба за неоснователна и настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Счита, че определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от представителя на заяветиля.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като се запозна с частната жалба и приложените към същата и в заповедното производство доказателства, установява следното:
Производството по ч.гр.д. № 3562/2024г. по описа на ВРС е образувано въз основа на заявление от А. К. К. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв.
В. Ч.-М. ВАК № ************, при договорено възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв поради материално затруднено положение на клиента. Същото е видно от приложен към заявлението договор за правна защита и съдействие. Това е изисквало след като заповедният съд е преценил, че искането по заявлението е основателно и е присъдил вземането, по отношение на дължимото в полза на адвоката възнаграждение да се произнесе със самостоятелен съдебен акт, но инкорпорирането му в разпореждането за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК също не е неправилно. Доколкото, обаче, произнасянето в частта за разноските, касаещи присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв, има самостоятелен характер, то съдебният акт, който го обективира, подлежи на съдебен контрол, тъй като същият представлява изпълнително основание в полза на адвоката. Затова, макар заповедният съд да е пропуснал да даде съответните указания, в които да посочи обжалваемостта на акта си в съответната част и срока, в който това може да бъде сторено, то следва да се приеме, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срок (обжалваемото разпореждане е връчено на 01.07.2024г., а частната жалба е подадена на 16.04.2024г.) и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Съгласно дадените задължителни указания в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, или – при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 от ГПК до приключването му, поради причина, че след приключването му с влязло в сила решение, в правомощията на исковият съд е да се произнесе по разноските и в заповедното производство (т.11 от цитираното Тълкувателно решение), съответно частната жалба ще е без предмет и ще следва да се върне. Следователно администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск.
Разглеждането на частната жалба по чл.413 от ГПК (в конкретния случай срещу разпореждането в частта за разноските) е поставено в зависимост и от развитието на исковото производство и в случаите, когато производството по установителния иск бъде прекратено и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист бъдат обезсилени – като в този случай ще следва да се върне; или пък производството по установителния иск бъде прекратено, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила (съдът приеме, че заповедта е влязла в сила; одобри спогодба) – като в този случай частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд.
В настоящия случай заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е редовно връчена на длъжника, като извън срока по чл.412, т.8 от ГПК от него е подадено възражение по чл. 414а, ал.1 от ГПК, с твърдения за пълно изплащане на задължението по ЗИ, законна лихва за забава и съдебни разноски за присъдена държавна такса от 25 лева и адв. възнаграждение размер на 100 лева с приложени писмени доказателства за това. Доколкото до изтичане на едномесечния срок по чл. 414, ал.2 длъжникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение, същата е влязла в законна сила и заповедният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя, то провеждане на исково производство не се предполага. Частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, която е приложима и в 3 заповедното производство, заплатените от заявителя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника, съразмерно с уважената част от иска. В конкретиката на казуса заявлението е прието за изцяло основателно.
Договореното възнаграждение за един адвокат е присъдено на основание чл. 78, ал.1 във вр.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв, като заповедният съд е преценил, че сумата от 100 лева с ДДС е достатъчна, за да овъзмезди положения от адвоката труд.
Действително при съобразяване със създадената съдебна практика на касационната инстанция с оглед задължителното прилагане на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 директното приложение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изключено.
Същевременно липсва правно основание за прилагане на Наредбата за правната помощ, доколкото правоотношението между заявителя, като доверител, и адвоката, като довереник, произтича от сключения между тях договор за услуга по Закона за адвокатурата, а не по Закона за правната помощ, като съгласно последния средствата за правната помощ се осигуряват от държавния бюджет, а правната помощ се организира от НБПП и адвокатските съвети.
Затова при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази няколко критерия, като размерите, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. могат да служат като примерен ориентир.
Така, тези критерии се свеждат до фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми; броя на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище; извършени процесуални действия в открито съдебно заседание; значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната; изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна; икономическите условия и стандартът на живот в страната.
В конкретиката на казуса заявителят е настоявал за присъждане на 4 вземане в размер на 782.33 лева; използвана е стандартна бланка Приложение 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 за утвърждаване на образци.. и книжа, във връзка със заповедното производство, като в т. 7 заявителят изрично и конкретно е посочил основанието за компетентността на съда, позовавайки се на ТР на СЕС по дело С-204/08, а в т. 12 подробно и описателно е изписал обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане. Видно от преписката по заповедното производство съдът не е намерил основание за обездвижване на заявлението, тъй като същото е отговаряло на законовите изисквания, поради което и е уважено изцяло. При така установените количествени и качествени параметри на извършената работа от адвоката, съдът намира, че сумата от 200 лева е неин адекватен паричен еквивалент, доколкото действията на адвоката са най-близки до тези, за които е предвидено възнаграждението по чл.6, т.5 от Наредба № 1, а именно за изготвяне на молба и др. Следователно в полза на адвоката следва да бъдат присъдени още 100 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 12624 от 26.03.2024г., постановено по ч.гр.д.
№ 3562/2024г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, в която заповедният съд е осъдил „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ дружество регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България ЕИК 200830927 с адрес на управление гр. София, зона летище София, сграда ИВТ да заплати в полза на адв. В. В. Ч. – М. л.№ ************ сумата от 100 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на осн. чл. 78, ал.1 във вр.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв., като ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ дружество регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България ЕИК 200830927 с адрес на управление гр. София, зона летище София, сграда ИВТ да заплати в полза на адв. В. В. Ч. – М. л.№ ************ допълнително сумата от 100 лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на 5 заявителя, на осн. чл. 78, ал.1 във вр.чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6