Решение № 96 от 26.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Смолян, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20215400500338 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 244/13.07.2021 г. по гр. д. № 230/2021 г. Смолянски районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, да заплати на К. Г. К. сумата от 2 075, 54 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 17.02.2021 г.; сумата от 285, 67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко месечно възнаграждение за извънреден труд, за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен извънреден труд, до 17.02.2021 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – Смолян сумата от 132, 90 лева ДТ и 120 лева възнаграждение за вещо лице.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ

И

ЗАЩИТА

НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, чрез ст. юрисконсулт Св. Ст., с оплаквания, че е неправилно.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда 1 полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.

Във въззивната жалба се прави позоваване на разпоредбата на чл.

142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, прави се съпоставка с разпоредбата на чл. 142 ал. 4 от КТ и се прави извод, че е несъвместимо да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Излагат се доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142 ал. 1 т.1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношения, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност и др., което сочи, че тези служители не са поставени в по-неблагоприятно положение.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 187 ал. 3 изречение последно от Закона за МВР – продължителността на нощия труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение; законодателят визира, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което според жалбоподателят означава, че е имал предвид, че трудът през нощта за тези служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е осем часа. Твърди се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ 8 часа : 7 часа, което е равно на 1, 143. Твърди се, че за държавните служители по ЗМВР когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. по 0, 25 лева на час. Излага се довод, че поради това мотивите на съда за приложимост на НСДРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни; не се доказва, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответеното тримесечие.

Твърди се, че районният съд не е мотивирал извода си, че при преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Твърди се, че не е направена разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Сочи се, че ако следва да се прилага коефициент от 1, 143, неговата цел е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, поради което не се касае за извънреден труд по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ; извънреден труд би бил налице само ако има положен труд извън установеното работно време.

Прави се извод, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилищата в страната. Твърди се, че възприетото от районния съд решение при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 получените часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в понеблагоприятно положение работещите по трудови правоотношение със служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се 2 разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът К. Г. К., чрез пълномощник адв. В. Р., с който се иска се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно постановено.

Твърди се в отговора, че липсата на специално правило, въвеждащо методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. също се възприема коефициента 1, 143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.

00 ч. и 6. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Т.е. в тази наредба е възприет подхода, установени в КТ и НСОРЗ.

Твърди се в отговора, че е неоснователно възражението за липса на разграничение между нощен труд и извънреден труд, тъй като в случая се касае за сумарно изчисляване на положения труд.

С отговора са прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и се претендират разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му юрк.

Ст. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Водач на специален автомобил І степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението/ Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 752 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа 3 на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 251 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 072, 54 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 285, 67 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.

Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.

Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.

31 ал. 2 от предходната наредба.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за 4 преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.