Решение № 518 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. С. при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ст. Б. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602194 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивен протест, депозиран от прокурор при Софийска районна прокуратура и въз основа на въззивна жалба, депозирана от адвокат В. К., в качеството му на повереник на частната обвинителка Д. Н. К. против първоинстанционна Присъда, постановена от Софийски районен съд на 06.12.2023 година по НОХ дело № 8217/2022 година, с която подсъдимият С. Й. С., ЕГН ********** е признат за невиновен, за това, че нa 07.06.2020 година, около 15:00 часа в град София, ж.к. “Студентски град“, ул.“Проф. *********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл удар с ръка свита в юмрук и счупил предно дясно стъкло на вратата на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ес 500“ с per.

№ *********, /управляван от Д. Н. К. чрез договор за наем на автомобил/, а с крака ритал вратите на автомобила и ударил дясното странично огледало, като повреждайки автомобила, крещял към св.К. „Предупредих ли те, предупредих ли те, казах ли ти да не возиш дъщеря ми в тая кола“, след което се насочил агресивно към нея, доближил се и я дръпнал, като я стиснал силно за ръката, поради което и е оправдан по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

С присъдата си, районният съд е признал подсъдимия за невиновен и в това, че на 07.06.2020 година, около 15:00 часа в гр. София, ж.к.“Студентски 1 град“, ул .“Проф. *********, се заканил на Д. Н. К. с престъпление против нейната личност - с убийство, а именно заплашил я с думите „Ще мина с колата през теб, недей да правиш глупости“ и това заканване е възбудило у Д.

К. основателен страх за осъществяването му, поради което и го оправдал и по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура заяви, че поддържа протеста. Изложи съображения в негова подкрепа и поиска атакуваната присъда да бъде отменена, а вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете, повдигнати му обвинения и да му бъдат наложени наказания.

Частната обвинителка Д. Н. К., редовно призована, /редовно призован бе и нейният повереник/ не се яви и не изпрати представител, съответно не взе и становище по делото.

Подсъдимият лично и чрез защитникът си оспориха въззивният протест и въззивната жалба. Защитникът разви подробно съображения в защита на атакуваната присъда. Поиска постановяване на решение, с което атакуваната бъде потвърдена. Пледоарията на защитника бе подкрепена от подсъдимия.

В „последната си дума“ подсъдимият С. Й. С. поиска потвърждаване на оправдателната присъда.

Пред въззивната инстанция съдебно следствие не бе проведено, тъй като съдът намери делото за изяснено от фактическа страна още в хода на досъдебното производство. Доказателствени искания не бяха направени и от страните, /такива не са направени и с протеста и жалбата/.

Доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, /включително и приобщените и огласени от досъдебното производство/, са писмени и гласни.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и Законът, намери от фактическа и правна страна следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са процесуално допустими, доколкото са подадени в срок, от активно-легитимирани страни и с тях се атакува подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт.

Разгледани „по същество“, протестът и жалбата са неоснователни.

Съображенията на съда са следните:

Фактите, възприети за установени от първостепенния съд, изнесени в хронологична последователност са:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимият С. Й. С. и свидетелката Д. Н. К. живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство се родила дъщеря им, свидетелката А. С. С., родена на ********* г.

Разделили се няколко години по-късно на рождения ден на дъщеря им, на 29.11.2018 г., като детето и майката заживели самостоятелно в друго 2 жилище.

След раздялата отношенията между подсъдимия С. и свидетелката К. се влошили. По време на контактите им двамата често стигали до конфликти, изразяващи се в спорове на висок тон, употреба на обидни думи, скандали, рядко стигали до разбирателство, като основна причина за това били контактите на подсъдимия с дъщеря им.

Двамата били уговорили разпределението на родителските права и режима на лични контакти на подсъдимия с дъщеря му, като подсъдимият поел ангажимент да заплаща училищните такси и след раздялата.

На 06.06.2020 година подсъдимият позвънил на свидетелката К., за да вземе на следващия ден дъщеря им А., с която да прекара деня. По време на телефонния разговор очевидно се е стигнало до поредния вербален конфликт, при който подсъдимият категорично изразил нежеланието си дъщеря им да се вози в чужд автомобил, като настоявал Д. К. да не качва дъщеря им в автомобила на мъжа, с когото живее след раздялата им.

На 07.06.2020 година подсъдимият позвънил на свидетелката К., казал й че пътува към работното й място – студио за красота, находящо се в ж.к.

„Студентски град”, ул. *********.

Когато подсъдимият пристигнал с лек автомобил марка Range Rover, черен на цвят, Д. К. вече била пред обекта. Подсъдимият паркирал автомобила си челно на този, управляван от К. - „Мерцедес“, модел „ЕС 500“ с per. № *********.

Подсъдимият излязъл от автомобила. Бил видимо ядосан. Нанесъл удар по предното дясно стъкло на автомобила, управляван от К.. Двамата започнали да се карат на улицата, намираща се пред салона за красота.

Вследствие на удара върху автомобила по ръцете на подсъдимия имало кръв. Свидетелката К. влязла в салона за красота, за да позвъни в полицията относно случилото се.

В салона в този момент се намирали свидетелката Д.Д. и дъщерята на пострадалата и подсъдимия – свидетелката А. С.. Д. била в дъното на салона и не могла да види нищо, но когато К. влязла, ядосана и разтревожена казала, че бившият й мъж е счупил колата й и че ще извика полиция.

Тогава дъщеря им А. С. излязла навън при подсъдимия. След известно време при тях излязла и пострадалата К., като двамата с подсъдимия продължили да се карат. Дъщеря им застанала между тях.

Частната обвинителка К. казала на подсъдимия, че ще звъни в полицията. Тогава той извикал на пострадалата: „Ще те прегазя, недей да правиш глупости.”

До пристигането на полицейските служители подсъдимият тръгнал да се разходи с дъщеря си по ул. „*********”, за да се успокои и изглежда е успял, защото, когато пристигнали полицейските служители той вече е бил спокоен.

Полицаите настигнали подсъдимия и А. С. и го помолили подсъдимият да ги придружи до мястото на инцидента. На място бил съставен Акт за предупреждение по ЗМВР на подсъдимия С.. Полицейският екип придружил 3

Д. К. до 7-мо РУ- СДВР, а подсъдимият си отишъл.

По-късно вечерта на същия ден подсъдимия С. бил спрян на бул.

„България” от органите на МВР, докато шофира и бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

Това са фактите, които е възприел за установени първоинстанционният съд. Такива факти извлича след самостоятелен анализ на доказателствата и въззивният съд, което е и причината за голямото сходство между отразените в мотивите на присъдата факти и тези, поместени в това решение.

А доказателствата, които установяват тези факти са:

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства от почти всеки вид по НПК.

Гласни доказателства:

Обяснения на подсъдимия С., дадени в хода на съдебното производство.

Свидетелски показания на свидетелите:

Д. К., А. К., Д.Д., Д.П.К., Д.З. Й., С.Н.К., К.Н.К., К.Х.И., П.К.С., Ю.И.А.,

С.С.С., З.М.Д., А. С. С., Д. Й.а Ч.,

Писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Заключения на комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи, съдебно-технически, видео-технически експертизи.

Посочените доказателства и доказателствени средства са обсъдени внимателно, обективно и прецизно от първоинстанционният съд. Въззивната инстанция се съгласява с извода, че те установяват по категоричен начин и „без съществени противоречия помежду си“ гореописаната фактическа обстановка.

Не се спори по факта, че подсъдимият С. С. и пострадалата Д. К. са живели на семейни начала около 15 години преди да се разделят окончателно на дата 29.11.2018 година – рождения ден на дъщеря им. От брака си двамата имат едно дете – свидетелката А. С..

И подсъдимият, и свидетелката К. потвърждават, че през първите две години след раздялата им отношенията между двамата са били „изключително обтегнати“, с чести скандали, размяна на обидни думи, на които свидетел е ставала тяхната дъщеря. В рамките на тези „две години след раздялата“ попада и инкриминираната дата – 07.06.2020 година. В основата на скандалите е било липсата на взаимно разбирателство, по отношение на въпросите за отглеждането и възпитанието на детето им. Първоинстанционният съд напълно оправдано е намерил такива данни и в показанията на повечето от останалите, разпитани в производството свидетели - А. К., А. С., Д. Ч., С.К., П.С. и Ю.А..

Няма съществен спор и относно времето и мястото на случилото се, касаещо това наказателно производство. Подсъдимият С. С., свидетелите Д.

4

К., А. С., Д.Д., служителите на 07-мо РУ при СДВР Д.П.К., Д.З. Й. потвърждават, че поредният скандал, инкриминиран, съобразно това обвинение е станал именно на 07.06.2020 година в град София, ж.к.

“Студентски град“, ул.“Проф. *********. По отношение на точния част, /възприет от обвинението, позовавайки се на показанията на Д. К. 15,00 часа/ също няма съществено противоречие. Първоинстанционният съд е достигнал в прецизността си при анализа на доказателствата дотам да обсъди и найдребните несъответствия, касателно часа в показанията на свидетелите Д.Д. и Д.К., /притежаващ съседен търговски обект на студиото за красота/, достигайки до правилния извод, че случката се е разиграла най-вероятно в или около 15,00 часа.

Разпечатката съдържа 60 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e12ed0ec-6be4-419f-9b9b-3b1033416467