Решение № 278 от 30.09.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 2325/2022
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 30.09.2025
- В сила
- 30.09.2025
- Състав
- Росица Божилова, Татяна Костадинова, Анна Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 179, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 179, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за собствеността
- чл. 19, ал. 2 · Правилник за вписванията
- чл. 607, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 1, т. 3 · Търговски закон
- чл. 660, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл. 679 · Търговски закон
- чл. 716 · Търговски закон
- чл. 716, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 717 · Търговски закон
- чл. 717, ал. 1 и 2 · Търговски закон
- чл. 717, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 717д · Търговски закон
- чл. 717д, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717ж · Търговски закон
- чл. 717з, ал. 3 и 4 · Търговски закон
- чл. 717з, ал. 3 и 4 · Търговски закон
- чл. 717н · Търговски закон
- чл. 717н, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 718 · Търговски закон
- чл. 718, ал. 1 и 3 · Търговски закон
- чл. 718, ал. 1 и 3 · Търговски закон
- чл. 718, ал. 4 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Р. Божилова
Членове:
Анна Ненова
Татяна К.а като разгледа докладваното от Татяна К.а Касационно търговско дело № 20228002902325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 560/18.07.2023 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 347/26.05.2022 г. по в.т.д. № 531/2021 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 260026/07.01.2021 г. на СГС е уважен предявеният от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишна фирма „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“) иск за установяване нищожността на сключения по реда на чл.
718 ТЗ между синдика на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД договор за продажба на недвижими имоти поради противоречието му на чл. 718, ал. 1 и 3 ТЗ (ред. бр. ДВ 105/2016 г.) вр. чл. 717н ТЗ вр § 1а ДР ТЗ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Касаторите „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) навеждат касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържат, че въззивното решение е недопустимо в частта за два от имотите поради отпаднал правен интерес в резултат от междувременно извършено заличаване на учредените в полза на ищеца ипотеки. Заявяват, че при евентуална нищожност на договора за продажба повторното им вписване ще се извърши по партидата на длъжника и първоначален техен учредител „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.), като то ще има ред от извършването му съгласно чл. 179, ал. 3 ЗЗД и не би било противопоставимо нито на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) – последващ приобретател, нито на кредиторите на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), спрямо които действа вписаната обща възбрана. Според касаторите е налице основание за недопустимост на решението и в цялост поради нарушение на диспозитивното начало, тъй като са разгледани нерелевирани доводи за неизвестност на цената и противоречие на чл. 717н, ал. 2 ТЗ вместо релевираните – за противоречие на чл. 717д, ал. 2 ТЗ, водещо до невъзможност за участие в проданта с прихващане на цената, и за ниска непазарна продажна 1 цена на отделните имоти. В тази връзка касаторите допълват, че цената за всеки един от процесните имоти е установима от документите, съпровождащи продажбата, от доклада на синдика и от сметките за разпределение, както и че въззивното решение е вътрешно противоречиво, доколкото от една страна определя тази цена за неизвестна, а от друга – за силно занижена. Считат освен това, че доводът за непазарност на продажната цена не може да бъде квалифициран като противоречие на закона, а евентуално би дал основание за ангажиране отговорността на синдика, но в случая нееквивалентност не се установява предвид вписаните върху имотите тежести. Сочат също, че в нарушение на процесуалния и материалния закон въззивният съд не е обсъдил доводите им за дерогиране на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от специалната норма на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и погрешно е приел за приложима общата разпоредба за нищожността, въпреки че нарушението на специалния ред за извършване на продажба в несъстоятелността води до относителна нищожност, на която с оглед принципите за правна сигурност и бързо удовлетворяване могат да се позовават само кредиторите на масата на несъстоятелността в преклузивен срок. Касаторите допълват, че в съответствие с реда за осребряване, действал към датата на сделката, синдикът е бил овластен с влязло в сила решение на събранието на кредиторите да продава имотите на части, обособени по негова преценка, което решение не подлежи на правна ревизия поради вече осъществения върху него съдебен контрол по жалба на самия ипотекарен кредитор. Заявяват, че ищецът не може да се позовава на нарушаване на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр.
105/2016 г.), тъй като не е кредитор на несъстоятелността, а само обезпечен такъв, както и че в редакцията на закона към момента на сделката тази разпоредба е без практическо правно значение, защото синдикът не може да договаря по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) по начин, различен от вече проведените тръжни процедури. При изложените съображения касаторите молят за обезсилване, а евентуално – за отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационните жалби „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – правоприемник в хода на процеса на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ги оспорва. Заявява, че легитимацията за релевиране на нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ произтича от принципа за справедливост и забрана за злоупотреба с право.
Сочи, че заличаването на ипотеката в резултат от процесната продажба е само с оповестително действие за разлика от заличаването по чл. 179, ал. 1 ЗЗД и при нищожност на продажбата спрямо кредиторите на несъстоятелния ипотекарен длъжник ще действа първоначалното вписване. Допълва, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ, предвиждаща заличаване на ипотеката при публична продан, не отчита възможността за атакуване на действителността на проданта, а освен това е приета извън делегацията на чл. 116 ЗС и в противоречие със законовата уредба, съгласно която заличаване се допуска само със съгласие на кредитора или въз основа на съдебно решение. Оспорва и довода за нарушено диспозитивно начало, като счита, че въззивният съд е прогласил нищожността на заявени в исковата молба основания и че дадената от него правна квалификация на противоречието със закона не е обвързваща.
По същество заявява, че събранието на кредиторите не е овластило синдика да групира имотите по свой избор при продажба чрез търг, което означава, че такова правомощие той не може да има и при прякото договаряне. Относно нарушението на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ 105/2016 г.) сочи, че при продажба 2 на имотите поотделно би се постигнала по-висока цена, поради което синдикът, действайки с дължимата грижа, е следвало да поиска свикване на събрание за изменение на решението по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ. Въз основа на изложеното моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишна фирма РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“) срещу „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за установяване нищожността на договор, обективиран в Нотариален акт № 39/2018 г., по отношение на три от имотите – негов предмет (ПИ № ***, ПИ № *** и УПИ № VІІІ-28 в кв. 38 по плана на гр. София, ул. „Дебър“ 12), както и кумулативно съединени с тях искове за установяване по отношение на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.), че поради нищожност на продажбата ищецът е титуляр на учредените върху процесните имоти ипотечни права.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: в качеството си на кредитор на „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.) ищецът е обезпечен с учредени от длъжника в периода 2007 г. – 2009 г. ипотеки върху процесните имоти, надлежно подновявани при изтичане на първоначалния им срок; ипотекираните имоти са прехвърлени на трето лице, а впоследствие - на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.); спрямо ипотекарния длъжник е открито производство по несъстоятелност и е започнало универсално изпълнение въз основа на решение на събранието на кредиторите, взето от мажоритарния кредитор „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД; имотите са предложени на търг в съвкупност с други неипотекирани имоти, с които нямат организационна връзка, а впоследствие са продадени в тази съвкупност чрез пряко договаряне на цена, значително по-ниска от пазарната; в хода на продажбата ипотекарният кредитор е предложил да купи само ипотекираните имоти от съвкупността, но на действителната им (по-висока) пазарна цена, като предложението не е било разгледано от синдика, защото не касае всички имоти от формираната от него съвкупност.
При тези факти ищецът се е позовал на нищожност на сключения на основание чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) договор за продажба на главно основание „противоречие на закона“, квалифицирано от него по „чл.
717 и следващите във връзка чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ“. Като фактически основания за тази нищожност ищецът е посочил: 1). включване в предмета на продажбата на активи, нямащи функционална връзка помежду си, в противоречие с решението на събранието на кредиторите и с понятието за обособена част, дадено в § 1а ДР ТЗ, 2). формиране на съвкупности от ипотекирани и неипотекирани имоти, послужило като основание за неприемане на офертата на ищеца за придобиване само на ипотекираните имоти на предложената от него по-висока цена и довело до нарушение на правата на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ вр. чл. 717д, ал. 2 ТЗ и чл.
718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) , 3). оценяване на имотите по непредвиден от събранието на кредиторите метод, 4). извършване на продажбата по установени от синдика правила, ограничаващи възможността 3 за постъпване на оферти извън тази на мажоритарния кредитор и довели до осребряване на имуществото на цена, по-ниска от цената, която би се получила при приемане на други потенциални оферти, 6). неполагане на дължимата съгласно чл. 660, ал. 1 ТЗ грижа.
Второто евентуално основание - накърняване на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите - е аргументирано от ищеца с постиганата в хода на индивидуалното принудително изпълнение по-висока цена за същите имоти, а третото - заобикалянето на закона, е обосновано с несправедливото удовлетворяване на кредиторите като забранен от чл. 607, ал. 1 ТЗ резултат, постигнат със следните действия: прехвърляне на ипотекираните имоти на дружество, учредено непосредствено преди сделката, и то при наличие на вписани върху тях възбрани; откриване на производство по несъстоятелност спрямо последния приобретател след множество образувани дела по чл. 625 ТЗ в различни съдилища; съсредоточаване на вземанията срещу несъстоятелния длъжник у „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД чрез цесии с останалите кредитори, и избор на синдик и оценител от него; групиране на ипотекирани и неипотекирани имоти и създаване от синдика на правила за пряко договаряне, ограничаващи участието на потенциални наддавачи извън обявения за купувач кредитор „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта по исковете за съществуване на ипотечни права, а исковете за нищожност е отхвърлил. За да постанови решението си, съдът е счел, че поддържаните от ищеца нарушения, свързани с ненадлежното формиране на съвкупности за продажба и оценяването им не според решението на кредиторите, дори да се установят, не биха довели до нищожност на сделката поради противоречие на императивния закон или поради заобикалянето му. За първото основание съдът е аргументирал, че сключването на сделката след откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред е основание за относителна нищожност по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, но ищецът не е кредитор на несъстоятелността, а само обезпечен кредитор, и поради това не е легитимиран да предяви иск за установяването й. Относно заобикалянето на закона пък съдът е посочил, че продажбата на права от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне е предвидена в закона част от процеса на осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, чрез който се събират средства за удовлетворяване на кредиторите, поради което е законово допустима цел. Наред с това първоинстанционният съд е изложил съображения за недоказаност на твърдението, че сделката е сключена в нарушение на решението на събранието на кредиторите, като е счел, че по същество решение с конкретно съдържание за реда и начина на осребряване на имуществото не е взето, а само е обективирано овластяване на синдика да постъпи съобразно закона. За ирелевантен е счетен начинът на изготвяне на оценката, тъй като при сделка, сключена при пряко договаряне, цената се определя свободно от синдика при спазване на изискването за дължима грижа и под страх от имуществена отговорност, реализируема на основание чл. 660, ал. 1 ТЗ. Поради това нарушението на последната разпоредба според първоинстанционния съд също е изключено от приложното поле на заявения порок за нищожност. По твърдението за нарушение на чл. 717, ал. 2 ТЗ съдът е изложил аргумент, че разпоредбата не ограничава възможните начини на осребряване и не забранява продажба на съвкупности, недефинирани като обособени по смисъла на закона. За недоказана е приета и твърдяната от ищеца явна нееквивалентност на престациите като основание за нарушаване 4 на добрите нрави. Съдът се е позовал на обстоятелството, че нито в индивидуалното принудително изпълнение, нито в производството по несъстоятелност е проявен пазарен интерес към имотите от други лица, различни от кредиторите (ищец и ответник-купувач), а предложената от тях цена е счетена за непазарна, тъй като би била погасена чрез прихващане с вземания с иначе несигурно удовлетворяване.
Разпечатката съдържа 25 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e12eb139-2d12-42c0-8e78-cc074a255baa