Решение № 1480 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000502180 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 23.05.2023г по гр.д. № 11438/2022г Софийски градски съд, ГО, 22 състав, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. Н. сумата о т 3 200лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.03.2012г до 26.06.2015г и е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата до 27 687.20лв, както и за периода от м.01.2006г до 04.03.2012г , за сумата от 1550лв- претенция за имуществени вредиразходи за адвокатска защита и за сумата от 2808лв- пропуснати ползи. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и изхода от спора.

Решението на СГ се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.

Въззивникът – ищец С. Н., представляван от адв. В., обжалва решението на СГС в отхвърлителната му част с въззивна жалба, депозирана чрез адв. В.. В жалбата се сочи, че съдът допуснал нарушение на процесуалния закон при събиране на доказателствата по делото. Оспорва като необоснован и незаконосъобразен извода на съда за началния момент на дължимост на обезщетение за вреди от незаконно 1 обвинение. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон- чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли въззивната инстанция след като съобрази оплакванията във въззивната жалба да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове изцяло.

Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва изводите на съда в този смисъл като необосновани. Поддържа,че по делото не се установява ищецът да е претърпял твърдяните неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност по отношение на исковете на ищеца като сочи, че съдът в нарушение на процесуалния закон не се е произнесъл по тези възражения. Поддържа, че съдът не е изложил мотиви относно справедливостта на присъденото обезщетение.Моли въззивната инстанция да отмени решението на СГС в осъдителната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск изцяло или евентуално- да намали по размер присъденото обезщетение.

Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът – ищец С. Н. се явява лично и се представлява от адв. С. , която поддържа жалбата на ищеца и моли предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

С. Н., представляван от адв. В., е депозирал писмена защита, с която моли въззивната жалба да бъде уважена. Въззивникът подържа, че повдигнатото обвинение е станало основание за прекратяване на връзката с приятелката му, за отдръпване на майка му, да не може да си намери работа. Поддържа,че е призоваван многократно, че животът му се е променил.

Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прок. С. от САП, който моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Моли съдът да се произнесе по възражението за погасителна давност, поддържано още в отговора на ИМ. По същество моли присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено по размер. Поддържа развитите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на разноските , претендирани от въззивника- ищец.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на 2 чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба на ищеца.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление като образуваното наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. В исковата молба ищецът е навел твърдения за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, производството по което е продължило 9години и 6 месеца, бил е обискиран и задържан за срок от 24 часа. Обвинението е било за извършено престъпление по чл. 195 от НК.Твърди, че неколкократно е удължаван срока за разследване на повдигнатото обвинение. Твърди, че е претърпял имуществени вреди за заплатени възнаграждения за адвокатска защита в рамките на воденото наказателно производство, пропуснати ползи , претърпени от това, че ако не е бил следствен е щял да бъде охранител в елитна охранителна фирма и е щял да бъде ръководител и организатор на обекти и да реализира доход над МРЗ . Поддържа още, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в понижено самочувствие и авторитет.

Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е депозирана на 23.06.2020г и с нея, при горепосочените правопораждащи факти, като ответник е конституирано 08РПУ, гр. София.

Исковата молба е оставена без движение с указания за посочване на надлежен 3 ответник и с уточнение на исковата молба, депозирано на 27.08.2020г ищецът сочи за надлежен ответник по делото Прокуратурата на РБ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молаб, в който поддържа възражение за погасяване по давност на исковите претенции, като сочи, че друг е бил конституиран първоначално като ответник по делото, а прокуратурата е конституирана след изтичане на давностния срок за ангажиране на имуществената й отговорност. По същество оспорва предявените искове. Поддържа възражение, че искането за лихва за забава е погасено с изтичането на тригодишен давностен срок от влизане в сила на оправдателната присъда.

По делото не е спорно, видно от определение от 26.05.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, че ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение.

От представения по делото препис от присъда по НОХД № 12191/2012г по описа на СРС и мотиви се установява, че подсъдимият Н. е представляван отслужебен защитник, че към момента на постановяване на присъдата не работи, но към 2005г е работил като пазач-невъоръжена охрана, че на 21.12.2005г срещу него е започнало полицейско производство по реда на чл.409,ал.2 от НПК/отм/ за престъпление по чл.195 от НК. С постановената присъда С. Н. е признат за невиновен, присъдата е влязла в сила на 26.06.2015г.

В о.с.з. на 26.10.2023г са изслушани свидетелите А. П. и Ц. Б..

Свидетелят Б. установява, че познава ищеца от прогимназията, че живее в гр. *** и докато ищецът живеел там, са се виждали често. Установява, че откакто ищецът живее в гр. *** , от края на 80-те години , се вижда с него по-рядко. Свидетелят установява, че ищецът през 2005г му е споделил, че срещу него е започнало наказателно производство. Свидетелят установява, че познава ищеца като весел човек, винаги в добро настроение, след образуване на наказателното дело той посърнал.

Установява, че ищецът се чувствал зле, затворил се е в себе си. Ищецът е споделял със свидетеля, че трудно си намира работа, понеже е свикнал да работи като охранител, а за да работи като охрана му искат свидетелство за съдимост и бележка , че срещу него не се водят дела. Свидетелят установява, че майката на ищеца му е споделяла, че синът й е престъпник, че започнала да го отбягва. Установява, че и техни познати са коментирали повдигнатото обвинение . Установява,че ищецът е изпаднал във финансови трудности, това довело и до раздяла с приятелката му .

Свидетелят П. установява, че ищецът му е говорил за повдигнатото обвинение, че бил необщителен, затворен, отпаднал и се разделил с приятелката си. Установява, че ищецът му е споменавал за предприетите против него действия, че е бил обявен за общонационално издирване. Споменавал му е още, че приятелите му го отбягват.

Съдът намира, че свидетелските показания на свид. Б. и свид. П. могат да се ценят като източник на информация за правнорелевантни факти в частта, с която 4 свидетелите излагат възприети от тях обстоятелства. Не представляват свидетелски показания пресъздадените от свидетеля думи на ищеца. В тази част показанията установяват казаното от ищеца, а не факти и събития, относими към спора и лично възприети от свидетеля.

В о.с.з. на 07.12.2023г е изслушано заключение на ССчЕ, изготвено от в.л. Л. Б..

Вещото лице дава заключение за периода от м.12.2005г до 26.06.2020г кои месеци ищецът е работил по трудово правоотношение, към кои работодатели и за какво възнаграждение. Вещото лице е приело, че ако беше работил като охранител за процесния период ищецът би имал възнаграждение в размер на МРЗ, както и допълнително възнаграждение за трудов стаж. Вещото лице е посочил и реално получените от ищеца суми като възнаграждения за положен труд.

В о.с.з вещото лице допълва, че при извършено изследване е констатирал , че средната работна заплата за охранител е равна на МРЗ за страната. Вещото лице допълва, че от данните , дадени в табличен вид има периоди, в които ищецът не е имал трудов доход, а има и периоди в които е получавал възнаграждение от двама работодатели.

Заключението на вещото лице следва да се съобразява като установяващо относими към спора факти до м.06.2016г, когато е влязла в сила оправдателаната присъда, а не до м.06.2020г.

Останалите писмени доказателства, представени от ищеца- протокол за обиск и заповед за задържане не са приети като доказателства по делото от СГС. Пред настоящата инстанция не е поддържано искането за тяхното приемане като доказателства, видно от молбата на ищеца от 28.09.2023г. Не е поддържано и искането за изискване и прилагане на НОХД № 12191/2012г по описа на СРС. Във своята въззивна жалба ищецът прави твърдение за неправилно процедиране на първоинстанционния съд при събиране на доказателствата по делото, но е поддържал само част от своите доказателствени искания, които са приети от въззивната инстанция за допустими и са събрани. Останалите доказателствени искания не са поддържани от ищеца- въззивник и съответно не са събрани по делото. Ето защо представените протокол и заповед съдебният състав приема, че не може да цени като доказателства за факти по делото.