Решение № 210 от 03.05.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Перник, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20231700500070 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1046 от 16.10.2022 г. по гр.д. № 3579/2021 г. по описа на Районен съд гр.

Перник са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Л. Г. М. срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, искове с пр. осн. чл. 170 ЗЗД и с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД за установяване до обема на наследствените й права – ¼ ид. част, в качеството й на наследник на Г.А.М., че е недействителна-нищожна ипотеката, учредена с нот. акт за договорна ипотека № ***, т. ***, рег. № ***, дело № 171/2005г. на нот. Н.З., вписан в Сл. по вписванията - Перник - вх. рег. № *** от ***, акт № ***, т.***, дело № 1023/2005г. от наследодателя й Г.А.М. в полза на Българска пощенска Банка АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/, върху негов съсобствен с Ц.К.М. недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

***, заедно с прилежащите към обекта идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, като сключена в нарушение на чл. 170 ЗЗД, поради несъществуването на обезпеченото вземане по договор за банков кредит от *** между „Българска пощенска банка“ АД и „Алматея Прима“ ООД, както и поради неспазване на предписаната в закона форма поради нищожността на нотариалното удостоверяване съгл. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. „г“ ГПК (отм.), вр. чл.

167 ЗЗД (в съдържането на нот. акт е описано вземане по договор за банков кредит от ***, какъвто договор не е съществувал и не съществува, поради което не е бил представен на нотариуса, за да се посочи като съдържание на нот. акт), като НЕОСНОВАТЕЛНИ, като е осъдена ищцата да заплати на ответника и сторените по делото разноски.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 23024 от 17.11.2022 г. от Л. Г. М., чрез адв. А. А. против Решение № 1046 от 16.10.2022 г. по гр.д. № 3579/2021 г. по описа на Районен съд гр. Перник. В жалбата се излагат доводи, че 1 първоинстанционното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се сочи, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните в хода на производството доказателства. Твърди, че районният съд е постановил акта си без да са налице доказателства и без да е взел предвид съдържанието на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, който е вписан в службата по вписвания – гр. Перник и съгласно който е била учредена ипотеката от ищеца като трето лице – ипотекиращо за чужд дълг, а е приел, че се касае само за допусната грешка и ипотеката е учредена по договор за кредит от ***. Намира за неправилни формираните от първата инстанция изводи на базата, на които е постановено атакуваното решение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен изцяло акта, постановен от Районен съд – гр. Перник, като предявените искове бъдат уважени. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез адв. Д. Ш., с който моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Намира, че съдържанието на подадената жалба по никакъв начин не кореспондира със събрания доказателствен материал и преобладаващата съдебна практика. Счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал. Излага, че същото е постановено при задълбочено изследване на представените по делото доказателства, което е довело и до правилните изводи на съда. Твърди, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е сключен Договор за банков кредит, като твърди, че същия отговаря и е съобразен с всички законови изисквания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и за постановяване на решение, с което да се потвърди първоинстанционния акт като законосъобразен, правилен и обоснован. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. В. П. М., в качеството на синдик на „АЛМАТЕЯ ПРИМА“ ООД, с който се изразява становище, че същата е неоснователна, а постановеното от Районен съд – гр. Перник решение намира за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин е доказано, че са налице всички законови реквизити и процесната ипотека е с необходимото съдържание. Намира за правилни и обосновани формулираните изводи на съда при постановяване на съдебното решение, като счита, че същото е в синхрон със съдебната практика. Моли да се постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановения първоинстанционен акт да бъде потвърден изцяло, като правилен, законосъобразен и обоснован.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Пернишки окръжен съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

В хода на процеса с Определение от 15.10.2021г. първоинстанционният съд е конституирал като съищец длъжникът по обезпеченото вземане "Амалтея Прима" ООД /в несъстоятелност/, представлявана от синдика адв. В. М..

В производството по делото страните не спорят, че на *** е сключен договор за ипотека върху недвижим имот между "Юробанк България"АД /тогава с наименование "Българска пощенска банка"АД/ в качеството на ипотекарен кредитор, "Амалтея Прима"ООД – гр. Перник /в несъстоятелност/, в качеството на кредитополучател, и наследодателя на ищеца Л. Г. М. , в качеството на наследник по закон на Г.А.М. ипотекарен длъжник, обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека № ***, т. ***, рег.

№ ***, дело № 171/2005 г. на нотариус Н.З., вписан в СВп. -Перник вх. рег. № ***, акт № ***, т. ***, дело № 1023/2005 г. от Г.А.М., в полза на "Българска пощенска банка"АД /със сегашно наименование "Юробанк България"АД, върху съсобствения на ищеца и съпругата му Ц.К.М. недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в ***, а именно 2 самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. ***, заедно с прилежащите към обекта идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

В нотариалният акт за договорна ипотека е вписано, че ипотекарните длъжници Ц.К.М. и Г.А.М. учредяват в полза на "Българска пощенска банка" АД ипотека върху собствения си процесен имот за обезпечаване на всички вземания на "Българска пощенска банка" АД от кредитополучателя "Алматея Прима" ООД, които произтичат от посочения в точка първа договор за кредит, включително главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски по договор за банков кредит от ***, сключен с кредитодателя "Българска пощенска банка"АД.

Не се спори, че в действителност договор за банков кредит, сключен между "Амалтея Прима"ООД и "Българска пощенска банка"АД на датата *** не съществува, както и че договор за банков кредит с наименование на продукт "Бизнес кредитна линия – плюс" между тези страни е действително сключен, но на друга дата, а именно на ***. Не е спорно, че действително сключеният между "Българска пощенска банка"АД /със сегашно наименование "Юробанк България"АД/ и "Амалтея Прима"ООД договор за банков кредит "Бизнес кредитна линия – плюс" от***, който договор е с идентични условия с тези, описани в нотариалният акт за договорна ипотека от ***, а именно - за сумата 295 000 лева, със срок за погасяване 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита, с договорена годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от базовият лихвен процент на банката - малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, който към момента подписване на договора за кредит е 10%, и договорна лихвена надбавка в размер на 0, 9 пункта, като при просрочие на дължимите погасителни вноски по главницата и /или лихвата, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие в размер на 10 пункта. Няма спор, че кредитният ресурс по договора за банков кредит от ***, в размер на 295 000 лв., е бил действително предоставен от банката и усвоен от кредитополучателя.

Не се излагат твърдения между същите страни - "Българска пощенска банка"АД, като кредитодател, и "Амалтея Прима"ООД, като кредитополучател, към момента на изповядване на нотариалния акт от *** да е бил налице сключен друг договор за кредит, със същите или подобни условия.

Спорът между страните е дали така сключеният договор за ипотека върху съсобствения на наследодателя на ищеца имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в ***, самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. ***, е валиден, и дали е породил правни последици по обезпечаване на вземанията на ипотекарния кредитор "Юробанк България"АД по действително сключения с "Амалтея Прима"ООД договор за банков кредит от ***.

Ищецът поддържа, че несъществуването на договор за кредит, сключен между посочените страни на ***, е основание за недействителност на договора за ипотека, като съществуването на друг договор, сключен на друга дата, между същите страни, макар и със същите параметри, е ирелевантно за валидността на договора за ипотека. Ищецът претендира, че така сключеният договор за ипотека е нищожен, на основание чл. 166, ал. 2, чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД, тъй като не съществува посоченото в нотариалния акт за договорна ипотека обезпечено вземане на банката по договор за банков кредит от ***, респективно - не съществуват кредитор и длъжник по такова вземане. На същото фактическо основание се претендира и нищожност на нотариалното удостоверяване по чл. 472, във вр. чл. 476, б. "г" от ГПК (отм.), във вр. чл. 167 от ЗЗД, поради нарушаване на изискването за форма на нотариалния акт.

Също така ищецът твърди нищожност на договора за ипотека на общите основания по чл. 26 от ЗЗД, поради противоречието му със закона, нарушение на добрите нрави, невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на форма и основание.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск – за нищожност на договора за ипотека на основание чл. 170 от ЗЗД, и иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 472, вр. чл. 476, б. "г" от ГПК (отм.), вр. чл. 167 ЗЗД,

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е релевирал възражение, че в случая се касае за допусната техническа грешка в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека досежно датата на сключване на договора за кредит, която не води до недействителност на 3 договора за ипотека, тъй като не води до неизвестност на кредитора, длъжника или собственика на ипотекирания имот, на тъждеството на ипотекирания имот или на обезпеченото вземане, или на размера на сумата, за която е учредена ипотеката – в договора за ипотека вземането е индивидуализирано в достатъчна степен, чрез наименованието на продукта /"Бизнес Кредитна линия – Плюс"/ и сумата на кредита /295 000 лв. /, срока на погасяване /120 месеца/, условията на кредита /договорна лихва, формирана от БЛП за малки фирми в лева, с договорна лихвена надбавка в размер на 0, 9 пункта/. Наред с това се твърди, че така допуснатата техническа грешка е била отстранена, с извършена от нотариуса поправка, за което е представил като доказателство препис от нотариалния акт за договорна ипотека, с нанесена от нотариуса корекция. Твърди се, че с молбата за подновяване на ипотеката е представен в СВп нотариалният акт за договорна ипотека с нанесената поправка на посочената техническа грешка. Също така се сочи, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, банката се е снабдила със заповед за изпълнение от 22.12.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по гр. д. № 8293/2011 г. на РС – Перник, които не са били оспорени, и са влезли в сила. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 230/2012 г. на ЧСИ С. Б., за принудително събиране на обезпеченото с договора за ипотека вземане на банката.