Определение № 1121 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601404 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по повод подадени частна жалба от адв. Е. Е. – защитник на подс. Х. Н. Х.; частна жалба от адв. К. Г. и частна жалба адв. П. К. – защитници на подс. В. А. Л. против определение, произнесено в разпоредително заседание на 16.10.2024г. по нохд № 622/2024г. по описа на СОС, с което е прието, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

В жалбата на адв.Е. се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на процесуалния закон и изискванията, отразени в ТР № 2/2002г.

– повдигнатото с него обвинение включва нарушение на разпоредбата на чл.128 ал.1 и 2 от Правилника за безопасност на труда в горите на МЗГАР, докато в последното постановление за привличане на Х. в качеството му обвиняем е вписана единствено разпоредбата на ал.1, с което е нарушено правото му на защита, като освен това в обвинителния акт отсъства каквато и да е фактология относно вмененото му нарушение по ал.2, както и текстово изписване на същата. Наред с това се твърди, че не е конкретизирано кога са приети нормативните актове, откога са в сила и редакцията на съответните разпоредби, чието нарушаване се претендира, като неправилно съдът е приел, че това е относимо само до Правилника за безопасност на труда в горите, давайки възможност на прокурора да отстрани този пропуск по реда на чл.248а НПК в 7-дневен срок, въпреки че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка. Възразява се, че в обвинителния акт отсъства конкретизация кога е следвало да бъдат предприети твърдените действия, от 1 които подсъдимите са се въздържали и бездействали, като изложението на фактите в обстоятелствената част е „изключително пестеливо и се свежда до няколко изречения“ за подс. Х. - не са посочени негови действия в деня на инцидента и така описаната „фактология е крайно недостатъчна и не може да бъде заместена с твърденията по-нататък и пространно развитото от страна на обвинението за немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност/нарушение задължения/, нито може да се замести с твърденията за налични задължения, произтичащи от цитираните актове в обвинителния акт“.

В заключение се настоява за отмяна на определението и за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В жалбата на адв.Г. се изразява несъгласие с доводите на първостепенния съд като се застъпва становище за наличие на съществени нарушения на досъдебното производство, касаещи непълноти във внесения обвинителен акт, водещи до ограничаване на правото на защита на подс.Л. – липса на каквато и да е фактология относно вменените му нарушения от Правилника за безопасност на труда в горите; липса на конкретизация кога са приети нормативните актове, откога са в сила и редакцията на съответните инкриминирани разпоредби; липса на конкретизация кога е следвало да бъдат предприети твърдените действия, от които подсъдимите са се въздържали и бездействали, поставящи подсъдимия в невъзможност да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си; липса на яснота в каква степен съпричиняването е повлияло за настъпване на вредоносния резултат, „не е изяснено „съпричиняването“ от страна на двамата подсъдими в каква степен е за всеки поотделно и за „съпричиняването“ от страна на пострадалата“.

Твърди се, че две от експертизите, въз основа на които е изведена фактическата обстановка, са ползвали недопустими от процесуална гледна точка доказателства – показанията на недееспособния свидетел Я. Ш., за когото по експертен път е установено, че страда от психично заболяване, непозволяващо му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да участва в наказателното производство. В заключение се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за привеждане на съдържанието на обвинителния акт в съответствие с изискванията на закона.

В частната жалба на адв. К. се възразява, че в обвинителния акт липсва информация кога е приет Правилника за безопасност на труда в горите и кога същият е обнародван в Държавен вестник, като „вещите лица, изготвили комплексната технико-медицинска експертиза са цитирали Правилника за безопасност на труда в горите, приет със Заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., издадена от Министъра на ЗГАР, като съгласно тази заповед, правилника влиза в сила от 01.06.1999г. и се издава като самостоятелно издание в информационния бюлетин на НУГ“, но не е обнародван в Държавен вестник, каквото е изискването на чл.37 ал.1 ЗНА (изм. ДВ бр.46 от 2007г.) и чл.78 ал.2 АПК и което е условие за влизането му в сила по смисъла на чл.5 ал.5 от Конституцията на Република България. Защитата намира, че с решението на Окръжен съд - София „да предостави възможност на прокурора на основание 2 чл.248а НПК в 7-дневен срок да посочи кой Правилник за безопасност на труда в горите прилага“ е нарушено правото на защита на подс.Л., тъй като се касае за съществено процесуално нарушение, което налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Въззивната инстанция след като се запозна с материалите по делото намира трите частни жалби за допустими, като подадени в срок, от активно легитимирани страни и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Производството пред Окръжен съд - София по нохд № 622/2024г. е образувано по внесен обвинителен акт срещу В. А. Л. и Х. Н. Х. по обвинение за извършено от тях на 26.03.2019г. престъпление по чл.123 ал.1 НК при условията на независимо съпричинителство.

На 16.10.2024г. в хода на проведеното разпоредително заседание от защитниците на подсъдимите по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК са направени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които съдът е приел за неоснователни, като по реда на чл.248а ал. 1 НПК е указал на прокурора да изготви молба, която да се счита неразделна част от обвинителния акт, в която да посочи кога и от кой орган е приет Правилника за безопасност на труда в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, коя е приложимата редакция към момент на извършване на деянието, има ли по-благоприятна последваща редакция на този подзаконов нормативен акт и дали е обнародван в Държавен вестник, намирайки възраженията на защитата относно съдържанието на внесения обвинителен акт само в тази част за основателни, но същевременно неналагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Настоящият въззивен състав намира това съдебно произнасяне за неправилно.

Няма спор, че функцията и предназначението на обвинителния акт е да постави фактическата и правна рамка на обвинението, поради което в него следва да се съдържа изложение както на относимата фактология, така и на съответните правни изводи, позволяващи на предаденото на съд лице да разбере обвинението и пълноценно да организира защитата си в съдебното производство, като с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 год. на ОСНК, ВКС, постановено по т.д. № 2/2002 год., са дадени задължителни указания на съдилищата кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Независимо, че същото е прието при действието на отменения НПК, съдържащите се в него принципни постановки продължават да са актуални с оглед идентичните по съдържание норми в двата процесуални закона, регламентиращи задължителните реквизити на обвинителния акт, чието предназначение на процесуален документ е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В този смисъл в обстоятелствената част на същия задължително трябва да намерят отражение 3 фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, включително времето, мястото и начина на извършване на престъплението. В конкретния случай бланкетния характер на нормата на чл.123 ал.1 НК изисква запълване на съдържанието й с конкретни правила, които подсъдимият при немарливото изпълнение на правно регламентираната високорискова дейност е нарушил и които са били в сила при извършване на деянието.

На първо място следва да се отбележи, че в рамките на срока по чл.248а ал.1 НПК прокурорът е изпълнил указанието на съда, като с молба от 18.10.2024г. е конкретизирал, че обвинението се отнася до Правилника за безопасност на труда в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, приет със Заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., издадена от министъра на ЗГАР и обнародвана в ДВ бр.86/ 01.10.1999г., като след приемането му не е имало последващи редакции. По този начин констатираната от окръжния съд явна фактическа грешка в съдържанието на внесения обвинителен акт е била надлежно отстранена. Същевременно въззивната инстанция установи, че с последваща Заповед № РД-09-354 от 08.04.2019г. за утвърждаване на Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии(в сила от 10.05.2019г.), издадена от министъра на земеделието, храните и горите, горепосочената Заповед № РД-091153/16.09.1999г. на министъра на ЗГАР и утвърдения с нея Правилник по безопасност на труда в горите (ДВ бр.86/ 01.10.1999г.) са били отменени. Това обстоятелство обаче не води до промяна на диспозицията на инкорпориращата го бланкетна норма на чл.123 ал.1 НК, тъй като според задължителните указания на ППВС № 1/1983г. т. 2 б.„в“ при промяна на нормативната уредба, която запълва бланкетна правна норма от значение за отговорността на дееца е само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието. (Р №26 от 17.04.2018г по н.д. №1175/2017г.., I н.о., ВКС ) По отношение на обвинението на Х. Х. въззивната инстанция намира за резонни възраженията в частната жалба за липса на пълно съответствие между съдържанието на обвинението в последното постановление за привличане на обвиняем от 26.07.2024г. и отразеното в диспозитива на обвинителния акт, където освен ал.1 на чл.128 от Правилника по безопасност в горите МЗГАР е добавена и ал.2, само цифрово, но не и текстово. Това разминаване от техническо естество се открива и на л.18 от обвинителния акт 1, поради което следва да се приеме, че се касае за явна фактическа грешка. Характер на такава има и неточното цифрово изписване на л.7 от обвинителния акт на инриминираните нарушения от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии – чл.18 ал.2 т.1 и т.2 и чл.25 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 , вместо посочените в диспозитива на обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем - съответно по чл.18 ал.1 и ал.2 т.1 и по чл.24 ал.1 и ал.2 т.1 и т.2. Отстраняването на констатираните несъответствия е възможно по реда на чл.248а НПК и не налага непременно връщане на делото на прокурора, доколкото естеството им не затруднява подсъдимия Х. да разбере в какво е обвинен и да организира пълноценно защитата си в съдебната фаза на процеса.

4

Останалите защитни възраженията за отсъствие в обвинителния акт на конкретизация „кога е следвало да бъдат предприети твърдените действия, от които подсъдимия се е въздържал и бездействал“, както и за непосочване на конкретни действия на подс. Х. в деня на инцидента, не могат да бъдат споделени. На л. 3, 4 и л.7 от обвинителния акт са изложени съответните претендирани от държавното обвинение непредприети и неизвършени от Х. действия, за които се твърди, че се намират в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, както и времето на вмененото му бездействие. Очертаните рамки на обвинението му са фактологически запълнени съгласно установения стандарт като верността на направените констатации и правни изводи от прокурора по приложението на материалния закон и тяхната доказателствена обезпеченост, предстои да бъдат проверени в хода на съдебното производство.