Решение № 1574 от 28.10.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1969/2022
- Вид
- Решение № 1574
- Подписан
- 28.10.2022
- В сила
- 14.03.2023
- Състав
- ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1574 гр. Плевен, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20224430101969 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т. В. Т. от гр. Плевен, като баща и законен представител на малолетната В. Т. Т., против Община Плевен. В молбата се твърди, че семейството на малолетното дете живее в ***”, като от години в този район съществува сериозен проблем с много на брой агресивни безстопанствени кучета, които се движат свободно в квартала на глутници и нападат беззащитни деца и възрастни хора. Твърди се, че на 05. 02. 2022 год. детето В. е било на урок по математика и около 12 часа се е прибирало към дома си, движейки се по бул. „България“ в посока от метан и газ станция *** към бензиностанция „***“. Твърди се, че от близкото възвишение внезапно изскочила глутница безстопанствени кучета, четири от които лаейки се спуснали към преминаващите коли, а едно от тях се насочило към В.. Твърди се, че детето се уплашило, но решило да продължи движението си. Твърди се, че кучето я нападнало в гръб и захапало за левия крак в областта на ходилото.
Твърди се, че превъзмогвайки първоначалния шок и болката детето се 1 прибрало вкъщи, където видяло, че раната кърви и маратонката е подгизнала от кръв. Твърди се, че детето се обадило по телефона на своите родители и същите го завели на преглед в спешния кабинет в ***. Твърди се, че там раната била обработена, била поставена ваксина срещу тетанус и било предписано медикаментозно лечение с „***“ и „***“. Твърди се, че в следващите две седмици кракът на детето около мястото на ухапването е бил подут и посинял и го е болял. Твърди се, че тъй като от поставения в раната дренаж е изтичал секрет се е наложило извършването на четири контролни прегледа при д- р *** за наблюдение, обработване на раната и смяна на превръзката. Твърди се, че в рамките на месец на детето са били поставени пет болезнени противобесни ваксини. Твърди се, че в резултат на нападението на кучето на детето са били причинени силен стрес, болки и страдания през продължителен период от време, както и психическа травма.
Твърди се, че след инцидента детето се е страхувало да излиза само и е поискало да му закупят кучегон за самозащита. Твърди се, че всичко това е било вследствие неизпълнение на законови задължения на служители на ответната община, вменени им със Закона за защита на животните. В заключение ищецът моли съда да осъди ответната община да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на малолетното дете В. неимуществени вреди - преживени болки, страдания, стрес и психическа травма в резултат на осъщественото на 05. 02. 2022 год. ухапване от бездомно куче, както и да му заплати сумата от 258, 42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Община Плевен, чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :
Претенциите на ищеца Т. В. Т., действащ в качеството на баща и законен представител на малолетното дете В. Т. Т., намират своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица решения /срв. решение по гр. дело № 2398/ 2
2008 год., І г. о., решение по гр. дело № 1155/ 2009 год., ІV г. о., решение по гр. дело № 1533/ 2010 год., ІІІ г. о., решение по гр. дело № 924/ 2010 год., ІV г. о. и др./, посочва, че пасивно отговорна страна по исковете за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета, е съответната община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения /чл. 41 ал. 1, чл. 47 ал. 3, чл. 50 от Закона за защита на животните/. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места отговорността на общината се ангажира по чл. 49 от ЗЗД. Тук е мястото да се отбележи, че част от задълженията на Община Плевен във връзка с контрола, ограничаването и овладяването на популацията на бездомните кучета е уредена и в приетата с решение № 1316/ 18. 12. 2014 год. на Общински съвет гр. Плевен Наредба № 12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Плевен.
В конкретния случай по делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 53/ 22 от 08. 02. 2022 год., издадено от д- р ***, в което е отразено, че при прегледа на детето В. Т. Т. са установени охлузвания по петата на лявото ходило, като уврежданията отговарят да са причинени по начина, срока и обстановката, както се съобщава /ухапване от куче на 05. 02.
2022 год./. Посочено е, че за профилактика на вируса на бяс са назначени още 4 инжекции, по схема за 30 дни, всяка от които е доста болезнена. По делото е представено и медицинско направление, издадено от д- р Петкова, с което детето В. Т. Т. е изпратено в Противобесен кабинет за поставяне на противобясна ваксина поради ухапване от улично куче. Приложени са и амбулаторни листове за провежданото домашно лечение от ухапването.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаната свидетелка *** твърди, че детето В. е било захапано от улично куче една събота, когато се е прибирало от урок по математика. Твърди, че е видяла раната от ухапването два дена след това, като имало дълбоко разкъсване, подутина и посиняване. Свидетелката посочва, че детето е било много уплашено от случилото се, като не е предоляло този страх от кучета и понастоящем. В подобна насока са и показанията на свидетелката *** Т., която допълва, че на детето й са били поставени общо пет ваксини, които са били много болезнени. В показанията на свидетелката се съдържат сведения, че стресът у 3 детето не е отминал дори и след закупуването на кучегон.
За изясняване на спорните обстоятелства в хода на съдебното дирене е назначена и съдебно- медицинска експертиза. В заключението на същата е отразено, че вследствие ухапване от куче на детето В. са били причинени две плитки линейни рани в областта на стъпалото на левия крак, близо до петата.
Посочено е, че периодът на лечение до пълното зарастване на вторично инфектираните рани е продължил от 5- ти до 23- ти февруари 2022 год., а прилагането на противобясната васкина е до 08. 03. 2022 год. Според вещото лице детето е търпяло болки и страдания, които в първите десетина дена са били по- интензивни, като понастоящем здравето е възстановено напълно.
С оглед така събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено наличието на определено увреждане, което е последица от бездействието на ответната община и неизпълнението на страна на последната на законово вменените й задължения, свързани с улавянето и изолирането на безстопанствените кучета и овладяването на тяхната популация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия. При съобразяване особеностите на конкретния случай, при който пострадалото лице е малолетно дете, периодът, през който са търпени физически болки и страдания от ухапването е продължил около месец, но редом с това са причинени и определени негативни психически емоции и стрес, които не са преодолени и понастоящем, съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер на 3 000 лв. В този смисъл предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение и извършени медицински прегледи, както и разноски за закупени медикаменти и кучегон за самозащита Dazer II, потвърждаващи се от представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът счита, че същите са извършени именно по повод станалия инцидент и във връзка с причинените на малолетното дете 4 увреждания. Поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото претърпените неимуществени и имуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането /05. 02.
2022 год./ до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 350 лв. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 458, 09 лв.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, представлявана от ***, да заплати на Т. В. Т. от гр. Плевен, ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В. Т. Т., ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 3 000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на осъществено на 05. 02. 2022 год. ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва, считано от 05. 02. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 258, 42 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на осъществено на 05. 02. 2022 год. ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва, считано от 05. 02. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 350, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ***, с адрес на управление ***, представлявана от ***, да заплати на адв. Т. В. Д. от Адвокатска колегия гр. Плевен адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 458, 09 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в 14- 5 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6