Определение № 865 от 23.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. Ловеч, 23.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500505 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 4350/20.09.2022г. подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК *** против разпореждане № 580/30.08.2022г. по ч.гр.д. № 20224340100574 по описа за 2022 година на Районен съд - Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с. Орешак, общ. Троян, ул. „Данчо Василешки“ №41.

Жалбоподателят излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че вземането не е индивидуализирано и че има неравноправни клаузи. Твърди, че сключването на застраховка не е условие за предоставянето на кредита, а потребителят по собствено желание е избрал да обезпечи кредита чрез една от застрахователните услуги, които предлага кредитора като застраховател като цитира разпоредби от ЗЗП. Сочи, че съгласно Закон за счетоводството са посочени задължителните реквизити на извлечение от сметка, минималното необходимо съдържание, за да отговаря то на изискванията за редовен от външна страна документ. Посочва, че потребителят само е избрал сключването на застраховката, което не е условие за договора. Разхода по 1 самата застраховка се плащал от потребителя на равни месечни вноски към основната сума по кредита, а сключването на застраховката се налагало, тъй като покривало загубите от неплатежоспособност, ако потребителят получи смърт, трайно или временно намалена неработоспособност в следствие на заболяване или злополука, както и при недоброволна загуба на работа или повреда на уреда. Счита, че няма налице порок на волята при сключване на договора и същият отговарял по вид, форма и размер на шрифта. Моли съда да отмени изцяло цитираното разпореждане и да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.418, ал.4 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт М. Н., с надлежно учредена представителна власт (л.11).

Разпореждането е връчено на заявителя на 15.09.2022г. ( л.46 от първоинстанционното дело), а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 19.09.2022г. ( л.12). Съгласно чл.418, ал.4 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 22.09.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.418, ал.4 ГПК. Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№3641/01.08.22г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно 2 изпълнение и изпълнителен лист срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с. Орешак, общ. Троян, ул. „Данчо Василешки“ №41. за сумите от: 12 730.51 лева главница; 2116.53 лева, представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 25.10.2021г. до 31.03.2022г ; 533.05 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 25.10.2021г. до 20.07.2022г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението (29.07.2022г.) до изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното производство в размер на 307.60 лева, представляваща държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит № 7001135384, който не е сключен при Общи условия, същият бил подписан от всяка една от страните. Налице е и анекс към него от дата 13.01.2021г., който е подписан при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ, а именно обикновен електронен подпис.

С разпореждане №516/02.08.2022г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовностти на заявлението: да уточни размера на главницата от 30 556.79 лева, каква част от дължимото е платено и кога е направена последната погасителна вноска, какъв е размерът на просрочените вноски, как е формирана неиздължената част от дълга, върху какъв размер главница се претендират договорна и мораторна лихва и защо в посочения период.

Същото е било от съществено значение, за да се изведе механизма на формиране на размера на задълженията, а вземанията следва да бъдат надлежно индивидуализирани.

В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.№ 3932/22.08.2022г., в която се уточнява, че на 23.01.2020г. между заявителя и длъжника е сключен Договор за потребителски кредит № 7001135384 като претендираната като главница сума е образувана от усвоената сума по кредита – 10 000 лева; застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 3503.97 лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 1620.48 лева.

Договорната лихва се изчислява на база усвоената сума, а мораторната лихва се формира върху непогасените в срок просрочени суми, като механизма и за двете лихва бил посочен в чл.9 от Договора. Посочено е, че размерът на задължението се формира съгласно сключения между страните договор за 3 кредит, в който са посочени отпуснатият финансов ресурс, ГЛП, ГПР и общата дължима сума, както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение, т.е. как се формира процесното вземането. Страните се договорили кредитът да бъде платен на анюитетни вноски. Посочено е, че не са платени вноски с падежи 25.10.2021г., 25.11.2021г. и 25.12.2021г., с което е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост. Същото било получено лично от Т. Н. на 31.03.2022г. Посочено е, че към датата на извлечението са останали непогасени сумите, подробно описани в заявлението. Посочено е, че застрахователната клауза не била задължителна за сключване на договора.

С разпореждане № 580/30.08.2022г. по ч.гр.д. № 20224340100574, Районен съд - Троян е отхвърлил изцяло заявлението, тъй като извлечението не отговаряло на изискванията по чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок, както и поради противоречие със закона и наличие на неравноправни клаузи. За да отхвърли заявлението съдът е приел, че заявлението е нередовно, тъй като в уточнението е написано, че сумата по договора е 27 712.10 лева, а в извлечението е 30 556.79 лева, а размерът на главницата се определя от усвоената сума, застраховката и таксата оценка на риска. Съдът се е позовал на ЗПК като е приел, че клаузите за застраховка и оценка на риска са нищожно, тъй като имат за цел да заобиколят закона на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Анализирал е съдържанието на тези две клаузи и е приел, че същите заобикалят чл.10а, ал.1 ЗПК, поради което ги е приел, че са нищожни и сумата по тях не се дължи. Договорът не отговарял на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие на потребителя, поради което клаузите били обявени за неравноправни. Тъй като тези две такси формират претендираната главница, върху която се изчислява договорна и възнаградителна лихва, то съдът е приел, че не може да се изчисли суми като махне неравноправните клаузи.

С оглед на гореизложеното настоящият съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба за неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на 4 претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

На първо място съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва и застрахователна премия. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1-2 ЗПК.

Районният съд е съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.

Практически тази дейност не касае допълнителна услуга, свързани с договора за потребителски кредит и няма характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и 5 комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в Решение №345/09.01.2019 г. по т.д.№1768/2018г.

Установява се, че в претенцията за главница е включена и разсрочената вноска за застраховка – „Bank защита на кредита“. Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е „БНП Париба Кардиф“, а не заявителят - банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховка по пакет „Bank защита на кредита“, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗПотр. тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по кредита, които формално водят да увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивна правна норма чл.10а ЗПК и се надвишава чл.19 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховка „Bank защита на кредита“ следва да се приеме като нищожна и сумата в размер на 3503.97 лева не следва да се дължи.