Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 11.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 899/2021
Вид
Решение № 172
Подписан
11.05.2023
Състав
Снежана Душкова, Карамфила Тодорова, Иван Стойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора В. Г. В. М. Люб. А. Д. С. С. Б. Ас. Д. Г. Сл. М.

Е. Т. В. Е. М. Р. Г. Сл. М. М. Люб. А. С. Т. Н. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600899 по описа за 2021 година ,за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по протест на прокурор, по жалби на защитниците на подс.

А. Д., на повереника на частните обвинители и граждански ищци Н. Д. и Р. Х. и на повереника на частния обвинител С. К., срещу присъда № 260004 от 19.02.2021г. на Окръжен съд Кюстендил, постановена по нохд № 344/2020, с която съдът признал подсъдимия за виновен в това, че на 17.02.2019г. направил опит да умъртви умишлено повече от едно лице – три лица, като умъртвил В. Д. и направил опит да умъртви С. К. и М. П. - престъпление по чл. 116, ал.1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му наложил наказание деветнадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 1 НК наложил на подс. Д. най- тежкото от двете наказания: по делото пред себе си и това по нохд № 355/19 на РС Кюстендил – деветнадесет години лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване „строг“ на основание чл. 57, ал.1, т. 2 б. „а“ ЗИНЗС.

1

На основание чл. 59, ал. 1 НК при изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода приспаднал времето на предварително задържане на подсъдимия по делото пред себе си, считано от 17.02.2019г. до 28.03.2019г. и от 19.03.2020 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.2 НК приспаднал и срока на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година по нохд №355/2019г. на Pайонен съд Кюстендил за времето от 28.03.2019 г. до 19.03.2020 г.

Осъдил подсъдимия да заплати обезщетения на гражданските ищци: Н.

Д. – сумата от 130 000 лв., Р. М. - сумата от 50 000 лв. и М. П. – сумата от 40 000 лв. Отхвърлил исковете за разликата до предявения размер. Разпоредил се и с веществените доказателства.

Осъдил подс. А. Д. да заплати разноски в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Кюстендил в размер на 7045,10 лв., в полза на ОСКюстендил - 1228, 95 лв., и държавна такса за уважените граждански искове в размер на 8 800 лв. в полза на бюджета на съдебната власт и 5 лева по сметка на КнОС за служебното издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата осъдил подс. А. Д. да заплати на частния обвинител С. О. К. възнаграждение в размер на 4 000 лева, определено съгласно Наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

С протеста прокурорът изразява недоволство от размера на определеното наказание, което намира за занижено. Излага доводи, че съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за обществената опасност на личността на подсъдимия и на деянието. Обосновава случая като

„изключителен“ и че справедливото за това наказание е „доживотен затвор“.

Прави искане да се измени присъдата в частта на наказанието и вместо „лишаване от свобода“ се наложи „доживотен затвор“. Прави искане присъдата да се измени в частта на приложението на чл. 25 НК и на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, който следва да бъде „специален“.

С въззивната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци Н. Д. и Р. Х., адв. А. А. се изразява недоволство от наложеното на подсъдимия наказание като несправедливо. Иска се замяната му с „доживотен затвор без замяна“.

От повереника е подадено възражение срещу жалбите на защитниците, в което излага доводи за неоснователност на същите и за правилност на присъдата. Моли жалбите да се оставят без уважение.

С въззивната жалба на повереника на частния обвинител С. К., адв.

И. А. се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изразява се недоволство от наложеното 2 наказание. Прави се искане за замяната му с наказание „доживотен затвор“.

По делото, след постановяване на присъдата, е постъпила отделна молба на адв. И. А. до Окръжен съд Кюстендил, с която иска от съда да присъди по реда на чл. 306, ал.1, т. 4 НПК лично на него като повереник присъденото на частния обвинител С. К. възнаграждение за безплатно оказана правна помощ.

С въззивната жалба на защитника адв. П. К. се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.

Защитникът намира проведения от съда доказателствен анализ за превратен.

Заявява, че съдът имал избирателен и едностранчив подход при съобразяване на доказателствата, при който дал превес на обвинителните, както и си служел с предположения. Защитникът оценява фактическата обстановка по делото като противоречива, при което не можело да се състави единствен и категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението. Наложеното наказание намира за несправедливо, тъй като се обосновавали смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че фактите обуславяли по-лека правна квалификация на деянието - или по основния състав на чл. 115 НК, или по полеко наказуемия по чл. 118 НК.

С жалбата се релевират и допуснати процесуални нарушения засегнали формулирането на обвинителния акт. Защитникът моли да се отмени присъдата и се постанови нова, с която се измени квалификацията на деянието и на подсъдимия се наложи справедливо наказание.

С въззивната жалба на защитника адв. В. П. се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.

Представят се подробни доводи за процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия и състоящи се в отказа на съда да уважи доказателствени искания на защитата. В резултат фактическата обстановка по делото останала неизяснена и погрешно установена. Съдът неправилно бил приел, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно от обективна и субективна страна.

Защитникът моли да се отмени присъдата и се постанови нова, с която подсъдимият се признае за невиновен, алтернативно – да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, или да се намали размерът на наложеното наказание и размерът на обезщетенията за неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста. Пледира за наказание „доживотен затвор“.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Н. Д. и Р.

3

Х. - адв. А. А., поддържа жалбата. Също пледира за наказание „доживотен затвор“.

Частният обвинител и граждански ищец Н. Д. се присъединява към повереника си.

Повереникът на частния обвинител С. К., адв. И. А., поддържа жалбата. Също пледира за наказание „доживотен затвор“. Излага подробни аргументи в подкрепа на искането си. Прави искане за присъждане на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ.

Частният обвинител С. К. се присъединява към повереника.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител М. П., адв.

С. К., заявява, че не са подали въззивна жалба срещу присъдата, от която са доволни и моли да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия, адв. П. К. , поддържа въззивната жалба.

Счита присъдата за необоснована и незаконосъобразна. Намира за погрешна приложената от съда правна квалификация. Присъдата била постановена и в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК. Акцентира на противоречивите показания на свидетелите участници в инцидента. Обръща внимание на отправените провокации към подсъдимия и на неговото сложно психо-емоционално състояние. Пледира за наличие на превишаване пределите на неизбежна отбрана в състояние на уплаха или смущение. Подлага на критика съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза от въззивното следствие, която не била изследвала редица личностови особености на подсъдимия. Относно наказанието, обръща внимание на изтеклия период от инцидента – четири години, както и на младата възраст на подсъдимия. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна или за приложение на полеко наказуем закон по чл. 118 НК.

Защитникът на подсъдимия, адв. В. П., пледира да се уважат подадените от защитата жалби и да се отхвърлят протестът на прокурора и жалбите на частните обвинители. Пледира за оправдаване на подсъдимия, евентуално за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление.

Поддържа, че окръжният съд е възприел фактическа обстановка, която се различавала от обективната. Счита, че достоверните доказателствени източници са най-вече видео-техническите експертизи, които показвали различни факти от тези според свидетелските показания. Изразява несъгласие, че подсъдимият е имал умисъл за убийство на повече от едно лице, както и да е имал изобщо умисъл за убийство. Моли да се приеме, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана като е защитавал вуйчо си.

Обръща внимание, че двамата с вуйчо си са побягнали от мястото на инцидента, но лицата от другата страна на конфликта са тези, които ги 4 подгонили и не са им позволили да избягат. Алтернативно пледира да се приеме превишаване пределите на неизбежната отбрана поради страх и уплаха. Това било потвърдено и от съдебно – психиатричната и психологическа експертиза. Алтернативно моли, в случай че въззивният съд възприеме приложената от първия съд правна квалификация, да намали наказанието.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитниците си.

Изразява съжаление за случилото се. Изказва съболезнования на близките на пострадалите. Моли за намаляване на наказанието.

В последна дума повтаря изразеното в лична защита.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста, на жалбите, на страните в съдебното заседание и като сам служебно подложи присъдата на цялостна проверка по чл. 314 НК, прие следното:

Жалбите на защитниците са частично основателни. Това е така доколкото по основните въпроси от предмета на делото – извършено ли е престъпление, по кой състав на Особената част на НК и извършено ли е виновно, са налице основания за изменение на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 119 вр. чл. 116, ал.1, т. 4 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Налице е основание и за признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението за опит да причини смърт на пострадалия М. П. с приложение на института на неизбежната отбрана по чл.

12, ал. 1 НК.

Не са налице основания обаче за пълното оправдаване на подсъдимия.

Налице са основания за изменение на присъдата и по съпътстващи въпроси като: приложението на чл. 25 НК, на чл. 59 НК, в гражданскоправната част, в частта на разноските и приложението на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Налице са основания и за възприемане от въззивния съд по смисъла на чл. 316 НПК на различни фактически положения от тези, приети от окръжния съд, макар те да не са съществени и да не водят до съществено изменение на фактическата обстановка. Различията се обуславят от назначените от въззивния съд видео-технически експертизи, позволили чрез онагледяване и идентифициране да се проследят по-прецизно самоличността и действията на различните участници в събитията.

За да постанови присъдата си, Окръжен съд Кюстендил е провел надлежно и задълбочено разследване на релевантните факти, събрал е в съществената им част доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Както вече се посочи, разследването е допълнено от страна на въззивния съд с назначаване на нови видео-технически експертизи, 5 с цел изясняване и възпроизвеждане по прецизен технически начин на веществените доказателства - записи от видеокамери от района на процесните събития.

Също така въззивният съд назначи съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за подсъдимия с цел изясняване в пълнота на психо–емоционалното му състояние към момента на инкриминираното деяние и в частност: има ли основание да се приеме афектно състояние или състояние на уплаха или смущение, като се вземат под внимание новосъбраните доказателства.