Определение № 1597 от 09.08.2022, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1597 гр. Бургас, 09.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20222120202299 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. Д. Г. с ЕГН **********, живущ в г**************** чрез пълномощника си адв. И. С. – БАК, съдебен адрес: г******, срещу Наказателно постановление № 21-0769-005379/ 17.12.2021 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Обжалваното постановление е издадено за това, че жалбоподателят на 19.07.2021 г. около 06:33 часа в гр.Бургас на бул.Захари Стоянов, на път II-79, км 84+0 в посока гр.Бургас, управлявал лек автомобил - Опел Мовано с peг. № Н***Н, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно- -0,64/ нула цяло и шейсет и четири/промила, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ-0009.

От показанията на разпитания актосъставител става ясно, че на същата, дата, място и час, по време на въпросното управление от страна на жалбоподателя, същият е допуснал ПТП, при което са били причинени телесни повреди на други лица.

От материалите по делото става ясно, че в съдебно заседание на 05.04.2022 г. по НОХД № 283/2022 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, е било одобрено споразумение, влязло в сила на същата дата, с което жалбоподателят Г. е признат за виновен в това, че на 19.07.2021г., на второкласен път 79, километър 84+0, при управление на МПС - микробус марка „Опел“, модел „Мовано“ с рег. № Н ***Н, в посока гр. Бургас, нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП, именно:

Чл.5, ал.3 На водача на пътно превозно средство е забранено:

1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества ши техни аналози; и Чл.37, ал.3 Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този 1 път. като от крайпътен чакълиран участък навлязъл в лявата лента на пътя, без да пропусне движещия се по същата пътна лента лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № А ****Х, допуснал ПТП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, пътуващи в него, както следва : на Ж.Г. Д. - фрактура на короноидеуса на лява лакътна кост, което е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 4-6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес, и на П. Б. Д. - фрактура на дясна ключица, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1,5-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес и деянието е извършил в пияно състояние - след употреба и с концентрация на алкохол в кръвта си 0,64 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ - престъпление по чл. 343, ал.3, предл. първо и трето б. „а”, предл. второ, вр. чл. 343, ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл. 5, ал.3, т.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП, за което му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 /пет/ месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 /три/ години, както наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /една/ година.

При съпоставката на споразумението и постановлението е видно, че за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е издадено обжалваното постановление, Г. е бил наказан с влязло в сила споразумение (което има значение на влязла в сила присъда). Това е така, доколкото пияното състояние е квалифициращ признак от състава на престъплението по чл.

343, ал.3, предл. първо и трето б. „а”, предл. второ, вр. чл. 343, ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, а и самото нарушение на тази разпоредба е посочено като допуснато такова при извършване на престъплението в одобреното споразумение.

С оглед на това е налице прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като за същото деяние деецът е бил наказан с влязла в сила присъда (споразумение).

Доколкото основанието за прекратяване на производството е настъпило след издаване на обжалваното постановление и преди приключване на разглеждане на делото по същество, съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63г, вр. чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл.334, т.4 във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, като отмени изцяло невлязлото в сила наказателно постановление, прекрати административнонаказателното производство, както и съдебното производство, образувано по жалбата срещу наказателното постановление. В този смисъл е правната теория- „Процесът по ЗАНН”, Лозан Панов и Ралица Илкова; Сиела, 2009г.,стр.340, както и съдебната практика- Определение № 1488 от 15.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1455 / 2019 г. на XV състав на Административен съд - Бургас , Определение № 1754 от 09.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 1060 / 2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Варна и др., постановени във връзка с прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК- настъпила смърт на наказаното лице.

Изложеното налага и отмяна на определенията, с които съдът е дал думата по съществото на делото и съдебното следствие е било приключено.

Следва да се отбележи, че макар и делото да приключва с прекратително определение, по същество жалбата се явява основателна, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, 2 държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 54), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер от 300 лв., т.е. претендираното възнаграждение не надхвърля по размер предвиденото в закона и следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Водим от изложеното и на основание чл. 63г, вр. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.334, т.4 във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си, с което е дал думата по същество.

ОТМЕНЯ определението си, с което е приключил съдебното следствие.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005379/ 17.12.2021 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.

5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП на А. Д. Г. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, свързано с издаденото от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас Наказателно постановление № 21-0769-005379/ 17.12.2021 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 2299/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на А. Д. Г. с ЕГН **********, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд-Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3