Решение № 366 от 23.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Любомир Василев

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100506468 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6468/21 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.Р.И.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София срещу решение №20197508 от 14.09.2020 г по гр.дело №54095/18 г на СРС , 82 състав , поправено с решение от 16.03.2021 г по същото дело ; с което въззивникът е осъден по иск на М. В. В. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД да довърши монтажа за своя сметка на технически изправен луксозен асансьор с автоматични врати , включително и като се постави кабина и всички части необходими за функционирането на асансьорната уредба във вх.А на жилищна сграда в гр.София ул.**** , според поетото задължението в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2006 г и съобразно нормативните изисквания .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като същото се основава на доказателства от друго дело , които не са надлежно приети по делото .

Представената по делото нотариална покана не е връчена на управителя на въззивника , а посочения в поканата едномесечен срок е невъзможен . На място са монтирани някои части от асансьора , но не е поставена кабина и някои други части .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Безспорно ответникът не е изпълнил задължението си да монтира асансьор на сградата и той е признал това си задължение . Не са доказани форсмажорни обстоятелства , а липсата на 1 парични средства не е извинителна причина . В течение на делото /от датата на обезпечаване на доказателства/ са минали повече от 2 години и асансьорът отново не е монтиран .

Асансьор е трябвало да се монтира още 2012 година преди издаване на разрешение за ползване . Извършено е обезпечаване на доказателства и разноските в това производство се присъждат в исковото производство .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.09.2020 г и е обжалвано в срок на 02.10.2020 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че в приложение №1 т.2 Раздел „Довършителни работи“ към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.2006 г е предвидено , че при продажба на имота в сградата трябва да има по 1 брой луксозен асансьор с автоматични врати . Съгласно чл.5 от предварителния договор срокът за изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация е до м.11.2007 г . Самото разрешение за ползване на сградата е издадено на 28.12.2012 г , а според св.Светлана Балева в процесния вход на сградата не е монтиран асансьор . Според СТЕ на място е започнало изграждане на асансьорна уредба и са монтирани 5 броя асансьорни врати и 2 броя водещи релси . За изпълнение на процесното задължение не е предвиден срок , но е налице нотариална покана връчена на ответника на 31.08.2017 г . Без значение е , че изпълнението на задължението е възложено на трето лице , което евентуално има финансови затруднения .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Неоснователен е доводът на въззивника , че решението се основава на доказателства , които не са събрани по делото , а по друго дело . Гр.дело №9669/18 г на СРС , 26 състав е такова по обезпечаване на доказателства /чл.207-чл.209 ГПК/ , което е легитимен способ за събиране на доказателства и не представлява нарушение на принципите за публичност и непосредственост по чл.11 ГПК . В о.с.з на 28.01.2020 г СРС с изрично определение е приложил по делото гр.дело №9669/18 г на СРС , 26 състав , с което изслушаната СТЕ е приобщена към доказателствения материал по делото .

Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че изпълнението на 2 процесното задължение не е обвързано със срок и е била необходима покана до ответника .

Съгласно чл.5 от предварителния договор срокът за изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация е ноември 2007 г . Това е и срокът за изпълнение на процесното задължение , защото доставката и монтаж на асансьор безспорно е част от изграждането на обекта.

Учудващ е фактът , че обектът е въведен в експлоатация през 2012 г без да има монтиран асансьор , но дори това да е допустимо , от този факт не следва , че е отпаднало задължението на ответника да монтира асансьор в процесния вход . Асансьор може да се монтира за удобство и когато това не е задължително по закон – например в еднофамилна сграда на повече от един етаж .

СРС ясно е изразил волята си - на място да се довърши монтажа на асансьора . Срокът за монтаж на асансьора отдавна е изтекъл преди години и ответникът не може да иска нови и нови срокове , които видно и от поведението му в течение на делото , така и не спазва .

Законосъобразно СРС е съобразил , че съгласно чл.209 ГПК разноските в производството по обезпечение на доказателства се присъждан в исковото производство . Отделно , въззивникът не е обжалвал решението от 16.03.2021 г за отказ за изменение на решението в частта за разноските .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 650 лева адвокатско възнаграждение . До този размер е намелено адвокатското възнаграждение от 850 лева поради прекомерност .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20197508 от 14.09.2020 г по гр.дело №54095/18 г на СРС , 82 състав , поправено с решение от 16.03.2021 г по същото дело .

ОСЪЖДА „Б.Р.И.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на М. В. В. ЕГН ********** от гр.София сумата от 650 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4