Решение № 5150 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5150 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100509489 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на А.

М. чрез адв. М. Л. срещу Решение 20044418/24.06.2022г., постановено по гр. д. № 67271/2018г. по описа на Софийски районен съд, 138 с-в, с което са уважени, предявените от „И.Ф.“ООД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 9 от ЗПК И ЧЛ. 6 ЗПФУР за дължимост на главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит сключен от разстояние. В жалбата са изложени оплаквания за неправилни изводи на СРС за валиден договор за кредит сключен от разстояние; за валидна клауза за договорна лихва, за реално предоставяне на паричната сума. Не било обсъдено възражение относно размера на ползвания шрифт на договора, който бил по-малък от 12 и това било основание за нищожност; експертизата посочвала, че договора не е подписван електронно; клаузата за лихва била нищожна и това влечало нищожност на целия договор. При нищожен договор главницата би се дължала съгласно чл. 23 ЗПК, но на основание чл. 55 ЗЗД. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка на основание чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, по отношение неговата правилност СГС е ограничен от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми. След 1 преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Ищецът твърди договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР.

Представил е разпечатки от изпратени до ответника ел. писма на ел. поща на ответника. Ответника не е оспорил, че посочения адрес на електронна поща е негов (оспорването е да получавал договора и ОУ да е подписвал електронно или на хартиен носител договора и да са му предоставени ОУ към него). По делото е представена и разписка за изплащане на сумата чрез трето за делото лице (дружество доставчик на финансови услуги) в полза на ответника, която не е оспорвана (л.27).

От неоспорената СТЕ се установява, че с данни на ответника е създаден негов акаунт в електронната платформа на ищеца, както и изпълнение и на процедурата по искане на кредит предвидена в ел. платформа и изпращането на договора и ОУ към него на електронна поща на ответника.

Разписката на л. 27 като неоспорена доказва, че ответника е получил сумата.

Оспорването на получаването в отговора е само досежно основанието за нейното получаване. Адвокатът на ответника е направил възражение, сумата да е получена на основание процесния договор, но не и че изобщо не я е получил. По късно направеното с молба от 30.11.2021г. възражение, че изобщо не е получена е преклудирано. Съгласно ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Не е възможно да не е знаел ответника, че не е получил сумата. Че сумата е получена се потвърждава и от неоспорената СЧЕ по този въпрос. Вещото лице по СТЕ е заявило при разпита си, че не е технически възможно без електронно подписване на договора във външната за ищцовото дружество система да бъде изплатена сумата, тъй като системата е свързана с тази на ищеца. От горното се налага се извод, че има валидно възникнал договор за кредит сключен от разстояние. Ответника е получил на електронната си поща договора и ОУ към него, подписал го е електронно чрез външна на дружеството система и след това е получил процесната сума. Няма доказателства да е върнал претендирания остатък от нея. Оплакването относно размера на шрифта е несъстоятелно. Изисквания за минимален размер на шрифта има само ако договора се сключва в стандартна писмена форма на хартиен носител. В разпоредбите на ЗПФУР няма изискване за размер на шрифта, защото електронните системи за комуникация и компютърните програми за разчитане на текстови електронни документи позволяват увеличаване и намаляване на размера на текста от страна на ползващите ги лица в процеса на четене, а това не е възможно при стандартната хартиена писмена форма.

Не е нищожна и клаузата за размера на фиксираната лихва. Той сам по себе си и 2 като елемент от ГПР не надхвърля допустимия от закона праг от пет пъти размера на законната лихва за забава (към датата на договора последната е 10%). Практиката в обратния смисъл е преодоляна с решения на ВКС (Решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1436/2023 г., II т. о., ТК; Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК).

При валиден договор е без значение оплакването за приложението на чл. 23 ЗПК, но за пълнота на изложението следва да се добави, че трайната практика на съдилищата приема, че чл. 23 е приложим и при иск предявен на договорно основание в случай, че се окаже, че съответния договор за кредит е недействителен.

Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на СРС решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева, което предвид направеното възражение за прекомерност, което СГС намира основателно с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото във въззивна инстанция следва да се намали до размер на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение 20044418/24.06.2022г., постановено по гр. д. № 67271/2018г. по описа на Софийски районен съд, 138 с-в

ОСЪЖДА А. Х. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр. София. ул. " *******, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. " *******", ул. „******* an. 1, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3