Решение № 4013 от 02.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4013 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110126956 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. И. А., чрез адв. А. Я., с която срещу Столична община е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на упражнявано давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, кв.

Орландовци, ***, номер по предходен план 1409, кв. 201, парцел VII, при съседни ПИ: ***, ***, ***, ***,

***, за който е отреден УПИ VII-1409 с площ 578 кв.м. от кв. 201, по предходен план представляващ дворно място с пл. № 1409 с площ от 607 кв.м., нанесен на кад.л. 203, пл. район II-65-II – Орландовци – Малашевци – 2-ра част, емисии 1969 г и 1986 г., ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.

Ищецът твърди да е придобил правото на собственост върху имота чрез непрекъснато и необезпокоявано владение. Имотът е бил завладян от бащата на ищеца още преди 1995 г., който имот той заградил и започнал да свои. Семейството на ищеца там отглеждало зеленчуци, съхранявали инвентар, отглеждали коне. От 1996 г. насетне ищецът започнал да владее имота, оградил същия с полумасивна ограда, наскоро поставил метална входна врата, преди която вратата била ламаринена. В период от 40 години назад във времето никой не оспорвал правото му на собственост. Решил да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, но узнал, че за имота е съставен АЧОС № 2344/21.09.2022 г. с посочено в същия основание чл. 2, ал. 7, т. 7 ЗОС, което според ищеца не отговаряло на действителността и на действащата нормативна уредба. Моли за постановяване на решение, с което искът му да бъде уважен.

Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Сочи, че за имота е съставен валидно и законосъобразно АЧОС № 2344/21.09.2022 г., съответно същият е общинска собственост. Позовава се на 1 разпоредби от ЗС, на изменения на същия, вкл. и на спиране течението на давностните срокове за придобиване на общински недвижими имоти до 07.03.2022 г. Счита, че ищецът не е придобил по давност имота. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото като доказателство е приет акт № 2344/21.09.2022 г. за частна общинска собственост, съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС относно незастроен поземлен имот с идентификатор *** с площ 593 кв.м. по кадастрална карта и кадастрални регистри, попадащ в УПИ VII-1409, кв. 201 по плана на гр. София, местността „Орландовци – Малашевци“, находящ се на ***, при граници на имота ***, ***, ***, *** и ***.

Приет като доказателство по делото е и акт № 9728/1983 г. за държавна собственост за имот с площ 652 кв.м., находящ се в кв. Орландовци, ул. „Старата воденица“ № 5, пл. № 1409, бивша собственост на Димитър Григоров Найденов и др., станал държавна собственост въз основа на писмо на ГДИС през 1983 г., представляващ дворно място с къща. Съгласно акта имотът е бил предоставен на РРСП „Ремонт и експлоатация“ при Коларовски РНС до провеждане на мероприятието.

Приобщени като доказателства по делото са документите, част от отчуждителната преписка за същия имот. Въз основа на тези документи съдът приема, че имотът е бил отчужден по реда на ЗТСУ за нуждите на осъществяване на обществено мероприятие (изграждане на трамвайно ухо и търговски павилиони) съгласно регулационен план, одобрен със заповед от 1977 г., като собствениците на имота (Димитър Григоров Найденов, Григор Найденов Митов и Симеон Григоров Найденов) са били обезщетени по реда на чл. 100 ЗТСУ чрез предоставяне в собственост на недвижими имоти (апартаменти).

Съгласно приетите в производството удостоверение, изх. № ГИС25-08-00-2603 и комбинирана скица за пълна или частична идентичност относно имот пл. № 1409, съдът приема за установено, че ПИ с пл. № 1409, кад.л. 203 от архивен кадастрален план на София, описан в акта за държавна собственост от 1983 г., е частично идентичен с ПИ с идентификатор *** съгласно акта за общинска собственост от 2022 г. и изцяло попада в УПИ I I „СГНС Трамвайно ухо и търговски павилион“, кв. от регулационния план на м. Орландовци – Малашевци от 1996 г.

Страните не оспорват така установената идентичност на имотите.

От събраните хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите В. Л. Б. и Христо З. З., съдът приема за установено следното:

В показанията си св. Б. установява, че познава ищеца от много години, тъй като семейството на свидетеля, както и това на ищеца отглеждали коне. Знае имота и че в същия още преди 1990 г. до около 1996 г. са отглеждани коне. Свидетелства, че имотът е незастроен, като след като семейството на ищеца преместило конете си в друг имот, процесния имот започнали да използват за склад за материали. Имотът е бил ограден, първоначално с мрежа, а впоследствие с тухлен зид и голяма метална порта. Счита, че имотът е бил собственост на семейството на свидетеля, тъй като в периода след 1990 г. бащата на ищеца, а впсоледствие и той самият отглеждали коне и ползвали имота като склад.

Съгласно показанията на св. З., който познава ищеца от дете и е посещавал 2 имота многократно през последните 20 години, същият представлявал празно дворно място с площ около 500 кв.м., ограден от всички страни, първоначално с ламаринена, а впоследствие с тухлена ограда. Ищецът поставил голяма метална порта, черна на цвят.

Свидетелят знае, че в имота някога семейството на ищеца е отглеждало коне, но впоследствие конете били преместени в друг близък имот, а този продължили да използват като склад за мраморни плочи и други материали.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск е да докаже упражнено давностно владение, а именно, че за период от повече от 10 години е упражнявал явно, спокойно, несъмнено, несмущавано и непрекъснато фактическата власт върху имота в сочения в исковата молба период с намерение и съзнание, че е негов собствен.

В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу предявения иск, основани на положителните факти, от които черпи благоприятни правни последици, в случая че са налице предпоставките имотът да бъде актуван като общинска собственост, тъй като правото на собственост е било придобито от Столична община на посоченото в акта за общинска собственост основание, както и че са налице обстоятелства, обусловили спирането и/или прекъсването течението на придобивната давност за ищеца.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че течението на придобивната давност е било спирано по силата на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

За да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.

Владението трябва да е постоянно и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за свой. Не е достатъчно само манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му, като тези действия трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че владелецът счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.

Според трайно установената практика на ВКС по института на придобивната давност владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение също и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на установяване на фактическата власт е пряко свързан с установената в чл. 79 ЗС продължителност на владението като предпоставка за придобиване правото на собственост върху имота по давност. Претендиращият 3 несобственик следва да е упражнявал фактическата власт върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ. приложение да намери установената в чл. 69 ЗС презумпция. И само ако елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено. В този смисъл са решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 61 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2020 г., I г. о., ГК и др.

Както се посочи и по-горе, владението върху чужд имот не трябва да е скрито, а трябва да е установено явно и по начин, че да може да бъде възприето и от действителния собственик на вещта. Лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху един имот, владяло го е в продължение на период поне 10 години и е придобило правото на собственост по давност, следва да докаже по делото кога и как е установило фактическата власт върху имота за себе си.

Ако се твърди, че правото на собственост върху недвижим имот е придобито по давност към определена дата, доказването на момента, в който е установена самостоятелната фактическа власт е необходимо с цел извършването на преценка дали придобивната давност е изтекла към твърдяния момент, особено в хипотеза, при която се поддържа наличие на конкуриращи различни основания за придобиване на собствеността, доколкото правото на собственост може да бъде придобито само на едно правно основание.

В аспекта на така направените разяснения и релвантната съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството доказателства ищецът е установил, че е собственик на процесния недвижим имот на соченото основание, като съображенията за това са следните:

В случая по несъмнен начин по делото е установено от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, като обективни, безпристрастни, последователни и пресъздаващи спомените на разпитаните лица, като преки свидетели на събитията във времето след 1990 г., че владението върху имота, упражнявано от семейството на ищеца, е било трайно, явно, необезпокоявано, несмущавано и не е било отнемано от владелците към момента на депозиране на показанията, т.е. в период от повече от 35 години.

По отношение на възраженията на ответника, че не ищецът, а държавата, впоследствие общината, е била собственик на процесния недвижим имот, във връзка с което е бил съставен Акт за държавна собственост през 1983 г. и акт за общинска собственост през 2022 г., съдът намира за необходимо да посочи следното:

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e12c1b85-422a-4809-abb9-0537f5cbf79a