Решение № 262748 от 27.04.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.04.2021 г.

В И

М

Е

Т

О Н А Н

А

Р

О

Д

А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8675 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Л.И.С.-П. излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 27.08.2019 г. ПТП в гр. София по вина на водач на автомобил Дачия Докер с ДК № *********, деликтната отговорност на който е била застрахована по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗАД О. - Застраховане АД, изплатил й необосновано ниско обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди и обезщетение от 2389.92 лева за имуществени такива, и призната с одобрено от наказателния съд споразумение; причинено й телесно увреждане като пресичащ на пешеходна пътека пешеходец, изразяващо се в счупване на горния край на голяма пищялна кост на лява подбедрица, наложило оперативно лечение и довело до получаване на анемия; претърпени болки и страдания и имуществени вреди от 2867.43 лева; справедливо обезщетяване на неимуществени вреди със сумата 50000 лева, от които изплатени от застрахователя 5000 лева, а за имуществените – 2389.92 лева. Претендира сумите 45000 лева и 477.51 лева - разликата между дължимите суми за обезщетения и изплатените от застрахователя, заедно със законната лихва за забава върху тези суми от 27.08.2019 г. и разноските.

Ответникът З. О. - Застраховане АД в законоустановения срок оспорва исковете поради: липса на причинна връзка на част от вредите, включително и твърдяното усложнение (анемия), с процесното ПТП и изплащането на дължимия й размер на обезщетения. Навежда при евентуалност и възражения за съпричиняване поради възможността на ищеца да възприеме автомобила и да не предприеме пресичане като пешеходец и неспазване на предписания й режим на лечение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е представено споразумение от 30.06.2020 г., одобрено по н.о.х.д. № 2875/2020 г. по описа на СРС, от което се установява, че Н.С.е признат за виновен, че на 27.08.2019 г., около 10.00 часа, в гр. София, при управление на автомобил Дачия Докер с ДК № *********, по пътното платно на ул. Подполковник Калитин в посока на движение от ул. Опълченска към ул. Сливница и в района на кръстовището с ул. Ген. Н.Г.

Столетов, при извършване на маневра за завиване наляво на пешеходна пътека, регулиран с пътен светофар и след подаден сигнал, който му разрешава преминаването, нарушил правилата за движение по чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като непропуснал преминаващата на пешеходна пътека отдясно наляво по посоката на движение на автомобила пешеходка Л.С.-П. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. второ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Така и изготвеният албум, и съставеният за процесното произшествие констативен протокол № К-497 от 27.08.2019 г., в който са удостоверени констатации от служителя на МВР за пострадало лице – Л.С.-П., и че за водача на автомобил Дачия Докер е била сключена със ЗАД О. – Застраховане АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/23/119000754107, със срок на застрахователно покритие от 18.04.2019 г. до 17.04.2020 г. (като този релевантен факт е признат и за безспорен между страните).

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост в гр. София на кръстовището на ул. Подполковник Калитин с ул. Ген. Н.Г. Столетов, на която улица ищцата е предприела пресичане при зелен сигнал на светофарната уредба за нея и такъв за автомобила за предприетата от последния маневра за завиване наляво, при която водачът на автомобила не е намалил скоростта, а продължил да се движи, изпълнявайки завоя, при което се реализирало произшествието с преминалата вече дясна лента и намираща се в лява лента на ул. Ген. Н.Г. Столетов при спокоен ход пешеходка – ищцата Л.С.-П..

Автомобилът челно с предната си средна част ударил пешеходката от лявата й страна, като в резултат от удара, който е бил под масовия център на тялото й, била качена върху предния капак на автомобила без да достигне с главата си предното му стъкло, а след това отхвърлена напред и установена на пътното платно. След удара автомобилът продължил движението в авариен режим на спиране и се установил на мястото, където бил намерен от органите на МВР. Вещото лице изяснява, че преди настъпването на процесното ПТП двамата участници да се виждат взаимно от момента преди навлизането в кръстовището до момента на удара между тях. След навлизането й върху платното за движение на зелен сигнал на светофарната уредба пешеходката, която е била на 76 години и се придвижвала с бастун, не е имала възможност да предотврати настъпването на удара и съответното произшествието.

Констативният протокол и представените медицински документи – епикриза, рецепти, фактури и фискални бонове, всички издадени през релевантния период, са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата Л.С.-П. е получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на ляв голям пищял в горната му част, при което костта, освен че се чупи и се мачка, водещо до образуване на голям костен дефект (отвор), който се отстранява с кост от друго място или с консервирана спонгиозна кост от банка. По своята медико-биологична характеристика причиненото й увреждане представлява трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни (в случая 8 месеца). За това травматично увреждане ищцата Л.С.-П. е получила спешна медицинска помощ и болнично лечение в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, където след проведени прегледи и изследвания, при които е установена и есенциална (първична) хипертония, е оперирана - било извършено открито наместване на фрактурата, костна пластика на костния дефект с лиофилизирана кост и стабилизиране с Г-образна титанова плака и винтове, като след гладко протекъл следоперативен период била изписана на 04.09.2019 г. и лечението й продължило амбулаторно.

През първите 5 месеца ищцата не е трябвало да стъпва на левия си крак поради опасност от смачкване на костната пластика, в началото на шестия месец започнала рехабилитация и постепенно натоварване на крака, като общо възстановителният период за нея приключил за срок от осем месеца. През първите 5 месеца тя можела да се придвижва само с помощно средство (проходилка), за да не стъпва на левия си крак и да не компрометира пластиката, което не само затруднявало придвижването й, но и обслужването в ежедневието й. Според вещото лице болките и страданията на ищцата са били с висок интензитет през първите 2-3 месеца непосредствено след увреждането и проведената костна операция и в продължение на около 2 месеца при раздвижването на лявата колянна става, а през останалото време – периодично явяващи се в при преумора и рязка промяна на времето. Около 1 година и 2 месеца след произшествието общото състояние на ищцата било стабилизирано, като счупваното на лявата пищялна кост било зараснало, имала остатъчен Г-образен оперативен белег около 14-15 см, придвижвала се с помощта на патерица с щадяща и накуцваща наляво походка (каквато тя тип „канадка“ е ползвала и преди процесното произшествие поради трудно придвижване) и имала трайно намалена с около 10 градуса флексия, която затруднявала клякането и изкачването на стълби. В заключението се посочва, че извършените от ищцата разходи за: оперативен консуматив (остеосинтеза, 2358 лева); медикаменти (Фраксипарин, 39.50 лева); стабилизираща ортопедична наколенка (120 лева); проходилка (72 лева) и надстройка за тоалетна чиния (166 лева), възлизащи общо на 2754.45 лева, са били необходими за лечението на полученото й от процесното произшествие травматично увреждане. Според вещото лице отбелязаната като придружаващо заболяване Есенциална (първична) хипертония при ищцата е възможно да е причинена от емоционалния стрес от произшествието, но тя още преди произшествието по неизвестни причини е имала Хроничен анемичен синдром, в какъвто изпадат и много пациенти при проведена костна операция поради рязко спадане нивото на хемоглобина. Вещото лице е категорично, че няма оповестени други придружаващи заболявания на ищцата, които да са оказали негативно влияние или удължаване на оздравителния й период, за който рехабилитацията е била изключително важно и е трябвало да започне след 5-я месец, за провеждането на която липсвали медицински документи.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана св. Б. П. – дъщеря на ищцата Л.С.-П.. От показанията на свидетелката се установява, че непосредствено след произшествието тя видяла ищцата в болницата, поставена на легло в коридора на лечебното заведение и в шок от случилото се и изпитваната болка в крака й. Чувствала се зле, била отчаяна и потисната от състоянието си. Дълго време не трябвало да стъпва на увредения си крак, а и заради анемията не можела да стои дори седнала. Месеци наред след изписването й ищцата била на постелен режим и се нуждаела от постоянни грижи в ежедневието.

След 3-4 месец започнало провеждането на рехабилитация в дома й заради невъзможността физически да бъде придвижвана до поликлиника за провеждането й, като започнала да се приучва да сяда на легло, а след това и да се придвижва с проходилка, което заради ново падане и страха й от друго нараняване е станало много бавно – около 6-я месец след произшествието. Преди произшествието ищцата се придвижвала сама до личния си лекар, библиотека и други места, а понастоящем успявала да излезе само веднъж седмично пред дома й, като навсякъде се придвижвала с бастун. Дълго време била в шок и потисната от случилото се и състоянието, в което се намирало след процесното произшествие. Съдът цени показанията на св. Б. П. при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелката почива на непосредствените й и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства по делото.

На 15.11.2019 г. и

23.07.2020 г. ищцата Л.С.-П. е предявила своята претенция пред застрахователя ЗАД О. – Застраховане АД, по която е безспорно между страните по производство изплащане от застрахователя на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и за имуществени вреди – 2389.92 лева.

Други относими и допустимо доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникване на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.