Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 300 от 06.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно наказателно дело 239/2026
Вид
Определение № 300
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
СЛАВКА ДИМИТРОВА, ИВА ДИМОВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.13 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.13 ал.10 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.13 ал.8 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Велико Търново, 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВКА Д.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИВА ДИМОВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно частно наказателно дело № 20264000600239 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.13 ал.10 от ЗЕЕЗА вр. чл.65 от НПК.

С определение №360 от 31.07.2026г.,постановено по ЧНД№638/26г.

Русенският окръжен съд е изменил взетата мярка за неотклонение „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни, в „домашен арест“,спрямо грузинския гражданин Х. Ц.,роден на 31.05.1962г. в Р.Грузия,която да се изпълнява на адрес гр.Русе,*********** и да се контролира чрез средства за електронно наблюдение.

Срещу този съдебен акт е постъпил частен протест от Русенската окръжна прокуратура,в който се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност.Изтъкват се доводи, че неправилно окръжният е приел,че са настъпили нови обстоятелства налагащи вземане на следващата по тежест мярка за неотклонение спрямо исканото лице.Твърди се,че представения договор за наем на недвижим имот в гр.Русе е от 15.07.2026г. е бил наличен и при първоначалното вземане на мярката за неотклонение спрямо лицето и представен в производството пред апелативния съд по ВЧНД№213/26г. и не се явява новонастъпило обстоятелство.Оспорват 1 се аргументите на първия съд,с които е приел, че са налице данни за влошено здравословно състояние на исканото лице,тъй като от представената медицинска документация, включително и тази от следствения арест, е видно,че подобен извод не може да се направи.Акцентира се на високата степен на обществена опасност на Д.ието и предвиденото тежко наказание за същото,за което се иска екстрадирането на Х. Ц. и предаването му на съдебните власти на Руската Федерация, липсата на каквато и да е териториална обвързаност на лицето с България,от което се извежда и реална опасност да се укрие при мярка различна от „задържане под стража“.Прави се искане определението на окръжния съд да бъде отменено,като въззивният съд потвърди взетата мярка „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни.

В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново поддържа подадения протест с наведените в него доводи и искане.Счита протестираното определение за неправилно и незаконосъобразно и пледира да бъде отменено, като се потвърди първоначално взетата спрямо искането лице най-тежка мярка за неотклонение.

Исканото лице Х. Ц. не се явява.Същият е декларирал пред първоинстанционния съд,че в случай на жалба или протест не желае да участва в заседанието пред Апелативен съд-Велико Търново.

Защитникът на исканото лице адв.Д. Д. от АК-Разград оспорва протеста.Счита атакуваният съдебен акт за законосъобразен,правилен и обоснован със събраните по делото доказателства относно здравословното състояние на исканото лице.Пледира определението на окръжния съд да бъде потвърдено, тъй като и чрез взетата мярка за неотклонение „домашен арест“, с проследяване с електронна гривна, ще се постигнат целите визирани в чл.57 от НПК.

Великотърновският Апелативен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и съображенията на страните,намира протестът на Русенската окръжна прокуратура за неоснователен, по следните съображения :

От материалите по делото е видно, че грузинският гражданин Х. Ц.,роден на 31.05.1962г. в Р.Грузия е задържан по процедура за изпълнение на получено искане от съдебните власти на Руска Федерация за временно задържане под стража с цел екстрадиция.Лицето е задържано на 07.07.2026г. на главен път 2

Варна –Русе, на влизане в гр.Русе след извършена проверка на лек автомобил „Лексус“,с чешка регистрация,където е бил пътник с други чужди граждани.С постановление на ВКП на РБ е била задържан за срок от 72 часа,считано от 08.07.2026г. до внасяне на искане от ОП-Русе за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на чл.64 от НПК.

С определение от 10.07.2026г. по ЧНД№578/26г. по описа на ОС-Русе, потвърдено с определение от 16.07.2026г. по ВЧНД№213/26г. по описа на Апелативен съд –Велико Търново, спрямо грузинския гражданин е взета мярка за неотклонение „временно задържане под стража„ за срок до 40 дни.

В проведеното съдебно производство по реда на чл.13 ал.8 от ЗЕЕЗА вр. чл.64 от НПК окръжният и апелативният съд са приели, че в съгласие с изискванията на чл.13 от ЗЕЕЗА и чл.16 от ЕКЕ по отношение на исканото лице е постъпила,по предвидения за това ред, заповед за арест, издадена от компетентния руски съд- Постановление от 15.02.2024г. №31-35/2024г. с УИД77RS 0004-02-2024-002479-12 на Гагарински районен съд гр.Москва, Руска Федерация.Установено е,че се иска задържането и екстрадирането на лицето във връзка с водено срещу него наказателно преследване за извършено на 25.05.2005г. в гр.Москва, Руска Федерация,убийство от група лица,при предварителен сговор,квалифицирано от руските съдебни власти като предумишлено убийство по чл.105 ал.2 от наказателния кодекс на Руската Федерация.Наказуемостта на Д.ието, според наказателния кодекс на Руската Федерация, е „доживотен затвор“,като наказателното преследване за това Д.ие е без срок.При първоначалното вземане на мярката за неотклонение „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни съдът е приел, че искането за временно задържане на лицето отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.13 от ЗЕЕЗА и чл.16 от ЕКЕ.Прието е, че е налице опасност Х. да се укрие и да възпрепятства провеждането на същинското производство по екстрадиция,предвид високата степен на обществена опасност на Д.ието,изводима от описания механизъм на осъществяване,както и тежката санкция предвидена за същото.Прието е,че тази опасност се открива и от обстоятелството, че исканото лице е грузински гражданин, без адресна регистрация на територията на Република България и липсата на каквито и да е било трайна връзка със страната.

Въззивният съд намира, че опасността исканото лице да се укрие и да 3 не бъде на разположение при провеждане на същинското екстрадиционно производство продължава да е налице и окръжният съд незаконосъобразно и неправилно е приел наличие на нови обстоятелства,които налагат определяне на следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“.Това е така доколкото за престъплението, посочено в акта за задържане, е предвидено едно от най-тежките наказания – „доживотен затвор“. Отделно от това от данните по делото се установява,че Х. Ц. е изключително мобилен, същият е задържан да преминава през територията на Р.България в лек автомобил с чешка регистрация като пътник с други чужди граждани.Всички тези релевантни обстоятелства са били подценени от окръжния съд,който се е позовал на влошеното здравословно състояние на исканото лице и на представения договор за наем на недвижим имот в гр.Русе от 15.07.2026г.,сключен между защитника му и наемодател и който е бил поставен на вниманието на ВТАС при осъществения въззивен контрол върху неговото първоначално задържане.

На следващо място необосновано окръженият съд е приел, че здравословното състояние на исканото лице е влошено и това е достатъчно основание за изменение на взетата мярка за неотклонение.От представените медицински документи,включително и от медицинската справка от Сектор „Арести“ се установява, че на исканото лице му е била осигурена адекватна медицинска грижа.Същият е бил обстойно прегледан включително и в УМБАЛ „Медика„-Русе.Установено е, че Ц. страда от чернодробна цироза с доказан хепатит С, за което е пролежавал многократно в болница и е лекуван,като към настоящия момент заболяването е компенсирано и не се налага болнично лечение.Извършени са необходимите изследвания, направена е консултация с гастроентеролог,назначени са медикаменти.От приложената медицинска справка от следствения арест е видно,че изписаните лекарства са закупени, приемат се по назначение и редовно се проследява здравословното състояние на Х. Ц.,като към настоящия момент е в добро общо състояние без нови оплаквания.От представените медицински документи се установява,че исканото лице е претърпяло и неврохирургична операция през 2022г.,като е изписан от болничното заведение без усложнения и в добро общо състояние.Към настоящия момент и с оглед давността на тази хирургична интервенция няма основание и данни, въз основа на които да се приеме, че исканото лице е с влошено здраве и има оплаквания от неврологично 4 естество.

В контекста на изложеното настоящата инстанция намира подаденият протест с наведените в него доводи за основателен, а постановеното определение, с което е изменена мярката за неотклонение на исканото лице в „домашен арест“ за незаконосъобразно и неправилно.От представите медицински документи не може да се направи извод за несъвместимост на здравословното състояние на исканото лице с условията на следствения арест,нито че здравето му е поставено в риск,както настоява защитата.Останалите доводи на адв.Д. са въпроси относими изцяло към същинското екстрадиционно производство.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира,че единствената мярка за процесуална принуда, гарантираща явяването на исканото лице пред съда за разглеждане на искане за екстрадиция, е временното задържане на лицето за срок до 40 дни,което налага определението на окръжния съд,с което е изменена мярката за неотклонение в „домашен арест“ да бъде отменено.

Водим от гореизложеното Великотърновският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №360 от 31.07.2026г., постановено по ЧНД№638/26г. по описа на Русенския окръжен съд,с което е изменена мярката за неотклонение от „временно задържане под стража„ за срок до 40 дни в „домашен арест“ спрямо исканото лице Х. Ц. , роден на 31.05.1962г. в Р.Грузия с персонален идентификационен номер -19001026794.

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „временно задържане под стража„ за срок до 40 дни спрямо Х. Ц.,роден на 31.05.1962г. в Р.Грузия с персонален идентификационен номер -19001026794.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Да се изготви писмен превод от български на руски език на определението на съда, което да се връчи на исканото лице.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6